post

Респектирана съм..

Григор Димитров днес изигра един изключителен мач.
Изключителен, защото той трябваше задължително да бъде спечелен. Никой нямаше да му прости, най-вече той нямаше да си прости /каквото и да му се случва, каквото и да преживява/ загуба от 186-я и да отпадне във втори кръг, след като през 2017 игра полуфинал. Изключителен, защото грешките, които допусна бяха неприемливи за класата му. Изключителен, защото след всичко, което се случи на корта, той победи.
От едната страна на мрежата видяхме състезател, който за първи път в кариерата си играеше на този корт и срещу толкова високопоставен противник. Макдоналд през цялото време излъчваше спокойствие /макар и само като излъчване/. Спечелил четири последователни мача, той беше постигнал своето и нямаше какво да губи. И физически, и психически, и тактически беше много добре подготвен. Той изигра мача на живота си. Жестовете на триумф след всяка точка показваха, че това за него е огромна победа. И тя беше такава.
От другата страна Григор излезе под тежестта на големите очаквания и задължението, че трябва да напусне корта само и единствено като победител. Другото би било провал, който щеше да остави драматично петно на целия му сезон. А той нямаше право да се провали. Каквото и да се е случило преди мача, каквото и да му костваше това. Големите нямат право да се поддават на чувства и емоции. Играта не се получаваше, не вървеше, напрежението видимо беше победило увереността.
Но Григор остана на корта, убеден, че е по-добрият, че трябва да победи.
И победи!
С класа, с психика, с непоколебима устойчивост, въпреки нервите и проблемите.
Макдоналд може би можеше да победи, малко не му достигна.
Това, което не му достигна за да триумфира беше това, че срещу него играеше състезател с респект. Респект, който победи не само противника. Респект, който победи всички проблеми.
И аз съм респектирана.

Вижте още:  Затруднения

 

Стела Петрова

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •