post

Yuichi Sugita в Ротердам

Винаги, когато Юичи Сугита правеше резервация в ресторант „Итами“ в Ротердам, правиха специално каре за него. Това бе любимият му японски ресторант, а персоналът беше обикновено от негови сънародници. Днес имаше уговорена среща с Учителя. Онзи Учител, за който само японските спортисти знаят, не този, който му е треньор.
Мястото му можеше да се разпознае по липсата на столове и маса. Той стигна до него, разви своето традиционно Татами, и зачака да му бъде сервирано. Предварително бе уговорена храната: Суимоно, Окономияки, Шабу-Шабу, ориз, чай.
Към него се приближи японка, ходейки като лебед във вода. Тя се наклони ниско за поздрав, без да наклони таблата с чай дори с милиметър. Сугита погледна към нея и се стъписа:
– Йоко, какво правиш тук?
Тя вдигна глава, подскочи в уплах и обърна таблата върху постелята му.
– Извинете ме, Господарю! Веднага ще донеса своето лично Татами. Затоплих се от присъствието Ви и спомените…
– Йоко, добре, че не съм със своята жена! Щеше да ме обеси със спагетите в кухнята отзад… Какво правиш тук, не живееш ли вече в Сендай?
– Имах нужда от нов живот, но за Вас, Господарю, винаги си оставам Вашата гейша!
– Виж, всичко е тайна, нали знаеш? Няма да правим нищо, предстои ми мач с един от най-добрите в света, един българин… донеси ми отново чай, моля. И не показвай, че се познаваме…
Тя сгъна постелята му, след минута му донесе чиста, заедно с чая и кимна, в знак, че е в готовност и на разположение.
До заведението спря такси. Никой не слезе. Накрая шофьорът излезе и отвори задната врата. От там се измъкна Учителя, който нещо негодуваше и изтупваше с длани кимоното си, сякаш бяха забити зеленикави трохи по него. После огледа и вътре, където седеше, като че ли търсеше листчетата си, но се отказа и отпрати таксито.
– Учителю! – Сугита бе изправен и се поклони за поздрав. – Тук такситата не са като в Япония. Вратите не се отварят сами, колите им са ръчни във всяко отношение.
– Всеки път забравям! – въздъхна Учителят, – Но за друго съм тук, нося ти нещо.
Юичи пое в ръцете си тенис ракета.
– Но… Аз съм свикнал със своята. – повдигна вежди той, сетне се спря и зачака.
– Тази е специална. Японска. Има наши технологии.
– Радвам се за оказаната чест, Учителю! Нанотехнологии ли, какво е приложено в нея?
Учителят изпадна в гръмогласен смях, а в този момент Йоко с безшумни стъпки донесе храната. Лицето й бе угрижено. Тя подшушна към Юичи:
– Господарю, това не е българин. Преди години и този ми беше клиент, но само за една вечер и повече не допуснах да ме затопля. Безполезен мъж е…
Сугита светкавично сложи пръст на устните си и й кимна в знак да се оттегли бързо. Учителят все още задъхано дишаше, след дългия си смях и уточни:
– Виждаш ли копчето над дръжката? Натисни го!
Юичи гледаше с най-тъжният японски поглед. Цепките на очите му пресичаха неговата глава. Бе натиснал вече копчето и бе излязло острие от дръжката на ракетата. Устните му затрепериха и едва промълвиха:
– Но… Защо желаеш да си направя Сепуко? Каква чест съм накърнил?
– Все още не си! – повдигна показалеца си Учителя, – Но ако и ти паднеш от българският тенисист, ще станеш вторият ни сънародник, след Нишикори, който пада в безславна битка. Кей обаче го пазят спонсорите му и не смея да го закачам, че ще ме изядат. Но наскоро в Япония разбрах, че с теб сме ползвали една гейша, а това ме приравнява с теб. Моята чест е накърнена. Дори… това го преглъщам. Но ще защитиш честта на своята родина. Ако паднеш утре в битката с онова къдревото, настоявам да използваш острието. Знаеш, че си длъжен да ме послушаш! Аз ставам, няма да дояждам това. Не си запомнил, че не обичам палачинки! Срам!
Сугита бе останал отново сам. Прибра острието обратно в дръжката и две сълзи се спуснаха по бузите му. Към него бавно „доплава“ Йоко и го загледа, без да смее да премигне.
– Йоко… – въздъхна Юичи, главата му се килна надолу и заговори с пораженчески глас: – Йоко, слушай ме. Най-вероятно утре ще се видим отново. Моля да ми бъдеш компания в последната нощ в живота ми… Искам да се стопля в теб, защото после ще изстина. Нямам шанс…
В далечината зад него се дочу гневният глас на Учителя:
– Сугита! Все още чакам такси! Аз разбирам японски, по-тихо, моля!
Тя се направи, че не дочу забележката и отговори към унилия й Господар:
– Имате шанс, Господарю! Аз ползвам една билка, расте до моето родно село. Дава ми енергия, ставам неуморна, все пак ми е трябвала понякога… и аз имам лимити, нали?… Ще Ви направя отвара, ще Ви отсипя и за утре. Удвоява силите и ставате пъргав, като японски… ние имаме ли зайци?
В очите на Сугита проблесна надежда, а лицето му се озари в усмивка. Той се провикна:
– Йоко! Ти ме спасяваш. Ако правилно думаш, значи имам шансове срещу Григор Димитров.
– Кой? – на свой ред тя се стъписа, – Не, момент… Не мога да ти дам билката! Аз съм му почитателка, та Григор Димитров ми е кумир! Не!
– Но…
– Не!
Юичи Сугита поседя в минута мълчание, стана, остави бакшиш и потегли пеша, без посока.

Вижте още:  Григор Димитров срещу Фернандо Вердаско - Барселона , 2-ри кръг

             

Borislav Yonchev

                   Borislav  Yonchev

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  Subscribe  
Notify of