post

СПОРТ. КАКЪВ СПОРТ?

 Имахме    няколко  много емоционални тенис седмици. Турнира в София, след това Ротердам. След невероятната седмица за Григор в Ротердам и мечтания финал с Федерер преживяхме силното разочарование от заболяването му и тежката загуба.

Roger Federer & Grigor Dimitrov in Rotterdam

Roger Federer & Grigor Dimitrov in Rotterdam

Успоредно с това се провежда зимната Олимпиада, Гран При за художествената гимнастика в Москва и отличното представяне на момичетата там.

Златни медалистки на обръчи в Москва

Златни медалистки на обръчи в Москва

Тези емоции фокусираха вниманието ни и някак без отзвук остана едно твърде важно за българския спорт събитие.

Министерството на младежта и спорта определи своите приоритети. Беше оповестено финансирането на спортните федерации за 2018-а година.Справка тук
25 768 млн. лв. за 43 федерации.
Поглеждаме списъка с разпределените средства не от любопитство, а за да открием приоритетите на българската държава в спорта.
Световният опит показва, че плуването, гимнастиката, атлетиката, тенисът са спортове, които развиват най-хармонично физиката, както и могат да послужат за основа при избора на всеки друг спорт, ако младият човек реши да прави от спорта професия и бъдеще.
Нашият опит обаче е друг – вместо плуване – борба, вместо гимнастика – бокс, вместо тенис – кану-каяк или стрелба. Това предполага разпределението на средствата.
Ето и някои цифри: борба – 2,5 млн. лв., бокс – 1,8 млн. – на Олимпиадата 3 участника – и тримата 9 място. Ски – 1,7 млн. Какви ски точно? Двама сноубордисти и един Зографски, чиято обявена цел преди заминаването на Олимпиадата беше да премине квалификациите. Каква ски нация сме? Посредствена. Но ски спортовете са на 6-а позиция по финансиране.
Кану-каяк – 970 х.лв. – и за какво – на Олимпиадата в Рио през 2016 г. двама участници – 18 и 19 място, и 2 сребърни медала от ЕП. Но федерцията е с УС от 15 човека, един председател и трима директори. А само Николай Бухалов за 2 Олимпиади /1988 и 1992г/ има 2 златни и 2 сребърни медала и още 13 медала от световни първенства.
А със субсидии от 750 до 650 хил. лв. се нареждат в този ред плуване, гребане, бадминтон и тенис като плуването заема 13-а позиция след стрелбата, кану-каяка, и биатлона.
За какво се дават тези средства? За успехи през 2017-а или за развитие през следващата година. Ако е за успехи – с изключение на волейбола и художествената гимнастика, те са твърде индивидуални. Мирела Демирева ли ще „дърпа“ атлетиката напред или Григор Димитров – тениса? Ако е за бъдещето на определен спорт, то не е ли редно средствата да са разпределят в по-дългосрочен план, с ясно поставени цели, а не всяка година и на парче. Ако количеството на клубовете към съответните федерации и броя картотекирани състезатели са определящи, то защо тенисът, със 129 клуба, сериозна материална база и все по-нарастваща популярност е на 16-а позиция с 650 хил. лв. субсидия. За сравнение гребането /14-а/ е с 20 клуба и 6-7 бази, а бадминтона /15-а/– с 49 клуба. Да не говорим за наличието на клубовете-фантоми в някои федерации.
Аз съм объркана. А вие?
Ето още един пример, който съвсем ме обърка. На случаен принцип се спирам на община Кърджали. По проект на бюджет 2018 г. за финансиране на общинската администрация /заплати и всичко свързано със служителите/ са заложени 3,5 млн. лв., а за спортни дейности – 50 х.лв. В града се провежда един финансиран от общината турнир по тенис със скромните 1000 лв. В същия този град има гребна база и клуб по кану каяк и там се провежда Държавното първенство по кану каяк, което се финансира, забележете, от местния клуб. И една регата по р. Арда – с 1000 лв. Как се провежда регата и тенис турнир с по хиляда лв. не знам. Със спонсори, ще кажете. Да, добре, и без Закон за спонсорството сигурно има спонсори.
Спорт. За какъв спорт говориме? 

StelaPetrova

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  Subscribe  
Notify of