Пандемията нанесе тежък удар на спорта. На тениса също. Ще се върне ли играта със същия дух? Как тази безкрайна пауза ще се отрази на идеалите, които тенисът вече е утвърдил?
Коронавирусът спря тениса. Всички усещаме остро липсата му. Няма да се проведе Уимбълдън – Шампионатът! Това е стрела право в сърцето на тениса. Не можахме да се насладим на очарованието на Монте Карло, на едно от бижутата на сезона на европейския клей. Сега, с мъжете, трябваше да сме в Барселона.
Едва ли всички ще са съгласни, но за мен няма спорт, който да е по-глобален по дух. Тенисът е индивидуален спорт, със съперничества, които са по скоро лични, а не геополитически. Но няма друг спорт, който е надхвърлил границите до такава степен, до която тенисът е успял. Множество държави са представени на турнирите, но националната идентичност има твърде малко отношение към приятелствата между играчите или пристрастията на трибуните. Това качество не е уникално за тениса? Но това е навлязло в културата на играта по начин, който не е така характерен за другите спортове.

През декември миналата година ESPN излъчва документален филм за поредицата демонстративни мачове, които Роджър Федерер и Александър Зверев изиграха в Мексико и Южна Америка. Нарича се „Роджър Федерер: Навсякъде у дома!“ Филмът е забавен, но наистина заглавието говори най-точно и е толкова вярно – Федерер е у дома навсякъде. Пътува с швейцарски паспорт, но гражданството му е глобално. Същото може да се каже за Рафаел Надал, за Новак Джокович, Серина Уилямс и всички други. „Навсякъде е мой дом!” лесно би могло да послужи като слоган за целия спорт.
Това не означава, че тенисът се подчинява на утопия. Отдавна се говори за промени в календара, за правилника, за ръководните центрове и взаимодействието между тях, за разликата в доходите между звездите и всички останали, което, особено сега, е сочено като сериозен проблем. Тенисът се нуждае от значителни промени. Въпреки това, положителни аспекти в идеологията далеч превъзхождат недостатъците му, и може би най-голямата му добродетел е космополитизмът, който го прави истински фар край морето на спорта.
“Преди няколко години интервюирах играч на име Дамир Джумхур.- пише Майкъл Щайнбергер в списание The Times. – Той е босненец, който е роден в Сараево през май 1992 г., само седмици след като сръбските сили обсаждат града. Невероятно е, че е израснал като професионалист в тениса. Фактът, че Джумхур е само 175 см., в спорт, все по-населен от гиганти, е метафора за неговият живот. Каза ми, че много е тренирал в Белград, Сърбия. Войната, каза той, не беше препятствие; сръбските играчи, с които тренирах, се отнасяха към мен като към свой. Играта има начин да преодолява граници.”

Вирусите влияят и на границите. Преди четири месеца лекарите в Ухан започнаха да лекуват мистериозна респираторна инфекция. Сега целият свят се бори с Covid-19, световната икономика е в пауза без аналог и предвидимост, затваряме граници, разделяме се, отдалечаваме се принудително. Ето един урок за човечеството – живеем в интегриран свят, независимо дали ни харесва или не. По-добре е да приемем тази реалност, вместо да се борим с нея.
Тенисът ще се върне. Но дали той няма да се озове в свят, все по-отдалечен от неговия космополитен дух?