С дъжд и слънце, с много еуфория и малко сълзи Western & Southern Open, Cincinnati, OH, U.S.A. приключи. Папараците в Ню Йорк вече са накрак. Тенисистите се отправят към последния Grand Slam за годината.
Тази година турнирът в Синсинати стана исторически. За тениса и за сърбина Новак Джокович. Джокович станал първият, постигнал “Златен Мастърс”. Колекцията му от трофеи на АТР 1000 е пълна. Обра овациите и, след победа над неузнаваемия Федерер, засенчи всички. Синсинати сега се свързава само със „златния“ Ноле.
“Това е. Беше просто ужасно. Краката ми не се движеха. Разочароващо е, но предполагам за съжаление такива мачове просто се случват понякога. Дори не искам да мисля за причините защо се случи. Просто се случи.“ – казва Федерер след финалния мач. Може би Федерер ще отнесе тази среща в графата „лош късмет“. Да излезеш на пътя на Новак точно в този момент се оказа проблем. И не само за него. Григор Димитров също попадна в сектора „лош късмет“. И все пак – удобно е да се каже „Просто се случи. Гледам напред!“. Но, нито Федерер, нито Григор ще отминат с лека ръка това, което им се случи в Синсинати. Защото не може се счита, че „добър късмет“ е причина за триумфа на Джокович. Той беше дошъл да побеждава – всеки, който жребият му отреди. Една-две грешки обърнаха играта на Григор и дадоха предимство на Джокович, което той превърна в победа. Срещу Чилич Новак показа как се води битка за титла – със сила, с хъс, с пот, с нерви, с риск, с майсторство, със силното желание да постигнеш това, за което си дошъл на турнира. Поредната мъжка битка. А Чилич съвсем не беше най-добрия късмет. Едва ли, за да стигне до титлата, Джокович е мечтал да се изправи срещу Федерер. Енергията, която той излъчваше на корта, порази и Маестрото. Той беше като болен. Толкова грешки от ракетата му не бяхме виждали скоро. Физика, психика, мисъл и его бяха поразени от „вируса“ Джокович. И късметът е последното, на което разчитаха и двамата.
Григор Димитров вече е в Ню Йорк. И не само той – всички са тук и се готвят за нови големи битки. Думата „късмет“, с която Дани Валверду се опита да обясни едно от условията за успех, вече ни кара да сме напрегнати и да чакаме жребия с интерес като за важен мач. Има и късмет, но той е в системата “Hawk-Eye” – и се измерва в милиметри. Всичко друго е работа – на корта и извън него. Григор има твърде хазартна програма. Играе малко турнири, пести се. А в тези, в които участва, разчита май твърде много на „късмета“. За подобен стил му е рано още, а и не разполага с толкова здрава психика и стабилна игра, за да е успешен. Но, това е неговия избор. Очевидно разните класации не са от особено значение и това, което постига, го удовлетворява. Ако се стремеше към трупане на точки, нямаше да пропуска възможности за постигането им. Вероятно и Лондон не му влиза в плана за годината. Да повтори успеха си там е малко вероятно. Участието миналата година го постигна и то с триумф.
