post

Междувременно в Стокхолм

Калберг свали розовите си очила с телени рамки и се загледа в щръкналия кичур на полския тенисист, в опит да прикрие изненадата си. Бързо затвори и лаптопа си, за да не се видят снимките на Остапенко на десктопа му. Прочисти гърлото си и попита:
– Какво хау? Какво искате и как така влизате?
Янович се пресегна и хвана за косата Николас Алмагро, издърпвайки го до себе си, а с другата размаха пръст към директора:
– How many times да обяснявам да ме слагате в първия мач на Григор Димитров? How many times да ви казвам, че още като юноши си имаме кариерен облог с него? Трябваше ли да пребия тоя лилипут, за да стане моята?
Томас загледа към зачервеното лице на Алмагро и видя синка под окото му. Николас леко заклати глава и обяви с уплаха в гласа си:
– Няма да играя в един турнир повече с тоя …психопат! Отказвам се!
– Още някой ли трбва да пострада? – продължи да ръкомаха Янович със свободната си ръка, – How many times да ви кажа, how many times да пострадат? How many times да оняснявам, че съм тук за мач с Григор, бия го и си тръгвам?
– Добре! – вдигна ръце турнирния директор, след което се строполи на стола си, като бутнати каси с бира в склад и попи избилата пот на челото си с копринена кърпичка. Погледна отново към наЙежения поглед на Йежи и го попита с тих тон:
– Нали знаеш, че той почва от втори кръг? Преди това трябва да играеш първи кръг с Пиер Юг Ербер.
– Бе мАни го тоя! – махна с ръка Янович, – Ербер… Помня, когато на един плаж Федерер, Ферер и Ербер загледаха жадно еърбеците на Кербер, която дойде без горнище, че тогава и Фереро ги скастри.
– Имаш някакъв говорен дефект! – отбеляза Алмагро, – На всяка втора дума слагаш „…ер, …ерер“…

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  Subscribe  
Notify of