post

Неочакваният, но необходим айсберг

14 април 1912 година. 23:40 часа. Лайнерът  Титаник от типа „Олимпик“, обявен предварително за непотопяем, се сблъсква с гренландски леден къс – айсберг. Последствията са катастрофални. В най-буквалния смисъл на епитета. Но предотвратими ли са били събитията? Категорично. Предопределена ли е била съдбата на водния титан? Определено не.

Нека тръгнем от самото раждане на британския вълноразбивач. Той е построен през 1911 година от компанията „Уайт Стар Лайн“ в корабостроителницата “Harland and Wolff”в Белфаст. За изработката са били използвани нитове “best” с въглеродно съдържание 0.3 %. При това съотношение въглеродният нит е бил способен да издържи на не повече от 350 kN натиск. През 2005 година след множество задълбочени проучвания, бива установено, че ако са били употребени нитовете “best, best”, устоявайки на над 1000 kN натиск с въглеродно съдържание 0.4 %, Титаник вероятно все още щеше да кръстосва синьото и солено поле. Една десета. Една десета разлика в процентово отношение е била достатъчна да спаси над 1500 души. Покруса! Впоследствие се оказва, че направените икономии за сметка на здравината на стоманата, се оказват фатални.

Другите 2 фактора, които спомагат за трагедията са шестте пренебрегнати предупреждения за айсберг на хоризонта и игнорираното съобщение по радиото за опасни ледени блокове, идващи от кораба „Калифорниън“, движещ се по същия курс. Ето как човешкото его надделява над осигуряването на безопасност за екипажа и пасажерите. Стремежът Атлантика да бъде покорен за 5 дни и нито час повече, се оказва пагубен.

Резултатът – ледена планина фронтално на борд, която бива забелязана едва 200-250 метра преди сблъсъка. Което дава време за реакция от порядъка на малко над 30 секунди. Първият помощник-капитан дава стандартната заповед:“Ляво на борд, машини пълен назад!“ В същия момент обаче скоростта е максимална – 24 възела (около 45 километра в час). Неизбежният ендшпил отваря рана с дължина от 90 метра и ширина 2 метра. При толкова мащабна пробойна водата започва да нахлува в предните 6 водонепроницаеми отделения на кораба. Титаник е в състояние да „преглътне“ максимум 4…

Настъпва времето за последствията. След тях идва плачът за едни, благодарността на други и равносметката за всички. А тя е, че на човешкия род му е заложено в генетиката да греши. От пораженията и грешките обаче хората могат само да се учат и да стават по-силни. Ако можех да определя човека само с една дума, то тя би била „непредвидим“. Всъщност, повече от една не е и нужна, защото тази е достатъчно изчерпателна.

Днес. 2016 година. Правим скок със 104 лета и няколко месеца отгоре. Нещата по отношение на грешките и паденията не са претърпели кой знае каква съществена еволюция. Но няма как да е другояче. Генетиката остава непроменена до доказване на противното. За радост се наблюдават и някои фениксови възраждания и достигания до непознати върхове, които покрай всичко друго случващо се в наши дни, се възприемат като чудеса на природата.

Как обаче можем да опишем изминалите 11 месеца за тези, на които  тенис ракетите им служат за оръдие на труда? Буреносни, турболентни и причиняващи главоболие, което би се решило само с внимателно продупчване на главата с цел спадане на вътречерепното налягане. И сърцебиене по-силно, от когато човек се влюбва за първи път. Именно на такива изживявания бяхме подложени през отлитащата от календара 2016-а.

Спусъкът бе дръпнат, с което сигналът за старт на маратона бе даден в Австралия. Първите значими неща, които положиха първия белег върху корпуса на играта се случиха в Мелбърн. Както и малко след него.

Живата легенда на австралийския тенис Лейтън Хюит помаха за сбогом с любимата си публика след поражение във втори кръг от Ферер. След срещата испанецът изказа откровеното си възхищение спрямо Ръсти. Оказа се, че дори има негова фланелка у дома. Бъдещето на най-младия №1 в света бе предопределено – повеждайки отбора за купа „Дейвис” като капитан. %d1%80%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%b8

Мъжката схема бе на път да бъде разтърсена из основи, когато Жил Симон бе на прага да затрие името на Джокович от предстоящия  списък с четвъртфиналисти. Този своеобразен бич Божий успя да разцентрова иначе непоклатимата като планински връх игра на Джокера, провокирайки го да допусне главоломните 100 непредизвикани грешки! При нормални петсетови срещи общият брой грешки, допуснати от двама състезатели достига едва половината. А Новак самостоятелно постигна този антиподвиг. Единственото похвално в цялата ситуация ,всъщност, е най-важното – изтерзаната като манна небесна победа.

Полуфиналът му с Федерер вървеше безметежно до края на втория сет. Роджър обаче не бе казал последната си дума. Не и при положение, че предишната седмица бе ударил историческата кота №300 по брой победи в турнири от Големия Шлем след екшъна срещу Григор Димитров. Безпроблемен трети сет за него и мачът влезе в четвърти. Там Новак осъзна кой стои срещу него и, че не иска да се забърква в повече неприятности. Това се видя чрез преродената му игра. В самата среда на частта, когато Маестрото бе притиснат до стената, така както боксьор до въжетата, той погали топката с ракетата си, така както Аладин гали лампата, за да излезе духът от нея. И както джинът се подчинява на крадеца, така и жълтеникавата сфера изпълни желанието на виртуоза – минаващ бекхенд уинър на линията. Този шедьовър на изкуствореца за съжаление на хилядите в арената „Род Лейвър“ и милионите пред екраните, бе последният акорд на Маестрото в мача. Той обаче накара дори човек в инвалидна количка да се изправи на крака и да аплодира гръмогласно.rogerao

Джокович съумя да пробие, а в следващия гейм да сложи точка на спора. Финалът срещу Мъри учудващо не предложи така исканата интрига и съседът ни се поздрави с рекорден шести шлем от горещия Мелбърн.

При дамите обаче върхът бе разтресен. Серина Уилямс загуби правото да се нарича шампион на “Australian Open”, не и без любезната помощ на Анджелик Кербер. Така тя стана първата немска шлемоноска от Щефи Граф насам, която вдигна за последно триумфално над главата си „купата на мускетарите“ през 1999-а.%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b6%d0%b8

В началото на февруари, изпълнявайки бащинските си задължения, Роджър Федерер несъзнателно разкъса менискус на коляното си. След претърпяната интервенция стана ясно, че отсъствието му ще лиши света на тениса от алпийската магия за период от 6 до 8 седмици. Това означаваше, че няма да може да брани титлата си в Дубай, нито да се завърне в Ротердам. Изключително наложително е да се отбележи…не, да се натърти, е че травмата бе причинена не от първите цифри на ЕГН-то му, а просто от неволно движение. Такова, каквото всеки един от нас може да допусне, разхождайки се в парка или пристъпвайки във ваната.

2 седмици по-късно – Делрей Бийч, Флорида. Сред хилядите палми една кула се отличаваше. Една висока, изстрадала и ръждясала кула. Тази от Тандил. Хуан Мартин дел Потро направи така бленуваното си завръщане от бездната на човешката агония. След 3 операции за 2 години колко елитни спортисти биха извървели пътя до Ада и обратно? Само онези, чиито сърца и дух са по-силни от тялото. Шампионът от 2011 година, който понастоящем бе извън първите 1000 в ранглистата, помете първите си трима съперници, губейки чак на полуфинал. Но тази загуба можеше само да го мотивира допълнително. Той просто бе щастлив, че е там. Сред момчетата. Че играе. Че е здрав. Негласно, но ясно удари по масата и заяви:“Това е само началото!“.

В навечерието на деня на жената, Мария Шарапова свика извънредна пресконференция в града на ангелите. Новината бе взривоопасна – признание за положителен допинг тест. Следствие от приемането на веществото „Мелдониум“. Субстанция, която тя е приемала в продължение на 10 години, но под названието „Мелдронат“. Поради една или друга причина и без ясно обяснение защо досега медикаментът не се е считал за подпомагащ възстановителния процес на организма, но от тази година вече е такъв, той вече е в списъка със забранени стимуланти. Големите шампиони са такива, защото могат да поемат отговорност. И точно това заяви тя. „Ще поема цялата отговорност за действията си. Извинявам се на феновете си по целия свят”. Международната тенис федерация не закъсня с отговора си и спря правата на рускинята на 12 март. Предстоеше сформиране на комисия, която да определи наказанието на вицеолимпийската шампионка от Лондон.%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f

Преди дамския финал в пустинния ландфашт на „Индиън Уелс“, турнирният директор Реймънд Мур сложи сол във вече отворената от Шарапова рана на женския тур. „Искам в следващия си живот да бъда като WTA. Те се носят с лекота, носени от мъжкия тенис. Не взимат никакви решения, щастливци. Ако бях дама тенисист, щях да падна на колене и да благодаря на Господ, че Роджър Федерер и Рафа Надал са се родили. Те наистина носят бремето на целия ни спорт“. Тези, които трябва да са благодарни на Федерер и Надал са феновете, които имат привилегията да живеят във времето на властелина на тениса и краля на клея. Но когато си главен отговорник за провеждане на турнир от най-висока категория, трябва да показваш еднакъв аршин спрямо двете деления на тура. Жените сами коват успехите си. Те са независещи от колегите си. За 11 месеца на път, двата пола се засичат едва на 8-9 турнира. 4 от тях са шлемови. Южноафриканецът все пак прояви някаква форма на достойнство, като се извини и подаде оставката си.The BNP Paribas Open tennis tournament chief executive officer Moore poses at the BNP Paribas Open ATP and WTA tennis tournament in Indian Wells, California

На другия бряг, във Флорида слънцето заблестя по-ярко от обичайното, когато Федерер обяви в своя Туитър акаунт, че ще се завърне по-скоро от очакваното – на Мастърса в Маями. След като жребият бе хвърлен, запалянковците изпаднаха в делириум – Дел Потро! Вълненията обаче не траеха дълго, защото стомашен вирус покоси Роджър и ограби тенис света от това зрелище, което бе хванало паяжини в последно време. Когато швейцарецът се оттегля от участие в двубой, значи наистина причината е основателна. Показателен е фактът, че е прибягвал до това действие едва 3 пъти от началото на кариерата си! 2008 преди четвъртфинала в „Берси“ срещу Блейк, 2012 преди полуфинала срещу Цонга в Доха и 2014 преди финала на Финалния Мастърс в Лондон срещу Джокович. Ако може да се говори за слабо звено в иначе този изваян почти до съвършенство организъм, то това е гърбът. Той го заробва в тези упоменати случаи. Може би като дете, което е обожавало видео игрите, е управлявал джойстика твърде често в прегърбено положение пред екрана.

Настъпи време милионерите да поизцапат маратонки и чорапи – червеното зовеше. Лазурният княжески бряг посрещна най-добрите ракетни джентълмени в ранната пролет.

След като Иржи Весели сюрпризира шампионa Джокович и му нанесе първото крушение за сезона (ако не броим отказването му в Дубай срещу Лопес), схемата се отвори, както Дарданелите след преминаването на Язон и аргонавтите му през скалния проход.

Федерер най-сетне озари очите на феновете с така бленуваното си завръщане. Липсата на игрова практика го спря на четвъртфиналите от Цонга след обрат от сет аванс.

Най-новият татко в тура – Анди Мъри също позволи да бъде обърнат, но на полуфиналите и то не от кого да е, а от рожбата на землената настилка – Надал.

Така финалът противопостави именно него срещу един от местните – Монфис. Въпреки че домакинът имаше до този момент само два успеха срещу Рафа, зрелището се получи. Или поне в първите два сета. Докато Гаел се зареждаше с мотивация от трибуните, краля на клея генерираше митични форхенди, черпейки енергия от самата почва. И, ако единият можеше да почерпи вдъхновение само по време на паузите между точките и геймовете, благодарение на феновете, то другият засмукваше земните сили през останалото време, така както тайфун поглъща цели къщи.

Отрочето на червената постеля вдигна победоносно за безумния девети път отличието, коронясващо първенеца на Монте Карло. Предпоставките за нещо потресаващо бяха налице!rafa

Следващата спирка бе кастилската столица Мадрид. Трикратният шампион Федерер кръстоса път със своята ахилесова точка – гърба. Така непосредствено преди началото на турнира, част от блясъка му вече бе изгубен.

За първи път от 2013-а насам Джокович бе озарен с желание да покаже възможностите си, оставяйки зад гърба си така болезненото фиаско, което му бе поднесено на тепсия  тогава от Григор Димитров във втори кръг.

Този път нямаше място за изненади и пастирът на мъжкия тур достигна до решителната неделя. Настоящият шампион Анди Мъри отново безапелационно надделя над матадора от Манакор – Рафа Надал на същото място, където преди 12 месеца двамата си оспорваха трофея. Солиден аргумент към визитката на олимпийския шампион, че играта му на клей търпи прогрес.

Джокович обаче имаше други планове. А място за Мъри в тях нямаше. Феновете получиха своето трисетово вълнение, а Новак своя втори триумф в кралската столица.novakandandy

Последната голяма сцена преди „Ролан Гарос“ бе домът на гладиаторите – Рим.

Федерер бе поставил в шах болките в гърба си, но видимо си личеше, че се пази и не играе на предела на възможностите си. Срещу обезверения Зверев това не си пролича, но Тийм изкара на показ реалността. Питанките за Роджър след този осминафинал се натрупваха една след друга.

Ниският за стандартите на Надал ранкинг (5 място) го хвърли още на четвъртфиналите срещу гладния шампион Джокович. Мотивацията за качествена подготовка в търсене на така бленуваната първа купа на мускетарите, отреди успеха на Джокера в гладиаторския дуел.

Олимпийският първенец Мъри бе настроен за реваншизъм спрямо сърбина. И го получи. Световният №1 бе разкостен на финала, което се смяташе, че ще разцентрова настройката му за Меката на клея – „Ролан Гарос“.Italy Tennis Italian Open

Епилогът на червения сезон настъпи. Преди обаче дуелите за купата на мускетарите във френската столица да започнат, Федерер постави на изпитание сърцата на феновете, след като обяви, че ще пропусне тазгодишния форум, защото все още не е на 100 % готов след травмата в гърба. Това означаваше, че един от многобройните рекорди стоящи срещу неговото име щеше да секне. 65 – толкова поредни участия на турнири от Големия шлем има зад този така чувствителен гръб.00605121

Дел Потро очевидно не искаше да пришпорва това, което все още не може да контролира – китката си. Любимецът на Аржентина също нямаше да озарява парижките трибуни с усмивката си.

Още преди първия уикенд в Париж, последва нов невъобразим удар – властелинът на „Филип Шатрие“ Рафа Надал се оттегли преди третия кръг, след като китката му го предаде, а болките и рискът от усложнение на травмата станаха твърде мащабни.%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0

Този „Ролан Гарос“ се очертаваше да бъде най-лишеният от емоции, динамика, въодушевление и удари, неподлежащи на законите на физиката, като следствие от липсата на двете най-големи енигми в историята на играта + първия, който е сломявал и двамата по пътя си към титлата на Шлемоносец.

При дамите, разбира се, най-отчетливата липса бе в лицето на двукратната победителка – Мария Шарапова, която бе в изгнание за неопределен период от време.

Серина Уилямс отново остана развенчана след финал, но този път авторката на крушението й се казваше Гарбине Мугуруса. Огънят бе сразен с огън – по-малката сестра, носеща името на отбора от Формула 1, изпита върху себе си това, което причинява на съперничките си почти две десетилетия – канонада от тежки и дълбоки топове в близост до страничните линии и самата основна. Рекордът на Щефи Граф оцеля и този път. Испанският химн отново изпълваше акустиката на централната арена. Мугуруса ликуваше, а за Серина останаха размислите и пренастройката към свещената трева.%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b1%d0%b8

При господата колкото и опити да бяха правени, за да се запълнят  черните дупки оставени от Ин и Ян, те претърпяваха неуспех. Изглеждаше така сякаш този път не съществува сила на Земята, която да спре Джокович от достигането на Обетованата земя.

Мъри затвърди великолепното убеждение за един завършен ракетоносител, отблъсквайки с ретура си миналогодишния първенец Вавринка от пътя към финала.

Преди години, колкото често Федерер и Надал се срещаха на полуфинали и финали на най-големите кортови сцени в света, сега толкова регулярно започнаха да го правят и еднотипните помежду си познайници с възрастова разлика от 1 седмица.

След като съседът ни се бе справил с доминиращия Тийм при 13-целзиев мраз на полуфиналите, сега предстоеше последният и най-тежък изпит. Двамата се познават до пломбите на кътниците си. Нямаше с какво да се изненадат. Беше единствено и само изпитание на електрически импулси, циркулиращи под черепната обвивка на главата. Нервните окончания на Андрю до края на първата част изглеждаха, че имат по-здрави нишки. Но това бе мимолетна и жестока заблуда. 3-кратният парижки вицешампион не за първи път се бе озовал догонващ от сет пасив на финал. Тази привидно неприлична роля може да подейства само, като катализатор на някой, който разполага в арсенала си със стоманена психика. Предизвикателството, което бе отчетено на таблото за резултата, задейства мигновено мозъчните процеси, отговарящи за впрягането на химикалите, които отговарят за психическата устойчивост на Джокович. Кое е най-мощното оръжие познато на човечеството? Ядрената бомба, нитроглицеринът, газовата камера? Не. Най-влиятелното оръжие е мозъкът. Той е първоизточникът на всичко добро и зло, което е сторено на този свят и което предстои. Мозъкът винаги побеждава. Гънките в този на сърбина започнаха да му диктуват на ум какво, кога и как да прави. Резултатът бе колкото смайващ, толкова и смазващ – шотландецът записа на сметката си едва 7 гейма до края на мача. Последва падане върху натрошената тухла и изрисуване на голямо сърце ала Гуга Куертен.

Мечтата на Ноле най-накрая стана факт. Кариерният шлем бе реализиран. Той се присъедини към безсмъртните. По подобие на Федерер, щастливото число се оказа 4. 3 пъти подгласник, преди да настъпи неговият момент. Момент на щастие и сълзи. Удовлетворение от достигането до Обетованата земя. Мъри по подобие на Серина остана с мислите за равносметка и пренастройка на струните и кордажа.%d0%bd%d0%be%d0%bb%d0%b5

3 дни по-късно крушението за Шарапова стана пълно – от ITF обявиха присъдата –  отнемане на състезателните права за срок от 2 години. Със задна дата от 26 януари. Заедно с това се отнемаха спечелените точки от Мелбърн и заработените пари. Само няколко часа по-късно самата тя заяви, че ще обжалва в Спортния арбитражен съд в Лозана. Сагата щеше да продължи…

Мъгливият Албион стана благоприятно място в края на юни, когато най-добрите и най-достойните бяха призовани в „Ол Ингланд Лоун тенис енд Крокет клъб“, така както по същото време на годината Хималаите призовават шерпите и алпинистите да се впуснат в лют и екстремен романтизъм по посока на разлюбения Еверест, допускащ до себе си само най-подготвените.

Но да си един от най-добрите и най-достойни не е достатъчно за участие в най-стария тенис турнир в света. Нужна е и хималаиска подготовка. Поне що се касае до физическото състояние. А Надал не получи шанс за подобен развой. Китката му изискваше време за възстановяване и почивка от топспинясалите плешиви топки, които е изчеткал през последните 15 години. Това означаваше, че „Уимбълдън“ отново ще трябва да започне, премине и завърши без своя двукратен първенец. Конкретна дата за завръщане нямаше, но целта бе Рио.

Утешението дойде от Германия, където Федерер бе осъществил четвъртото си завръщане през тази година, достигайки до полуфиналите в Щутгарт и Хале. Нещото, което искаше – много изиграни мачове, достигайки максимален интензитет на работа, за да оцени моментното си състояние. Докато той остана доволен, специалистите гледаха с недоверчиво око за реалните му шансове на свещената трева. За тях основните (а вероятно и единствени) фаворити бяха тези, които поведоха двата потока – Джокович и Мъри. Жребият отсъди евентуална среща във втория петък на турнира между финалистите от последните две години – Новак и Роджър. Другата взривоопасна схватка имаше много по-добри изгледи да се състои, след като втори кръг потриваше доволно трева, за да изправи един срещу друг доскорошния шампион от Париж – Вавринка и този, когото никой от първите не искаше да срещне на толкова ранен етап – Дел Потро. До това противопоставяне, разбира се, се стигна. И тогава видяхме доказателството защо кулата от Тандил е толкова нежелано препятствие. 4 сета увенчаха (не)сензационния успех на аржентинеца за четвъртата му поредна победа над Стан.delpo

Още следващият кръг предложи дори по-главоломна лавина, помитайки от склона със себе си главния шерп – Джокович. Лавината бе причинена от Сам Куери, който взриви динамит в основата на върха и лавината от асове и тежки форхенди отнесе опитния катерач чак в испанския курорт Марбея.shock

Претенциозното английско време реши най-нагло да напомни за себе си, като принуди организаторите да нарушат една от изконните традиции – без игра в междинната неделя. За четвърти път в историята се наложи господата и дамите да решават споровете си от третия кръг именно тогава. Предишните 3 случая датират от 1991, 1997 и 2004 година.

Четвъртфиналите изкараха на показ най-запомнящия се и най-спиращия дъха двубой на турнира. Марин Чилич бе загубил едва един сет (тайбрек срещу Стаховски във втори кръг), а на осминафиналите Нишикори не издържа дори два срещу него и се отказа заради травма. От другата страна на мрежата стоеше живата история на турнира през последните 15 лета – кръстоносеца Роджър Федерер. С всеки следващ мач той играеше по-солидно, трупайки самочувствие с експресни лекции. Последната от които преподадена на Стив Джонсън – човекът лишил Григор Димитров от възможността да се изправи срещу идола си. И то на любимата и за двамата постеля. Въпреки това феновете получиха това, което искаха – одисея!

След първите 75 минути по всичко изглеждаше, че хърватинът не просто е хвърлил във въжетата големия шампион, а дори го налага с комбинативни и чисти удари след всяко отскачане от въжените заграждения на ринга. Болезнена гледка за 99 % от аудиторията. Гледка равносилна на думите изречени от Силвестър Сталоун след мача през 1980-а между Мохамед Али и Лари Холмс, когато споделя, че това, което е видял да бъде причинявано на Али, е равносилно на аутопсия върху жив човек.

В бокса обаче, ако си ограничен от времето в рундово съотношение, то при тениса е различно и имаш възможността да се върнеш от отвъдното. И кой друг е по-способен на подобен подвиг на преклонната за тенисистите възраст от 34 години и 11 месеца, ако не най-великия? Има определен тип атлети, които когато са притиснати до ръба, успяват да извлекат най-доброто от себе си. Които понякога трябва да бъдат пратени в нокдаун, просто, за да се изправят и да нокаутират впоследствие съперника.

Вижте още:  Серина Уилямс срещу Алисън Риск - Wimbledon 2019 , четвъртфинал

Такъв бе този случай. Федерер превключи на експресни обороти и приложи целия си репертоар върху нищо неподозиращия Чилич. Колодата от замайващи съзнанието изпълнения, матираха всеки един опит на шампиона от Ню Йорк‘2014 да се противопостави. Летежната фаза приключи след 3 часа и 17 минути. Пълен ремонт №10 (колкото са сътворили Бекер и Аарън Крикщайн) за (не)човека,чиито  геноми подлежат на деликатно и обстойно изследване. След последната точка под формата на ас (слава на здравия гръб), Роджър размахваше високо показалец (с поглед към щаба си). Ако някой има правото на такава дързост и показ на самочувствие, то това е именно той. Публиката пък даде свобода на емоциите си, освобождавайки оглушителен рев и аплодисменти. Близо 16 хиляди изпратиха на крака този, който не бе слаган в сметките на „специалистите“ преди началото на двуседмичния маратон. 84-a победа на “срещената трева”, с което се изравни на върха с Джими Конърс. 307-a в турнирите от Големия Шлем – абсолютен рекорд, задминавайки 306-те на Мартина Навратилова! Не съществува по-впечатляващ начин, по който тези 2 постижения да бъдат отбелязани.roger

Последното стъпало преди финала се казваше Милош Раонич. Черногорецът с канадски паспорт бе детронирал през януари Роджър на финала в Брисбейн, а за тревния сезон имаше зад гърба си вещото рамо на Джон Макенроу. В допълнение към това, той бе достигнал и финала в „Куинс клъб”.

Ако някой знае рецептата за справяне с нарастващите на брой бомбардири в тура, то това е Федерер. В основата на успеха се крият два компонента, характерни за рицарите-джедаи от „Междузвездни войни” – спокойствие и търпение. Самият Агаси е казал, че не е задължително всяка точка да бъде печелена. Само важните такива са от значение.

Срещата тръгна по подобен развой на предишната федерерова – с първи загубен сет. Дали все още бе останала магия в колбата на Маестрото? Такива мисли започнаха да витаят из Централния корт. Ответният удар не закъсня. Два последователни сета на сметката на Роджър опровергаха съмненията. И когато нещата започнаха да придобиват по-логичен смисъл, нещо се обърка. Сервирайки за тайбрека в четвъртата част при 40:0, първият сервис го изостави, последваха 2 двойни грешки и в крайна сметка Раонич изкопчи сета с минаващ удар от бекхенд. В 4-я гейм на петия сет коварната и хлъзгава трева не прояви милост към господаря си и го стовари на земята, приземявайки го на лявото му коляно – оперираното коляно. Последва кратък масаж на нараненото място. Видимо нямаше индикации за физически проблем, съдейки по движението по корта. Но по-лошото бе, че самата мисъл за усложнение на вече пострадалото преди по-малко от 6 месеца място, подейства сриващо върху духа на седемкратния шампион. Бяха останали неколцина ювелирни изпълнения от Уилсън-а на Федерер, ала Милош сграбчи възможността, както питбул месо. Мачът не бе загубен в този четвърти гейм. Колапсът се получи в онзи злополучен сервис-гейм в предишния сет, когато сервирайки за влизане в тайбрек, сервисът обърна гръб на собственика си. Първи загубен полуфинал на “Уимбълдън” след 10 преодоляни. Една точка бе нужна за достигане до дузпите на тениса. Потенциално една точка се оказа недостатъчна за трети пореден финал. Вместо това черногорецът се поздрави с противоречивия успех, достигайки първия си финал на Шлемов турнир. Там го чакаше другият, но местен любимец – Мъри.fallen

Събота предложи дежа вю от Мелбърн. Поне що се отнася до двете финалистки. Серина бе мотивирана и крайно мобилизирана този път да застигне най-сетне прашасалия рекорд на Щефи Граф от внушителните 22 Шлема. На пътя й отново застана Анджи Кербер, която преди 6 месеца влезе в ролята на Бременска стена, разделяща американката от купа №22. Теренът този път обаче облагодетелства петкратната кралица. Бързата настилка бе проводник за тежкотоварните удари на Серина, които не срещнаха противодействие. Чакането си заслужаваше. На хоризонта се задаваше опияняващата възможност насред Ню Йорк Уилямс да стане безсмъртна.serena

Анди и Милош вече бяха загрели гуми преди „Уимбълдън” с финала помежду си в „Куинс”. Но сега арената на действие беше коренно различна. Залогът – привилегията да се вдигне купата, на която е инкрустиран надписът „световен шампион”. Раонич се намираше в непозната за него територия. Жаждата за реванш го тласкаше на моменти към прибързани решения. Олимпийският шампион от друга страна е врял и кипял в продължение на 8 години, съревновавайки се с най-добрите на най-големите финали. Рутината, неприсъщото за него спокойствие и търпението, го изведоха до категоричен триумф, лишавайки финала от каквато и да е драма или дори интрига. Това не жегна кой знае колко запалянковците, защото всеобщият местен любимец ги накара да ликуват така сякаш английският национален отбор по футбол е надвил този на Германия след изпълнение на дузпи.murray

Още през следващата седмица Спортният арбитражен съд реши да отложи решението за бъдещето на Шарапова. Окончателното такова щеше да бъде произнесено на 19 септември, под аргументацията, че е нужно повече време за подготовка и анализ по делото. Това бе удар, който означаваше, че олимпийските игри и US Open ще останат химера за рускинята.

В сянката на всичко случващо се през буреносното първо шестмесечие, остана новината, че Азаренка е бременна. Чрез своя Туитър, на 15 юли двукратната носителка на Мелбърнския шлем обяви, че ще става майка. След перфектното й представяне в Индиън Уелс и Маями, където триумфира и стана едва третата състезателка след Граф и Клайстерс, печелейки в една и съща година двата турнира, започнаха проблемите. На „Ролан Гарос“ получи контузия, която я извади от строя за „Уимбълдън“. Но монетата винаги има две страни. Така в края на годината Вика щеше да има късмета да изпита най-голямото щастие в живота – да даде живот. Амбицията й за завръщане след раждането бе подчертана.

26 юли ще се запомни като черен ден за тениса. Най-обичаният подвластник на играта – Роджър Федерер хвърли в покруса целия свят, след като с цялата мъка, тежаща на сърцето си, обяви че ще пропусне остатъка от състезателната година. Решението е взето след консултации с доктори и екипа си, за да проведе пълноценна рехабилитация на оперираното коляно и с цел възстановяване на цялото тяло от различните неразположения, получени при форсмажорни обстоятелства в течение на първите 6 месеца. Личният му и дългогодишен треньор Северин Люти ясно заяви, че падането върху коляното по време на полуфинала с Раонич не е свързано по никакъв начин с взетата преценка. Най-голямата болка, разбира се, бяха олимпийските игри в Рио. Романсът му с този древен форум е достоен за филм на Скорсезе. Запознанството с жена си, знаменосец на родината си, златоносец на двойки с приятеля си Вавринка и сребро на сингъл. Ако преди 4 години след финала в Лондон някой ви бе казал, че Федерер ще откаже да играе в Рио, щяхте ли да повярвате? Най-значимото отличие, което липсва във витрината, обхванала планината му от трофеи току-така да се изплъзне без дори да е опитал да протегне ръка към него? Едва ли в тази паралелна вселена има някой с толкова парадоксални психични отклонения, за да посмее да изрече подобни слова. Но щом самият Роджър е събрал сили от дъното на душата си, за да вземе това разбиващо сърцето решение, значи се е наложило. Още повече, че Швейцария щеше да сформира мечтан дует между него и вечната Мартина Хингис на смесени двойки. Нищо на този свят не може да се измери със стойността на човешкия живот и здравето. А те са на първо място. Никой триумф не струва колкото тях, никой имот, никоя кола. И той направи тази жертва в името на дълголетието си. Поне що се касае до творението му на корта. „Любовта към тениса, състезанията, турнирите и феновете, която имам, остава непокътната. Мотивиран съм, както всякога. И ще вложа цялата си енергия, за да се върна по-силен, здрав и във форма, за да играя атакуващ тенис. Благодаря за подкрепата ви“. Така Фед завърши обръщението си към тенис обществото. На пук на цялата болка и мъка, кървящи от сърцето му, той успя да влее доза оптимизъм и надежда за предстоящата 2017-а. Обратното броене започна…rog

Мъри прояви завидна мъдрост като реши да пропусне Мастърса в Торонто, отдавайки се на по-дълга почивка, синтезирана с известна доза персонална подготовка за Рио.

Това постла килим върху широкия път на Джокович към рекорден 30-и Мастърс. Нещо, което в действителност се случи. Липсата на сериозна конкуренция позволи на първенеца на света да се разходи до финала, където се справи със своето протеже Нишикори, така както абитуриент със задача по математика за първи клас.

В следващите 2 седмици светът бе Олимпиада. Някои състезания (като футболния турнир) стартираха преди самото откриване, но това уж спадаше към незначителните подробности.

По време на церемонията по отриването на XXXI игри, Вожняцки, завръщащия се Надал, Жил Мюлер и Мъри поведоха сънародниците си с гордо развяващ се във въздуха флаг.clipboard

Нямаше как да не се отчете сериозното отсъствие на големия брой липсващи играчи от олимпийския турнир. Освен най-голямото име – Федерер, поради различни причини за Рио не отлетяха още няколко души: Вавринка, Раонич, Бердих, Тийм и Иснър. С други думи – половината топ десетка не влизаше в сметките на жребия. Сянката на слабия „Ролан Гарос” застрашително надвисваше над олимпийския парк…

В деня, съвпадащ с 35-тото рождество на Роджър Федерер – 8 август, надпреварата към златния връх започна.

Ако има съдба, която контролира живота и начинанията ни, то тя е с характер. И понеже е в женски род, логиката й наподобява тази на нежния пол. Без обяснение и предпоставки, фортуната денонощно жонглира с нас.

Ако не вярвате в думите ми, ви пожелавам един ден да срещнете Новак Джокович или Хуан Мартин Дел Потро и да ги попитате лично. Убеден съм, че и двамата ще започнат разказа си за тази съдбовна дата с дълбока въздишка. А може би тя би била достатъчна. Просто защото има моменти в живота, когато думите са излишни. Как по друг начин може да се опише подвигът, който аржентинецът постигна? Два сета в пълен формат от 13 гейма, в които доминантът през последните 2 години, разполагащ с най-добрия ретур в историята на играта, не съумя да достигне до нито една точка за пробив. Започвайки годината под №1045, 142-ят в света разкова мечтата на Новак за най-благородния метал. Сълзи от болка за единия, сълзи от радост за другия и бурни аплаузи за двамата. Ако преди 4 години в Лондон сюрпризът бе тежък и с цената на бронз, то сега агонията беше смазваща. Колко хора биха заложили против Джокович не просто в мача, а и за самия турнир? Толкова, колкото и, че Федерер ще тегли чертата след „Уимбълдън”. Повратностите на съдбата обаче винаги носят щастие за едни и горчилка за други. Новак показа колко голям мъж е, когато прегърна приятелски на мрежата Дел Потро, а след нарамването на сака си, даде воля на емоциите си – сълзите на един мъж са едно от най-чистите неща на познатия ни свят. Може би единствено детските очи притежават по-голяма сила, за да жегнат отвътре един човек.%d0%bc%d1%8a%d0%b6%d0%b5

Приказката за гаучото го отведе до фазата, която той достигна на предишния форум под петте преплетени кръга – полуфинал. Там се срещна с пекинския златоносец – Надал. Рафа с цената на всичко бе амбициран да донесе нова слава на Испания, след като тялото му го спря от това през 2012-а. Състоянието на китката не стоеше на дневен ред и рискът с включването и в двойковия турнир, заедно със спеца Марк Лопес,  не подлежаха на дискусия. Все пак, заради наситената програма, той и Мугуруса взеха в последния момент общото решение да не се пускат на смесени двойки. Фокусът на деня беше насочен към полуфиналите. Шампионът от Лондон – Мъри предяви ясно претенциите си за трона, пращайки безцеремонно Нишикори в двубоя за бронзовото отличие.

Вторият полуфинал преплете 2 сходни съдби. Мъченик срещу мъченик. И двамата просто бяха щастливи, че имат възможността да покажат на света пълноценно целия си наличен арсенал. Просто нямаше по-подходящо място от олимпийската сцена. И пак тя. Отново тази неверница – съдбата трябваше да отреди загубилия победител. Казвам „победител”, защото който и от двамата да бе загубил, всъщност, самото участие и достигането до тази фаза на турнира се равняваше на своеобразна победа срещу самия изстрадал организъм. Това навежда на мисълта, че двамата са следвали принципа на Кубертен, според когото най-важно е самото участие. Но както няма агне, което само да отива на заколение, така и не съществува уважаващ себе си спортист, който да не отива на състезание с мисълта за победа. Случи се така, че епопеята на тандилската кула достигна финала. Самият финал. Онзи, който му бе отнет от Федерер преди 4 години в най-дългия мач в историята на трисетовите двубои – 4 часа и 25 минути.  Сега нямаше опасност от подобрение на този престъпен рекорд, тъй като вече бе наложен тайбрек за решаващия трети сет (до полуфиналите се играе 2 от 3), до който на практика се и стигна. Две точки. Толкова бе разликата между разочарованието и неистовия триумф. Аржентинската агитка пееше името на Дел Потро, така както го правеше срещу Джокович и останалите жертви, паднали от ръката на симпатичния гигант по пътя му към Олимп.heroes

Надал от своя страна не намери достатъчно физически и емоционален потенциал за бронзовия метал. За кой ли път обаче съдбата си поигра с него, потупвайки го по рамото все пак със златото на двойки. Матадора, феновете му, както и всички обичащи тази игра, можеха само да са горди от това, което той продуцира в старата столица на Бразилия.rafainrio

Турболентната година за Серина сякаш нямаше крайна дестинация. Олимпийската шампионка от Лондон беше развенчана на осминафиналите от Елина Свитолина, която до този момент в 4-те срещи помежду им имаше на сметката си само 1 сет. А сега отпусна едва 7 гейма на именитата си противничка в 2 сета.

Схватката за златото посрещна гонещата трона на световната ранглиста – Кербер и изненадата на седмицата – Моника Пуиг. Ако достигането до финала на пуерториканката се обясняваше с поредица от щастливи развръзки, то мястото на Анджелик от другата страна на мрежата не срещна особени изненади. Историята на Пепеляшка прилягаше почти идеално на 22-годишното момиче. В течение на пълния формат на мача, бекхендът й покосяваше всяка надежда на германката за положителен развой на двубоя. В спорта винаги има фаворити и аутсайдери. Но олимпийските игри са място, което не се съобразява с тези наложени стереотипи. Олимпийският огън има силата да попарва легенди, но в същото време и да издига в такива. Моника може никога да не спечели турнир от Големия Шлем. Нито пък да стане №1 в света. Но със златния медал, висящ от врата й, тя със сигурност се превърна в най-голямата спортна икона на страната си. Присвои си кътче от историята, което няма как да й бъде отнето во веки веков. Не заради факта, че пречупи не кого да е, а съперничка с непоклатима за родния си край психика, а защото това бе първа олимпийска титла за Пуерто Рико в историята на летни олимпийски игри. Представете си за момент какво би било възнаграждението за подобно нещо в България преди 1989 година. Ако по онова време сънародниците ни са получавали автомобили и жилищни имоти, то триумфът на пуерториканката не би могъл да се оцени с нищо материално. Такъв пример за подражание на младите хора би имал още по-голямо влияние, само ако получи държавен пост.