post

2016 ГОДИНА – ТЕНИС И ЕМОЦИИ

Обърнахме и последната страница на календара за 2016-та и поставихме на стената новия. Месеца без турнири е време за почивка и празници, за равносметка, но и за сериозна и упорита работа, резултатите от която ще започнем да отчитаме след броени часове и дни.
Времето за почивка приключи. Специалистите, треньорите и състезателите направиха своята равносметка. Журналистите подробно я отразиха. Феновете се концентрираха в дискусиите – кой къде и с кого почива, кой с кого прави сватба, кой сменя треньора си или ракетата си, кой каква турнирна програма е набелязъл. Това е най-благодатното време за статистиците – колко цифри изчетохме… Появиха се безброй класации – понякога се питам дали тенисистите изобщо обръщат внимание в кой „Топ“ са се озовали. Всички сме в очакване на новия сезон – много скоро погледите ще бъдат насочени към далечния изток, готвим се за вълнуващи часове пред телевизорите.
Но нека малко след като удари 12-я час се върнем към това, през което преминаха „гладиаторите“ на корта. Какво се случи през 2016-та? Какво ни вълнуваше? Какво преживяха едни от най-големите имена в този толкова интригуващ спорт? Ще ви споделя, как аз видях 2016-та тенис-година?!

За мен най-емоционален беше моментът, когато най-великият излезе от турнирната борба.
След Уимбълдън Федерер прекрати участията си, за да може да се възстанови от травма в коляното. Това ни лиши от гениално елегантното и фино присъствие, от завладяващи двубои /всеки, който излиза срещу него играе „на макс“/. На мен лично ми трябваше доста време да свикна с мисълта, че може да има голям турнир без Роджър. Общо Федерер участва в 28 мача – 21 победи и 7 загуби. Той не успя да спечели нито една титла за първи път от 2000-а година. Никой не е вечен победител, но за мен и, предполагам за всички негови почитатели, това беше събитието с голям знак минус.
Най-шокиращо от изминалия сезон беше пресконференцията на 7-и март, когато петкратната шампионка в турнири от Големия шлем Мария Шарапова обяви, че е дала положителна проба за мелдоний по време на Откритото първенство на Австралия два месеца по-рано. Каква година за Мария и за целия руски спорт! Какъв удар за всички спортисти и онези, които знаят малко повече от това, което пише по вестниците за спорта, за възстановителните препарати, за допинга, за … за това как за един ден могат да се сринат труда, усилията, живота на хора, за които той – животът започва и свършва със спорта. Това е огромна тема, противоречива, с мнения почти толкова, колкото са мислещите по този въпрос. Затова, за сега, я оставяме до тук.
Джокович доказа, че и той е човек. Вече бяхме започнали да съмняваме в това. Удивителна година за сърбина – толкова логично естествена, че само максималистите могат да се цупят. Новак Джокович спечели “Ролан Гарос” и оформи кариерен Голям шлем. Ето ги и другите в тази компания Роджър Федерер, Рафаел Надал, Андре Агаси, Рой Емерсън, Род Лейвър, Дон Бъдж и Фред Пери. И… отстъпи позиция номер 1 в Световната ранглиста. После се раздели с Бекер. Е, какво е в негова глава, не знам, но в моята се върти една превкусваща доста драматизъм надежда – ще стане интересно! Какво ще кажете – Роджър се завръща /дано всичко е наред с него/ – в каква форма ще е, как ще се справи с толкова дългото отсъствие; Анди има много да доказва, ще се намери ли кой да спре инерцията, която е набрал или ще продължи да лети от победа към победа; Надал – на къде? – ще върви ли пак нагоре или беше до тук; Новак – ??? Ами Дел Потро, а така наречените „млади“? Но с прогнозите – по-после.
За първи път в живота си плача от вълнение, от радост, примесена с тъга, едновременно за двама мъже. За двама истински, големи спортисти – Новак Джокович и Хуан Мартин Дел Потро – Рио, Олимпийски игри. Как да определиш кой искаш да победи – Новак, устремен към олимпийското злато или Дел Потро – преодолял толкова болка и страдание, наредил се отново сред най-добрите, доказвайки след всяка среща, че там му е мястото? Не можеш. Наслаждаваш се на невероятна игра и неочаквано се просълзяваш. От поведението им, от битката, която водят, от възхищение!
Сега поглеждам към жените.
Анжелик Кербер е моята героиня през миналия сезон. Чудесен сезон – две титли от Големия шлем, сребро в Рио и номер 1 в Световната ранглиста. Непобедимата Серина беше принудена да отстъпи. И… да се сгоди.
За Цвети Пиронкова 2016г. като че ли беше по-успешна и запомняща се в личен план, отколкото на корта. Цвети се присъедини към омъжените жени и отбеляза една от многото сватби през тази година. В списъка са Цибулкова, Флавия Пенета и Фабио Фонини, Ана Иванович, Виктор Троицки… Животът си иска своето и извън корта. И като стана дума за свободно от професионален тенис време – Цвети посети тренировка на тим по австралийски футбол, а това бе едно от най-запомнящите се събития извън корта, които компилацията на WTA включи в специалното си видео. И още – “Честно казано, като всяка жена, съм голям маниак на тема обувки. И когато имам добри резултати на корта, награждавам краката си с чифт хубави обувки. Когато играя добре – направя например 2-3 победи, си казвам – ето, сега е моментът да отида да си избера наистина хубави обувки. Съответно, събирам все повече в гардероба си. Но после, като ги погледна, знам всеки един чифт от кой турнир с коя победа съм купила. И това ги прави по някакъв начин още по-скъпи.“-признава Цвети пред ELLE. Жени…и мании.
Ана Иванович напуска големия тенис! Красотата, елегантността, чара и завладяващата усмивка на Ана са бижу за ценители. Жалко. Тенисът става с една Ана по-малко красив.
“Ще ни липсва усмивката ти на корта! Боец, професионалист, чудесен човек. Наслади се на живота след тениса, Ана.” и каза за довиждане Петра Квитова.
Е, време е за поантата на сезона. Анди Мъри! Шотланският полет към върха! Мъри загуби финалите на Откритите първенства на Австралия и Франция от Новак Джокович, но каква втора половина от сезона! Шотландецът спечели за втори път Уимбълдън и прибави злато от Олимпийските игри в Рио де Жанейро. Мъри показа, че е най-добър в света с победа в спора за титлата на заключителния “Мастърс” в директен сблъсък с Джокович. Той успя да запише 78 победи и 9 загуби. Серията му в края на сезона достигна до 26 поредни победи и 9 титли. Три от тези трофеи пък бяха в “Мастърс 1000” сериите. Е, Анди, какво си ни приготвил за новия сезон?
Нашата любов и болка – Григор Димитров! Какво не преживя през годината това момче!?
Какъвто и етикет да сложим за неговата 2016-та все ще е вярно.
„Година на смените!“
Смяна на треньора, смяна на ракетата, смяна на жената, не съм чела, но сигурно и колата е сменил.
„Година на екстремните преживявания!“
Истанбул – 5 скъсани кордажа и 3 счупени ракети.
Акапулко – смени за малко тениса с клифдайвинг и скочи от скала – така и не се разбра от колко метра, но това е без значение – важен е адреналинът.
Китай – в компанията на мечки. Е, панди, но все пак мечки.
Сафари в Африка – лъвове, носорози…
На Британските награди за мода в легендарната зала „Royal Albert Hall“ невероятно елегантния Григор Димитров съпровожда 115 000 камъни Сваровски, посипани по тоалета на Никол Шерцингер.
„От осанна!“ до „Разпни го!“
През първата половина на годината журналисти и хейтъри направо го разпънаха – то не бяха – „пропилян талант“, „провал на годината“, „родоотстъпник“ /не бил се включил в отбора за купа „Дейвис“/, не обърнал внимание на журналистите в Рио, отказал турнира в София и още и още… Но да не ви развалям настроението с подобни спомени.
По-важното е, че Григор Димитров регистрира втората си най-добра година като професионалист с 39 победи и 27 загуби. Това му осигури прогрес с 11 позиции – от №28 през 2015-а до №17 в момента. И такива запомнящи се и вълнуващи победи над Надал, Вавринка, Гаске, Раонич. Всички добронамерени привърженици бяхме с него, подкрепяхме го, вълнувахме се, изстрадахме това потъване и движението отново нагоре и с цялата си позитивна енергия може и мъничко да сме му помогнали. Дори и да не сме, ще продължим да опитваме и ще сме там, този път „на живо“, след месец и малко в София.
„ Година на съзряването!“
Когато вълната те понесе, когато натрупването на качества достигне нивото на изявяването им, когато адреналинът от победите помпа сили, успехът е неосъзната еуфория. Той ти дава слава, която стъпва на раменете ти, намества се и не можеш да се освободиш от нея, дори и когато ти натежава. Той ти предлага нови непознати изпитания. Той те товари със свръх очаквания. Той – успехът, се превръща в твоя основен съперник. И ако не успееш да се справиш с него, започва да те напуска по малко, но много болезнено. Успехът завладя Григор през 2014-та. През 2016-та обаче той осъзна кой е най-големият му съперник и как може да се справи с него. Сега пътят нагоре е по-труден, но целта е по-ясна и това, как да я постигне вече е програма, а не инерция.
И така… прекрачихме прага на 2017-та. Сезонът започна. Мъри или Джокович! Ще преодолее ли болките Дел Потро? Федерер – до кога ще продължи звездният му път? Ще порастне ли Кириос? Зверев, Тийм, Фритц… Нишикори или Раонич? Ами Надал?
Серина, Анжелик, Мугуруса, Плишкова или ще има изненади? Ще приветстваме ли с „добре си се завърнала в тура“, Маша!?
За Григор Димитров – „година на утвърждаването“!?Дано!
За Цвети Пиронкова – тенисът е много труд, но и удоволствие. Забавлявай се, Цвети! Ти можеш да си много успешна.
На талантливите Виктория Томова, Джулия Терзийска, Изабела Шиникова, Е. Костова, Петя Аршинкова и през новия сезон ще стискаме палци, както за тях, така и за всички наши участници за едно още по-добро представяне!
С интерес ще следим изявите на Александър Лазаров, Габриел Донев, Калоян Димитров, Калоян Вълчев и Адриан Андреев, които са най-младите надежди на българския тенис.
Да им пожелаем здраве и много, много успешена 2017-а година!

Вижте още:  СВЕТЪТ Е ЗА ДВАМА

(Visited 13 times, 1 visits today)
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  Subscribe  
Notify of