post

БЪЛГАРСКАТА ФОТОСЕСИЯ

Събитие №2 – роден край.
Срещи на кортовете в Хасково – с кмета, с деца, треньори и деятели, картотекиране в местния клуб, в зеленчуковата градина, в която едва ли са стъпвали по-скъпи маратонки, снимки, снимки, снимки /нали си спомняте, че за снимките ми беше думата?/
Ама и аз съм една – все си задавам въпроси. Та, гледайки тези снимки, не изпаднах в умилението, в което би изпитала баба, гледайки внука си. А си представих как биха ги гледали хората, живеещи зад океана, или в любимата Европа…
На една поредица от кадри виждаме деца зад метална, леко ръждясала ограда, а пред оградата Григор Димитров /дали те знаят кой е той?/. И се замисляме – какви са тези деца – от ограден, недостъпен приют, или на майки-затворнички, че никой не може да премине оградата и да прегърне звездата? /Ние си знаем добре, или предполагаме с почти 100% точност какво се е случило./ Но, защо тези снимки виждат бял свят е въпросът.
На кортовете всичко е ОК – снимки с любимеца, усмивки, автографи…
И ето ни в зеленчуковата градина. Григор бере ябълки и ги слага в найлонова торбичка. Ябълките – хубаво, ама тази торбичка. Къде по света още се ползват тези, толкова обсъждани от еколозите торбички? Не съм дребнава – това не е семейния албум, а снимки, които летят по целия свят и всяка подробност е важна.

(Visited 31 times, 1 visits today)
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  Subscribe  
Notify of