Страната на изгряващото слънце

Rio Olympics Tennis Mens

Когато четем и разказваме древни митове и легенди, понякога се замисляме дали има доза истина в тях. Тези за Вавилон, Месопотамия, Персия, Древна Гърция. Япония не им отстъпва дори и страничка, защото също има с какво да се похвали в този ред на мисли. А именно честта да се нарича „Страната на изгряващото слънце”. Това прозвище за първи път е срещнато в стара китайска книга. Там Япония била описана от гледна точка на китайците. Когато те гледали на изток, където е Япония, те гледали в посоката, от която изгрява слънцето.

През изминалата седмица обаче тази фабула бе пратена по дяволите. Бе пратена по дяволите, защото на другия край на света – 12 часови зони на запад, Бразилия, в частност Рио де Жанейро, стана своеобразна сцена на новото начало. Повторният изгрев на някого, когото познаваме също толкова добре, колкото слънцето. И ако за обикновените хора нощта трае около 8 часа, то неговата нощ бе 4 пъти по-дълга от тези на полюсите през зимата.

READ MORE  Героят на US OPEN 2017

Но нощта на Хуан Мартин дел Потро не се изразяваше просто в тъма и студ. Тя бе изпълнена с изтезания, болка, плач, лишения и труд. Той мина през тях, защото това беше единственият начин да заслужи светлата част на денонощието си. А неговото начало винаги е най-красиво. Най-запомнящо се.

То бе дадено срещу хегемона Новак Джокович и наистина се оказа най-запомнящо се. Или поне така си мислехме. Стартът винаги е най-труден. Независимо дали става дума за започване на турнир или издигане на небесно тяло над хоризонта. Но справиш ли се с него, центрогенните сили се отприщват и от последиците ти се насълзяват очите. Красота, чудо на природата, изящество, вдъхновение.

READ MORE  Личностите правят историята

Те вървяха ръка за ръка с „Кулата от Тандил” в похода към Олимп. В неговото подножие бе разкован гладиатора Рафаел Надал. Апогеят заслепи дори звездите на небосвода.

Първенецът Анди Мъри дублира златото си, ставайки първият тенисист, завоювайки 2 поредни олимпийски титли. Но героят на турнира, шампионът на хората се казваше Хуан Мартин дел Потро. Той накара трибуните да пеят името му във всеки мач, по време на всяко стъпало до върха.

След награждаването заяви, че чувства сребърното отличие като златно. Но дали трябваше да се поздрави с него? Категорично не. Той заслужаваше много повече от това, а именно  късче от самото слънце с големината на сърцето си.

READ MORE  Личностите правят историята

Родината му носи името на химичния елемент „аргентум”. Благородният метал около врата му е съставен именно от него. Аржентина може и да е кладенецът на среброто, но най-ценният метал от елемента с пореден номер 47 идва от съседна Бразилия.

Преди 4 лета Дел По се окичи с бронза. Сега на гърдите му най-гордо тежи среброто. След следващия олимпийски цикъл може би ще дойде ред  да стъпи и на най-горното стъпало. 4 години и 12 часови зони на изток. Обратно в „Страната на изгряващото слънце”…

Александър Антонов

Сходни статии

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Submit your opinion