post

Федерер & Надал – чудото на модерния спорт

Като такъв се проявява Федерер. Той прави дебюта си в професионалната
верига през 1998-а година. Талантът му бързо избуява, но въпреки това
отнема време, докато установи контрол и обуздае стила си на игра,
наложен от първия му треньор – Питър Картър.
Едва през 2001 година името му става известно на всеобщата аудитория,
когато изиграва един от двата най-паметни мача в кариерата си. Мястото е
„Ол Инглънд Лоун Тенис енд Крокет Клъб“. Или накратко казано –
„Уимбълдън“. Съперникът? Той е самият господар на „свещената трева“ –
Пийт Сампрас. Седемкратният първенец на най-стария турнир в света
брани през въпросната година последния си трофей, завоюван година по-
рано. Срещата му на осминафиналите с почти 20-годишния буен
швейцарец ще остане в аналите на историята като своеобразното
предаване на щафетата от залязващото поколение към изгряващото.
От един лидер към друг. След 5-сетова схватка на настоящето с бъдещето,
Федерер пада на колене, давайки воля на емоциите си след като е надвил
човека, на когото се възхищава години наред. Този бележит сблъсък не го
изстрелва моментално на върха, но му послужва като солидна основа за
предстоящите години на възход.Точно 2 години по-късно той е достигнат. На същото място, само че на фаза
финал срещу Марк Филипусис, легендата за Маестрото оживява,
триумфирайки за първи път на „Уимбълдън“. Оттам насетне следва само
възход. В началото на февруари следващата година оглавява за първи път
световната ранглиста, след като печели “Australian Open”.
На 28 март обаче съдбата сблъсква Роджър със 17-годишното манакорско
хлапе – Рафаел Надал, което в третия кръг на местния турнир в Маями го
сюрпризира и дава на света да се разбере, че единствената граница пред
него е небето. В този момент никой не вярва, че това ще се превърне в
най-ожесточеното, яростно и велико съперничество между двама
тенисисти, което ще изведе играта до невиждани висини.
Всички смятат, че поражението на Федерер е случайност, продиктувана от
прегряване заради твърде бързите успехи, които са постигнати. Надал
обаче едва тогава прохожда и като отроче на клей кортовете няма никакви
успехи на останалите настилки. Стремежът му към усъвършенстване под
вещото ръководство на неговия треньор и чичо, го превръщат в
завършения бикоборец, познат днес.
В следващите години двамата се срещ на всички настилки. Преди третия пореден финал между двамата
на „Уимбълдън“ през 2008 година, съотношението победи – загуби е в
полза на Рафа – 11:6. Само 2 от тях обаче са на настилка, различна от клея.
До този момент испанецът вече се е утвърдил като специалист на
червената настилка, където няма равен и дори самият Федерер има едва
един успех срещу него на натрошената тухла.
Откъде обаче идва преимуществото на Надал? Да, той е съвсем различен
тенисист, когато стъпи на землената настилка, която му е като родна, но
това не е достатъчен атестат за успех. Корените се крият в единствения по
рода неподражаем стил на игра, който с годините наложи в тура.
Той е изграден, благодарение на чичо му, който го е научил да играе с
максимално въртеливо движение по топката. По този начин тя отскача
високо, на нивото на раменния пояс, съперникът бива изтласкан назад и е
много по-сериозно затруднен да се справи с ударите. В допълнение към
това Надал играе с водеща лява ръка. Това го прави допълнително
неудобен за всички десничари. Особено, когато изпълнява сервис от
адвантидж полето към бекхенда на опонента. Този иновативен стил до
този момент никога не е бил прилаган. Няма еквивалент и затова
съперниците му много трудно успяват да се справят с него. Той изисква огромен физически капацитет. Поради тази причина Рафа често бива
сполетяван от травми. Най-вече в коленете и китките. На корта изглежда
като най-здравият човек, хващал някога ракета, но последствията от
разхода на енергия идват впоследствие.
Специалистите с години го смятат просто за клей кортър. С изградената си
репутация след 4 поредно спечелени титли от „Ролан Гарос“, настъпва
време за сочения от мнозина като най-велик двубой в историята на тениса.
Именно финалът на „Уимбълдън“ през 2008 година се оказва
крайъгълният камък в кариерата на Надал. Продукцията през въпросната
неделя служи и ще служи за вдъхновение и урок за настоящите и бъдещи
поколения. Ако има мач, който олицетворява в завършен вид играта, то
това е именно този. Той е другият най-значим в кариерата на Маестрото?
След 5 поредни титли в Лондон, Федерер е детрониран от считания за
крал на клея Рафаел Надал. Този негов главоломен успех доказва на
всички, че вече се е превърнал в универсален играч, боеспособен на всеки
и на всяка настилка. Това се доказва само половин година по-късно, когато
на финала в Мелбърн, испанецът отново излиза победител срещу
швейцареца на твърдите кортове на „Australian Open”. Есента на
следващата 2010 бележи пика в неговата кариера, след като постига
кариерен шлем, запълвайки колекцията си с последния липсващ трофей от
голямата четворка – “US Open”. Постижение, с което по това време могат
да се похвалят само Род Лейвър, Андре Агаси и Роджър Федерер сред
мъжете. В допълнение към това манакорецът завоюва и олимпийското
злато на сингъл през 2008 година в Пекин на твърди кортове.

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  Subscribe  
Notify of