post

По случай годишнината от закриването на Олимпийските игри в Рио и по повод темата за комерсиализацията в спорта: С вкус на горчиво кафе

Светът беше Олимпиада!
Фокусът в продължение на близо 20 дни беше насочен към Бразилия, страната на кафето и орхидеите.
Цялата световна общественост живееше със спорта.
Олимпийският огън за 31-и път озаряваше идеята за мир, приятелство, разбирателство, съревнование и победи.
10500 участници от 207 страни премериха сили в 42 вида спорт на игрите в Рио 2016г.
Светът похарчи 12 милиарда долара в името на движението, което Пиер дьо Кубертен идеалистично в далечната 1896 г. прокламира с идеята: „Младежта на света“ трябва да мери сили в спорта, а не на бойното поле.” В очите на Кубертен възраждането на Олимпийските игри като че ли е най-доброто решение за постигането и на двете цели.
На първите съвременни олимпийски игри, проведи в Атина са взели участие 241 спортисти от 14 страни. Основан е МОК с генерален секретар барон Пиер дьо Кубертен.
В началото право на участие в олимпийските игри получават единствено аматьори. Строгостта на МОК стига до там, че олимпийският шампион в десетобоя и петобоя от игрите в Стокхолм през 1912 г., Джим Торп, губи медалите си защото веднъж получил пари за участието си в полупрофесионален бейзболен отбор по време на студентските си години.
Но, ето че дойде денят, в който с угасването на огъня, угаснаха и много мечти, надежди и идеали. За тези, които все още вярват в тях.
От днес еуфорията за това, кой е знаменосецът, как са облечени националните делегации, от броенето на медали и кои са техните носители, от шаблонните приказки на президенти и министри, постепенно ще заглъхне и ще отстъпи място на безброй много въпроси. Въпроси, които си задаваме помежду си, въпроси, които прозират между редовете на журналистическите репортажи, въпроси злободневни, които по всяка вероятност никога няма да получат отговор.
Но, все пак въпроси – а за да ги има, това означава, че олимпизмът ги е породил и те витаят в мислите ни.
Олимпизъм или професионализъм?
Защо стана така, че Олимпийските игри вече са презвети от професионалните спортисти?
Няма статистика колко спортисти-аматьори са участвали в тази Олимпиада. И как те, ако ги има, и сигурно ги има, ще бъдат равнопоставени на професионалистите? Какво ще донесе това състезание на аматьорите – екскурзия+разочарование от нивото им на представяне.
И какво носи на професионалистите?
Да вземем пример от нашия любим спорт – тениса.
Олимпиадата е веднъж на 4 години, вмества се програмата на професионалните тенесисти „по никое време“, което само ги затруднява. Дивиденти носят само медалите. И то какви – престиж да се наречеш олимпийски медалист, парична премия от държавата, която представляваш, която за тях не заслужава внимание и още какво – известност, от която те нямат особена нужда, любовта на феновете, която е непостоянна като любовта на шестокласник.
В същото време, за да засвидетелстват своя патриотизъм, се налага същите тези профсионалисти и богати хора да нарушат ритъма на работата си, да живеят в условия, близки до летен детски лагер, да пътуват хиляди километри, да изиграят по 1-2 мача, защото само трима са призьорите. И ние добре видяхме какво стана с тези, които се впуснаха в престижната битка за медалите /Надал, Нишикори!!?/.
Колко ли хора, извън тези, интересуващи се от тенис, разбраха кои са олимпийските шампиони по тенис в Рио? Трябва да си Майкъл Фелпс или Юсейн Болд, за да си олимпиец със световна слава. Останалите са само национални герои – в някои страни по-дълго, а в други, като нашата например, за по-кратко. Попитайте след месец-два някой малко интересуващ се от спорт – Коя е сребърната медалистка на висок скок от Олимпиадата в Рио? Гарантирам, че единици ще си спомнят. И тя ще потъне в морето от медалисти, произведени на поредната Олимпиада.
И още един пример – волейбол, баскетбол и др. колективни спортове.
При наличието на толкова богат професионален календар, това състезание е само поредното и то доста натоварващо. А участниците – все същите, нивото – същото. Че какво толкова да се промени за 3-4 седмици от предишното състезание? В същото време едва ли много хора си дават сметка на какво са подложени тези състезатели, за да вземат участие в Олимпийските игри. Допълнително натоварване, емоции, лишаване от и без това кратката почивка, защото след няма и месец и колелото на професионалните ангажименти към клубове и нацинални отбори се завърта отново.
Стига с примерите – и тези стигат, за да се зададе основния въпрос – защо олимпизмът не запази своята идеална цел и не предоставя възможности за изява на хилядите спортисти-аматьори?
И, разбира се, отговорът, който се налага без много мислене. Защото в далечното минало
Олимпийските игри са носели мир, а сега са подвластни на политиката и комерсиализацията в спорта. Защото кой ще ти гледа по телевизията аматьорите /а защо пък трябва изобщо да намесваме телевизията?/? Е как защо – защото някои са дали пари и искат печалба от това, Защото стремежът за власт, печалби и влияние естествено не може да подмине Олимпизмът. Те са в основата и на допинг-скандалите, те са изместили във времето лавровите венци от маслинови клонки с медали, които дрънчат все по-комерсиално.
И още – 140 000 човека са обезпечавали организацията в Рио. Над 80000 са били ангажирани в охранителни дейности. Организацията на Олимпийски игри в този настръхнал свят стана все по-трудно и непосилно за много държави мероприятие. И все по-опасно, за съжаление.
Олимпизмът вече е мираж!
Комерсиализацията и несигурността отдавна се се настанили на спортния олимпийски терен.
Ех, Кубертен! Ако можеше да бъдеш в Рио – кафето щеше да ти горчи като отрова.

Вижте още:  МОДАТА – ЕЗИК НА МИГА

Стела Петрова

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  Subscribe  
Notify of