post

Траекторията на развитието на тениса като цяло, под ръководството на БФТ, е възходяща.

Във втората част на нашия разговор ще се пренесем на родна земя. За развитието на тениса, за Българската федерация по тенис и още… говорим със съсобственика на Houston Tennis Academy, но стоящ много близо до тениса у нас, Николай Ганчев.

Роден е в Русе. Син е на известната тенисистка и треньорка Диана Москова и е израстнал на корта. Сега живее и работи на близо 10 000 км от Родината. Тенисът е неговото ежедневие и любов.
В първата част говорихме за неговия живот и кариера, за работата с децата в държавните и местни школи, в сравнение с частните тенис Академии, за промените в ITF и прехода към ATP и още други неща.

Да се върнем сега в България. Гледаме, макар и малки, международни турнири за юноши и девойки. През лятото бях на един такъв в София. Около кортовете, да не говорим за по-широк обхват, нямаше абсолютно никаква информация и реклама за турнира. Като публика, освен треньорите и някои родители, пейките бяха реално празни. Никаква атмосфера за игра. А и за наблюдаване на играта. Формално награждаване с един аматьор фотограф. Няма представители на медиите. И така е навсякъде в страната. Къде са „имената“ от близкото минало – да награждават, да се срещат, да предават опит на младите? Не е ли тук ролята на федерацията – да популяризира тениса, да привлича интерес, да създава от тези турнири малки празници за състезатели и публика?


Организацията на един турнир не почива само върху плещите на БФТ (в случая). Аз бих разделил отговорността за успешното провеждане на един турнир като празник на спорта поравно, да речем, между федерация и клуба или комплекса. За мен клуб е база, където може да се играе тенис целогодишно със съотношение на открити/закрити кортове 2/1. Реално такива, освен Малееви, други няма. Поради тази реалност икономическата обосновка за провеждане на какъвто и да е турнир не прераства в опит за популяризиране на тениса – празник на спорта. Бизнес моделът не се развива отвъд “имам корт, който да отдам под наем”. Ако приемем това за факт, БФТ би трябвало да бъде лидер в насока популяризиране на всяко ниво, но не мисля, че ресурсите за това са налице. На базата на моя личен опит, малко са страните, където това се прави успешно на ниво юношески тенис. В тези страни, където мисля, че проведените турнири отговарят на това, което ти описваш има добре развита мрежа от доброволци. Техният ентусиазъм води до резултатите, които ти визираш. За съжаление манталитетът на доброволеца не е нещо, което съществува в момента в България, или най-малкото не ми е известно на мен.

Надявам се, че в БФТ се работи или мисли по темата и в някакъв момент ще видим този светоглед като градивна част от цялостната стратегия за популяризиране на спорта.

Как оценявате работата на БФТ и развитието на българските тенисисти /мъже и жени/ в последните години?


Оценката за качеството на работата на всяка една федерация неизбежно, но според мен несправедливо, преминава през призмата на това, колко големи шампиони са директен продукт на дадена федерация за момента. Ако се използва такъв критерий, Шведската федерация е обладана от некадърници; испанци и швейцарци са забравили всичко, което е довело до появата на Хингис, Федерер, Вавринка, Рафа, Кончита, Моя и т.н., както и Австралийската и Американската. Успехите на дадена страна в тениса са функция на инфраструктура – бази, треньори, конкуренция и брой на турнирите, комбинирани със страстта, трудолюбието, дисциплината и таланта на състезателите (генерации – Сампрас, Андре, Бекер, Граф, Рафтър, Филипусис…… примерите са много), а не на последно място и късмет. При състояние 1800 (това ми каза секретар на федерацията) картотекирани състезатели и 2-3 турнира- мъже/жени и юноши/девойки за зимен период ноември-март, нивото на българският тенис не може да бъде никъде другаде, а точно там, където е!!! Оценката за работата на БФТ на ниво мъже/жени е нито отличен, нито слаб. Някъде по средата е и, в зависимост от пристрастията, клони към една от тези оценки, но както казах вече, според мен нито едната, нито другата би била заслужена.

Какво би довело до по-значими резултати?

Вижте още:  Силвия Дачева - „Разчитам много на екипа, с който работя.“


За всички е известно, че резултатите по време на състезание са пряко отражение на нивото на предхождащата ги подготовка. Трудът, дисциплината, саможертвата, постоянството и таланатът
(физическите данни са също в тази категория) на състезателя са семената на успеха, а плодородната почва, нужна за отглеждането и превръщането им в успехи, е комбинация от опитен и всеотдаен треньор, здраве, финанси, известна доза късмет и 100 процентовата подкрепа на семейството/обкръжаваща среда. Последният фактор за мен е ключов – не случайно общият знаменател между всички наши тенисист(к)и (с изключение на Орлин Станойчев), сигнали до първите сто (не знам Вики дали успя да влезне в стотицата), е наличието на треньор в семейството.
Всички говорим за липсата на модерна база като една от основнит пречки, а анализирайки успехите на големите ни играчи май не е точно така. Нивото на базата май е една от малкото константи в България – въпреки няколкото нови клуба, като цяло не се е променила много за последните 30 години…
Гледах Изабелла в Ню Йорк, където тя крампира в третия сет, а контузиите през последните години сполетяват и Мико, и Адриан, и Алекс. Всяко подобрение в гореизброените фактори би довело до по-добри резултати, но моето заключение е, че “най-лесната” крачка в тази посока е подкрепата на добър и опитен кондиционен треньор. Такава стъпка би била най-полезна и от финансова гледна точка – един треньор да се грижи за множество състезатели (работата на корта обикновено води до нуждата от личен треньор) и това да е финансирано от федерацията. Знам, че има треньор – Светльо, с когото работих миналата година като правихме т.н. „Лагер с Турсунов“ – но контузиите и схващането говорят за дефицити в подготовката на тези състезатели. Къде точно е проблемът в съвместната им работа, не знам!
Финансите са нож с две остриета за мен – липсата им лишава състезателя от много /най-вече възможности за пътувания/, но наличието им, според моя опит, води до притъпяване на сетивата. Характер се гради при успешно преодоляване на препятствия. Колкото по-високи са успешно прескочените препятствия, толкова по-силен е характерът! Тенисът се играе с ракета и крака, но се печели с глава и сърце!
Лично на мен би ми се искало да видя сериозен анонс от страна на БФТ за опит за излизане от реалността на този параграф 22, наследен от времето на социализма – медалите на ниво европейски, световни първенства и олимпийски игри са механизъм за осигуряване на по-голямо финансиране от ММС, но за спечелването на такива са нужни финанси, които не са налице, а европейски, световни първенства в тениса, на ниво мъже/жени, реално не съществуват. Плоското данъчно подоблагане и липсата на данъчни облекчения за дарители и спонсори в спорта не предполага сериозен финансов поток, идващ по такъв начин. Броят картотекирани състезатели (приблизително 1800), съчетан с факта, че закритите кортове в страната са, в най-добрия случай 1/4 от откритите, не би могло да помогне на БФТ да бъде привидяна като сериозна платформа за голям генерален спонсор – потенциалната аудитория не е достатъчно широка. Спонсорите в момента идват от контактите на президента и другите членове на управителния съвет (ако тябва да бъдем обективни, това е част от задълженията им), но тяхната задача би била много по-лесна, ако крайната публика би била увеличена многократно. Това не може да се постигне бързо! Нужна е дългосрочна стратегия, включваща редица трудни и/или непопулярни промени с цел достигане на минимум 1,5 /2 млн. лева от собствени операции – членска маса с годишен членски внос от 120 лв. (цел би трябвало да са 10 000 члена, развитие на любителският тенис (това е групата с най-голяма покупателна способност), повишаване на таксата за участие на турнири, промяна на основния формат на провеждане на турнири, с цел намаляване на броя на дните за провеждане на един такъв (по-малко разходи за участващите и по-малко време отнето от абонатите на клуба) и повишаване на качеството на изиграните мачове, иновативни версии на отборни първенства, включването на UTR /Universal Tennis rating бел. ред./ като допълнително поле за изява на тенисистите и даване на възможност за турнири, където мерят сили мъже, жени и любители (тук стана много популярно). Kолкото повече турнири, толкова повече такси за участие, от които могат да печелят и федерация, и клубове и спорта ни, както и промоцията на колежанския тенис в САЩ (това би запълнило дупката при 18 годишните, а от това биха спечелили 16/14 годишните от спортно-техническа гледна точка, а клубове и федерация от такси за участия на турнири). Освобождаване от членски внос за картотекиране на всички до 10-годишна възраст, както и промяна в категоризационната карта на клубовете с цел умножаване на картотекирани състезатели (истински, а не фантоми) в тази възраст.
Успехът зависи от запознанството на възможно най-голям брой деца с тениса. Единственият начин за това е използването на физкултурните салони в училищата извън учебно време и обучението на децата да е безплатно (тук е малко по-сложно, но при желание става). Форматът е следният: примерно 11-то основно и 105-то са близко до Диана /училища в София, намиращи се близо до Национален спортен комплекс „Диана”, бел. ред./. Треньорите от Диана (заедно с доброволци) по 2 часа на седмица в период януари-март примерно дават безплатни уроци на малките в училищата, където те и без това ходят. Треньорите, учавстващи в такива начинания, да бъдат освободени от годишната такса за треньорския им лиценз (допълнителни облекчения за тях при покупка на екипировка, такси за участие на обучения, билети за тенис събития и подобни); за клубовете, близо до училищата, това е потенциално създаване на клиенти, за федерацията е популяризиране на тениса и потенциално нови таланти и бъдещи членове.
Бих концентрирал финансовата помощ на ниво професионалисти само за състезатели, борещи се с прехода от 300 до 100, където се изисква много риск (самолетни билети в последния момент до далечни дестинации и скъпи хотели, понякога без да влезеш в схемата); не считам за нужна финансовата помощ на ниво фючърси (кола, консерви, Анталия за месец и после обратно, точки или нищо с малко загуба).
Много сериозна е и нуждата от скъсяване на дистанцията между треньорите на свободна практика (Лукаев, Андреев, Кънев……..) и федерацията. Аз съм в САЩ от 20 и повече години и преди две години, след поредната смяна на философия и ръководен състав, се видя най-накрая желанието за съвместна работа между ЮСТА и частни академии и треньори (питат какво и как да се направи, споделят какво са направили, както и плащат на частните треньори за участието им в лагери/симпозиуми; този бадж, който се вижда на снимката, е от тазгодишния треньорски симпозиум в Ню Йорк – получавам хотелска стая за три дни и 600 долара за участието си.

54629b705f7c0a7168d912d824962fc9.0 1

Канят се 30 най-добри треньори за последните 10 години и това става 3 пъти в годината. Всички участващи губят пари, но отношението е променено и поради това има по-голямо желание за съвместна работа в сравнениние с миналото).
Визията на БФТ 2025/30 трябва да се върти около успешното монетизиране на популярността на спорта тенис и поставянето ѝ в позиция на самодостатъчност (self sufficiency). Това не изключва партньортсво с друга федерация (волейбол, баскетбол, гимнастика), с цел изграждането на нов модерен спортен комплекс.Това е задължително. 15 открити и 8/10 закрити корта плюс фитнес, ресторант, хотел/интернат са нужни, а проект от такъв мащаб е възможен само във публично-частно съдружие. Партнирането с друга федерация(и)/спорт(ове) увеличава неимоверно шанса за политическа подкрепа във формата на недвижимо имущество и/или финансиране (за мен неимоверно е от 0 на 5%).
Според мен, всякакъв приоритет, различен от развитието на малките и търсене на начин БФТ да разчита основно на себе си, е поддържане на статуквото. Както казва Федерер, ако стоиш на едно място, значи вървиш назад. Има много постигнати успехи, но постигането на още по-големи зависи от сериозни инвестиции в горе споменатите категории

Какво е Вашето мнение за мандатността в избора на президент и ръководство на БФТ?

Вижте още:  Тенис скандал


Има достатъчно аргументи както за, така и против лимитирането на мандатите. Аз преживях в САЩ смяната на множество ръководства и не съм във възторг от концепцията за ограничаване на мандатите (за да сме честни, не може да става сравнение между БФТ и ЮСТА, но това е моя опит). Станах свидетел на сериозно текучество (видях нещо подобно и при немците, докато пътувах с Елена). Всеки нов президент водеше със себе си нов екип, което водеше до нова философия, изискваща нови изпълнители и всичко това в рамките на 4/5 години. Не виждам как една визия или философия би издържала теста в подобен срок. За мен е важна траекторията на развитието на тениса, като цяло, под ръководството на БФТ. Според мен тя е възходяща, но съм сигурен, че има гледни точки, различни от моята.

Вижте още:  ATP CUP - България срещу Белгия

„Визията на БФТ 2025/30 трябва да се върти около успешното монетизиране на популярността на спорта тенис и поставянето ѝ в позиция на самодостатъчност (self sufficiency).„– това е правилната стратегия според Николай Ганчев.


Още за бъдещето, за участието на България в АТР Cup 2020, за мечтите и реалностите може да прочетете с третата, последна част на разговора ни с Николай Ганчев.

За Тенис анализи интервюто проведе Стела Петрова.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *