post

И ТОВА ДОЙДЕ ОТ КОСТА РИКА /за Мико с най-добри чувства/

Преди началото на срещите от плейофа за оставане в група II на Зона Европа/Африка за Купа Дейвис бях обещала на един човек всичко, което напиша и коментирам по този повод, докато момчетата са в Коста Рика, да е позитивно, да не носи привкус на скандал, за да им осигурим добра атмосфера и оптимизъм. Защото със сигурност не им е било лесно. Но за това може би ще мога пиша по-подробно и по-късно.
Е, турнирът свърши, момчетата си свършиха работата и вече мога да пиша без ангажименти. Не че търся скандала, дори не искам да пиша за това, но клавиатурата ми сама щрака, възмутена.


Един публикуван колаж и споделен от Димитър Кузманов – Мико породи много, диаметрално противоположни мнения и коментари. Едните, породени от нездрава еуфория, а другите, с възмущение и опасение да не се превърне в ритуално самоубийство на публичния му образ.
Да си припомним текста: „ 18 победи! №1 в историята на Купа Дейвис с националния отбор на България!“. И снимка от АТР Cup, изразяваща победоносен вик.

Вижте още:  Димитър Кузманов-Мико срещу Кимер Копеянс - Amersfoort Challenger , 1-ви кръг


Това не беше написано от Мико, но беше споделено от него. И сигурно щях да подмина това, ако на следващия ден не се появи другото, вече написано от него: 19та победа за Купа “Дейвис” с националния отбор на България !!!?? 4-1 срещу Коста Рика !?
Щастлив съм, че моята победа подсигури на българския отбор нова битка за Купа “Дейвис” през септември месец !
Гордея се с момчетата до мен..Гордея се,че България има такъв отбор !?
Благодаря на всички българи,които дойдоха да ни подкрепят ! Благодаря на всички,които вярваха в нас и ни вдъхваха кураж ! Вашата сила и подкрепа ни помогна да успеем !”


Хубаво е да те нарекат №1, но ти трябва да си дадеш ясна сметка дали го заслужаваш.
Хубаво е да си горд – от себе си, от другите…
Но, първо трябва да подбираш изразните си средства и, когато пишеш и споделяш написаното за теб, да си наясно какво те кара да го направиш.

Вижте още:  Тенисът през Страстната седмица


И, за да не разягам локуми излишно, ще ти кажа, Мико, какво бих те посъветвала да напишеш след тези 18-а и 19-а победи. Ето!


Снимката щеше да е с теб и твоя капитан Тодор Енев, когото изпревари по брой победи, макар и само на сингъл. А текстът щеше да е нещо такова: “Аз и моят капитан! Постигнах на сингъл 18 победи, с една победа повече от теб. Благодаря ти, капитане! Тази победа е за теб!“


Така щеше да отбележиш своя успех достойно. Така щеше да изразиш публично факта, че независимо от тази цифра не можеш да настигнеш Тодор Енев в приноса си към нациналния отбор, дори и да тичаш срещу него. Защото този, когото изпревари, има постижения, изразени в далеч по-сериозни цифри. И най-вече, защото той, когато ти играеше за 18-ата си победа, стоеше на капитанското място, на метри от теб, даваше ти наставления как да я постигнеш и ти успя, благодарение и на него. А в годините ти е помогнал и за още много победи.

Вижте още:  В КОСТА РИКА ЗА КУПА „ДЕЙВИС“


Мико, ако не можеш да смириш еуфорията си, ако не може да смалиш малко егото си, потърси съвет, намери си близък човек, който да ти подсказва къде, кога, какво и защо е добре е да се говори, пише и споделя.
За да запазиш достойнството си и да не се удавиш във вълната на самоубийственото самочувствие.

Stela Petrova

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *