post

Объркани чувства

„Нашата гордост“ отново ни събра и раздели. Събра ни в оптимизма и подкрепата и побърза да ни раздели в разочарованието. Варираме между „случва се“, „това е, ще чакаме Шанхай“ и „толкова беше“, „тази година я отписваме“.
И това, че ние сме объркани, не е толкова важно. Нещо обаче ме кара да си мисля, че объркан е и самият Григор. Спиралата на възхода и падението е обичайна за много тенисисти. Обикновено за това има и обективни причини. И тенисистите, оценявайки отговорността на публичността и славата, се отнасят коректно към огромната маса привърженици, които им дават подкрепата си. И без да навлизат в подробности, намират начин да споделят това и да насочат очакванията към тях.
При Григор Димитров е точно обратното. Пълно и абсурдно разминаване между нагласи и реалност.
„Имаме нужда от малко късмет в първите кръгове.“ /Дани Валверду/
Този път го получихте. И го пропиляхте.
„Имам нужда от почивка.“ /Григор Димитров/
И си я взе. А изглежда все по-уморен и отегчен.
„Защо да не спечеля турнира в Пекин?“ /Григор Димитров/
Защо? Защото с такава игра и подобно настроение турнири не се печелят.
Две седмици – двама тенисисти с едно име – Григор Димитров. Чикаго и Пекин.
На „Laver cup“ един Григор – в кондиция, с хъс, с настроение, точен, концентриран, с енергия на корта и извън него. В Пекин – един добър мач /удобен съперник за първа среща, за настройка/ и … Уау! Ново лице – игра без желание, без хъс за победа, без атлетичното движение по корта, което му е присъщо. Грешки, грешки…! И то срещу двама почти идентични съперници, и без вторият да изигра мача на живота си.
А той е здрав /нито е споделял, нито личи да не е така/, отпочинал. Нито ранкинг му липсва, нито рекорди го товарят с напрежение. Има чудесна позиция за добър жребий. Има качества и отличен стил на игра. Да играе, да се забавлява, да се бори и да печели. Нищо не му липсва да е с още по-успешно представяне.
Освен едно – желание за игра.
Объркващо е!
Или не?
Григор Димитров очевидно вече има цели, различни от още по-блестящо бъдеще в тениса.
Какви са те?
Григор Димитров е със слава и известност, която дълго ще го държи пред очите ни. И дори и да не искаме, дори той да не държи да сподели, ние ще разберем.
А до тогава – колко ще гледаме Григор на корта вече не е актуален въпрос. Той ни научи да не вярваме на думите му и да очакваме всичко и нищо.
За да не объркваме чувствата си.

Вижте още:  Ах,този Фабио!

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  Subscribe  
Notify of