post

Напрежението е търсен ефект, ако искаш да се развиваш.

Голямото шоу в АТР и WTA „спусна завесите“. След кратка ваканция, подготовката за сезон 2020 г. започава с нови сили, с нови амбиции и планове на всеки участник.
Онова, което прожекторите не „улавят“, е многогодишния, делничен труд на състезателите, техните емоции, проблеми и усилия. Този труд не е само личен. Всеки един е обграден от екип – хора, които полагат не по-малко и не по-лек труд.
Днес ще надникнем зад кулисите – там, където се подготвят бъдещите шампиони. Срещаме ви с един от „режисьорите“ – треньора Александър Пенев. Познаваме се отдавна, затова ще го помоля да си говорим, както винаги, на „ти“. Всеки разговор с Александър Пенев е повод за размисъл.
Алекс, ще те помоля да споделиш своя опит. Въпросите ми може и да са малко общи, но зад всеки въпрос със сигурност ти имаш своя история и случай, свои решения, изводи и мисли.

Няма да те връщам много назад във времето. От кога си треньор? Какво си спомняш за началото в тази професия?

Стела, всъщност с този въпрос ме връщаш много назад във времето, хаха. Треньор съм от 21 години, а някак това време мина неусетно. В началото си спомням един уверен младеж, с много енергия, изключително мотивиран, с малко знания за треньорската професия, но всеотдаен на децата и целеустремен. 21 години по-късно съм същия този младеж, но с много повече знания, опит и обогатен от преживяното. 21 години по-рано имах огромен респект (имам го и сега) към най-добрите треньори в България и мечтаех един ден да съм един от тях. Това, през което преминах досега, надмина мечтите ми и вярвам, че нито една минута не е изгубено време. Въпреки трудностите, даже заради тях, защото те ме изградиха, като човека, който съм днес.

Вече си утвърден треньор. Какво можеш да споделиш с нас за успехите си на това поприще? Твоите най-запомнящи се постижения.

Най-големите ми успехи са свързани с шампионите на България, шампионскте титли на отборните първенства на България, спечелените международни турнири и разбира се успехите, като национален треньор.
Осем от състезателите, които съм тренирал или тренирам са достигали до номер едно в ранглистата на България за различните възрасти, а шест от тях и до националните отбори. Всеки един е оставил трайна следа в моето съзнание, от всеки един помня само най-хубавите мигове и преживявания.
Цвета Димитрова спечели Източно-Европейското първенство до 14 г. през 2009 г. на сингъл и на двойки, четирикратен вицешампион на България и шампион на двойки във всички възрасти (до 12, 14, 16, 18г.), първо място до 12 г., 14 г. и второ до 16 г. в ранглистите на България.
Мария Миланова – 3-то място на международен турнир за девойки до 14 г. Първо място в ранглистата до 16 г.
Мартин Атанасов е вицешампион на България до 12 г. през 2010 г. и шампион на двойки.
Първо място в ранглистата на България до 12 г.
Елизабет Данаилова е шампион и вицешампион на България до 16 г. през 2013 г. Първо място в ранглистата на България до 16 г.
Антъни Генов – полуфиналист на сингъл и шампион на двойки до 12 г. на държавното лично първенство през 2014 г. Вицешампион на международен турнир до 12 г. Първо място в ранглистата на България до 12 г.
Васил Димитров стана шампион на България до 14 г. през 2016 г., шампион и вицешампион на международни турнири в същата възраст. Първо място в ранглистата на България до 14 г.
Максимилиан Борисов спечели международен ITF турнир (юноши до 18 г.) и е трикратен бронзов медалист от държавни лични първенства до 16 г. Второ място в ранглистата на България до 16 г.
Марио Радев – трикратен шампион на международни турнири до 16 г. и бронзов медалист от държавно лично първнество в същата възраст. Първо място в ранглистата на България до 16 г.
Денислав Проданов, с когото работя в момента, спечели два международни ITF турнира (до 18 г.) и на още 5 достигна до полуфинал. Двукратен бронзов медалист на държавни лични първенства до 18 г. Първо място в ранглистата на България до 18 г.
С юношите на ТК„15-40“ през годините спечелихме 6 шампионски титли на отборните първенства на България до 12, 14, 16 и 18 г., на още 4 достигнахме до финал.
Като национален треньор съм водил отбори на Европейски отборни първенства за юноши (до 12, 14 и 16 г.) и девойки (до 12, 14 и 16 г.) През 2009 г. с девойките до 14 г. (Виктория Томова, Сара Боевска, Цвета Димитрова) и през 2012 г. с момчетата до 12 г. (Адриан Андреев, Симон Антони Иванов, Данко Йорданов) се класирахме за финалната осмица на Европа. Един от най-хубавите ми спомени е и участието на младежки олимпийски игри през 2017 г. с юношите до 15 г. (Васил Димитров и Антъни Генов). В националните отбори съм работил още с Джулия Терзийска, Петя Аршинкова, Вивиан Златанова, Десислава Златева, Розалина Юсева, Даниела Димитрова, Симеон Терзиев, Пьотр Нестеров, Николай Неделчев, Катерина Димитрова, Денислава Глушкова и др.

Вижте още:  Аплодисменти ONLINE

Кога разбра, че това е твоята работа, че ще се отдадеш на нея?

Необяснимо дори за мен, но го „знаех“ вътре в себе си още в юношеска възраст. От 18- годишен започнах да го говоря и коментирам открито. Исках да стана треньор, не знаех как и къде, но бях сигурен в желанието си и вътрешните си инстинкти. Да съм треньор е житейска мисия и начин на живот, който ме формира, като личност и ми носи удовлетворение и смисъл.

Удовлетворението – кога идва то?

Удовлетворението идва по пътя, както и разочарованието. Удовлетворен съм, когато виждам и спомагам за ежедненото развитие на моите състезатели, за изграждането на тяхното мислене, характер, манталитет и самостоятелност. Всеки разговор с тях, всяко ново осъзнаване е от значение. Всяка минута в корта за мен е важна, всеки добре изпълнен удар, с емоция, с желание за постоянно подобрение. Разочарованието също е част от пътя, другата страна на монетата. Удовлетворението и разочарованието вървят ръка за ръка. Част от едно цяло са, с еднаква заслуга за израстването на един спортист. Понякога по-големите уроци идват след драматично загубен мач, огънят за подобрение се разпалва повече, виждаш какво не ти е достигнало и работиш здраво, за да се справиш по-добре следващия път. Разбира се, най-голямото удовлетворение идва след спечелен турнир. В такива моменти осъзнавам, че целият този труд си е заслужавал, дори и за един единствен изживян миг на триумф.

Трудностите. Кои са трудностите пред българските треньори по тенис?

Най-големите трудности за мен са свързани с мотивацията на подрастващото поколение. Не само за българските треньори, а и в световен мащаб. Децата растат в лошо време, ценностите деградират. Битките, уважението, любовта и удовлетворението от играта, изграждането на характера на спортиста отстъпват за сметка на материалните придобивки, бързите резултати, купи, медали, класирания, интервюта, рекламни договори и известност от най-ранна детска възраст. Няма нищо лошо в постигането на резултати и известност, разбира се. Но не и с превръщането на успеха в самоцел, като възможност да се себеизразим единствено чрез успеха и благата, до които той води. Материалното започва да се смята за даденост, а единствената мотивация за победа е някакъв външен стимул. Това изгражда една нереална представа, една илюзия, в която много деца губят своята вътрешна мотивация, страстта към играта тенис, своята увереност и самочувствие, постоянно обвинявани и критикувани след загуба и неуспех. За мен, като треньор и човек, най-важното винаги е било да предам страстта си към играта, вътрешната мотивация за здрава работа, за развитие и изграждане на силен характер и ценностна система на децата. И в днешно време това е трудно постижимо, но не и невъзможно. Аз не вярвам в невъзможните неща. Вярвам в ежедневната работа, в спокойното приемане на победите и загубите, в адекватния анализ и подобрението на всеки аспект от играта и начина, по който мислим. Вярвам в постоянното развитие, както моето, така и това на моите състезатели. Успехите, материалните придобивки и известността са само бонус към отлично свършената работа. Не бих искал да търся трудностите отвън, като причина да обясня защо нещо не се получава, защото промяната отвън започва с примера и действията на всеки един от нас.

Делничния труд. Как преминава работния ден на треньора?

Изисква се доста самодисциплина, за да преминавам през рутината на ежедневието и предизвикателствата на тренировъчния процес. С годините се научих да оставам фокусиран върху целта, без значение как се чувствам или какво преживявам. Да си свърша работата, да видя напредък, да поддържам фокуса и интензитета на тренировката винаги е било приоритет пред това, какво чувствам в момента. Това е най-добрият начин, по който мога да застана зад състезателите си, без лоялност към техните слабости и ограничения, но с разбиране и грижа. Не искам да се чувстват комфортно по време на тренировка, основната ми цел е да ги предизвиквам да преминават границите си. Да се преодоляват, да тренират и тялото и психиката си. Да не се огъват пред трудностите. Пътят към успеха е развиване на самостоятелност, взимане на решения, грешки, анализ, опит, интуиция, лична мотивация и самочувствие. На думи звучи правилно, звучи красиво, но изграждането на всичко това се случва всеки ден, на корта и извън него. Понякога наистина е много трудно и за мен, но това е цената, която съм готов да платя.

Състезанието. Как се готви треньора за състезанието и как подготвя състезателя си за него?

Вижте още:  Българите в световната ранглиста в края на 2018 г

Аз лично се мобилизирам много преди и по време на турнир. Старая се да съм много спокоен и фокусиран, да виждам нещата, такива, каквито наистина са, без емоция, без страх и прекалено големи очаквания. Да виждам свършената работа, напредъка в мисленето и играта, да успявам винаги да извлека ползите от всеки мач. Вътрешно съм готов за всяка победа и загуба, без еуфория или драма. Турнирите подбираме спрямо целите, които гоним и когато предстои мач или турнир, в който резултатът е от голямо значение, напрежението е голямо и моята цел не е да го премахна по някакъв начин или да успокоя състезателя. Това не работи. Моята задача е да му помогна да се справи по-добре, да го окуража и подкрепя. Така или иначе с течение на времето основната цел е да реализираме потенциала и уменията на състезателите под голямо напрежение и те трябва да се научат да се справят с това. Винаги съм казвал, че напрежението е търсен ефект, ако искаш да се развиваш, защото справяйки се под напрежение израстваш и повишаваш своето самочувствие и увереност, друг начин няма. Преди турнири имаме и различен подход от подготвителния период, свързан с обема на работа и интензивността в тренировките. Поставяме психологически задачи за изпълнение в корта, съобразяваме се с вида настилка, на която се провежда турнира, отработваме заучени комбинации, наблягаме на началото на играта (сервис и ретур), правим и забавни игри с цел намаляне на напрежението, шегуваме се по-често. Преди турнира говорим за нагласата, имаме ясни цели, свързани с играта. Опитваме се да създадем по-голям фокус и дисциплина в изпълнението на ежедневните, рутинни задачи, като с действията се отдалечаваме от негативните мисли и страхове.

Емоциите, през които преминава треньора по време на една среща?

Никога не е лесно по време на мач, вътрешно преживявам всяка една точка. Но опита, който имам и погледа върху по-голямата картина ми дава необходимото спокойствие и контрол над емоциите. За мен винаги най-голямото предизвикателство е било да усетя точно кога да нахъсам състезателя със свит юмрук и уверен поглед и кога да въздействам със спокойно присъствие.

Анализът след това. Кое е по-трудно – да споделиш вълнението след победа или да разсееш разочарованието след загуба?

За мен е лесно да споделя вълнението след победа и трудно да разсея разочарованието след загуба, на мен самия ми е тежко след загуби, но винаги заставам зад състезателя, когато е оставил сърцето и душата си в корта и страдам много, когато и той страда. В интерес на истината съм бил много доволен след загуби, но с мъжка и качествена игра и съм бил бесен и разочарован след победи, но с несериозно, арогантно или неуважително отношение.
Основното за мен след мача си остава адекватния анализ, този, който назовава точно и честно нещата. Никоя слабост или дефект в играта не бива да се прикрива с победа или да се обезценява качеството на играта и демонстрирания характер при загуба. В противен случай превръщаш победата в самоцел и развитието губи своята стойност, а рано или късно без постоянно развитие победите спират внезапно.
Много често моите състезатели се обвиняват излишно и страдат за пропусната възможност: „В тази ситуация можех да направя друго, да взема друго решение….колко съм глупав, как можах да сбъркам този удар……нямам право на грешка в тази ситуация…..елементарен удар в лесна ситуация, просто загубих концентрация…“
За мен истината е друга – ако си можел, си щял да го направиш! Щом не си го направил, не си и можел. Когато имаш преживяването да си загубил концентрация на лесен удар, за другия път ще знаеш, ще си по-подготвен и ще го направиш. Ако грешката е техническа, ще я изичистиш на тренировка и на следващия мач ще се справиш. Доброто решение идва след осъзната грешка, от опита на лошото решение. Нещо не си направил както трябва, защото не си бил готов. Пропуснал си мачбол, защото си очаквал противника да сбърка, не си поел инициативата, страхувал си се от грешка, а си държал мача в собствените си ръце. Това е, толкова е просто на думи и сложно да го направиш.

Техническа работа, психологическа подготовка и тактика за конкретен съперник – всичко е в ръцете на треньора. Как стои въпроса за доверието между треньор и състезател, между треньора и семейството на състезателя?

Вижте още:  Виктория Томова срещу Ализе Корне - Toray PPO , R1

За мен е от изключително значение да държа на думата си и да правя, това, за което говоря. Доверието се изгражда във времето, не с мъдри слова, а с действия. Състезателят трябва да се убеди сам, че това, което треньорът изисква от него, работи. А това не става с обвинения, крясъци и подчинение. В един момент това води до нарушаване на доверието и разбиване на взаимоотношенията. Необходимо е твърдо, но честно отношение. И състезателите го усещат и уважават. Дори когато съм ядосан или ги критикувам, те знаят защо. Не го приемат като заплаха, а се стремят да разберат и подобрят отношението си. Уважение, коректност, ангажираност и последователност – тези думи стоят в основата на доверието между треньор и състезател. Когато стъпиш на тази основа, всичко останало е лесно. Има разговор, не налагане. Обсъждаме тактиката, говорим за проблемите открито, за преживяванията. Има споделяне и търсене на решения. Състезателят се чувства ангажиран в собствения си процес.
С родителите е подобно, необходима е открита комуникация и взаимно уважение. Естествено един родител иска детето му да побеждава, и когато липсват резултати, треньорът е първия „заподозрян“. След победите и загубите обаче, след тениса остават само спомените за взаимоотношенията, уважението или липсата на такива. Не се страхувам да нося отговорност, защото знам, че винаги правя най-доброто, на което съм способен и за мен основен приоритет е да запазя своето самоуважение и достойнство.

С кои състезатели работиш в момента? В кой клуб?

В момента работя основно с Денислав Проданов (17 г.), Михаел Михайлов (17 г.) и още двама от по-малките състезатели – Християн Семерджиев и Гергана Бунева. Денислав направи много силна година, с много победи и спечелени турнири. Годината стартира като номер 1109 в световната ранглиста за юноши до 18 г., като направи скок до 368-мо място. В началото на 2020 г. ще бъде около номер 200 в света. В момента оглавява и българската ранглиста за юноши до 18 г.
Работя в ТК „15-40“ София от 2009 г. насам.

Как се оценява успеха в представянето на един състезател?

Зависи кой го оценява
Успех е да си на корта, да полагаш усилия, да си вътрешно мотивиран, да постигнеш първата победа! Да уважаваш треньорите, своите противници, организаторите на турнири, съдиите. За мен вече си успял, ако си отдаден и ангажиран на 100% с това, което обичаш да правиш. Това са най-важните стъпки, които водят и до ясно измерим успех за всички – победите и спечелените турнири!

Намерения и планове за 2020 година. Сподели ни какво предстои следващата година на теб и състезателите ти.

За Дени и Мики предстоят международни ITF турнири за юноши до 18 г. и мъжки такива. Реално през тази година започват прехода към мъжкия тенис. За Хрис и Гери засега приоритет са държавните турнири.
Денислав има добър ранкинг до 18 г. в света и ще направим всичко, което зависи от нас, за да се класира поне на един от турнирите от големия шлем за юноши.
Спокоен съм и знам, че предстоят много тежки моменти, но и много такива, изпълнени с надежда, радост и удовлетворение!

„За мен вече си успял, ако си отдаден и ангажиран на 100% с това, което обичаш да правиш.“ – завършвам с тези думи на Александър Пенев, благодаря му за поредната доза размисъл, която ни поднася и му пожелавам никога да не се разделя с тази си 100%-ова любов.

За Тенис анализи интервюто проведе Стела Петрова.

  •  
  •  
  •  
  •  
  Subscribe  
Notify of