post

Тенисът отвъд спортната надпревара

Пандемията нанесе тежък удар на спорта. На тениса също. Ще се върне ли играта със същия дух? Как тази безкрайна пауза ще се отрази на идеалите, които тенисът вече е утвърдил?
Коронавирусът спря тениса. Всички усещаме остро липсата му. Няма да се проведе Уимбълдън – Шампионатът! Това е стрела право в сърцето на тениса. Не можахме да се насладим на очарованието на Монте Карло, на едно от бижутата на сезона на европейския клей. Сега, с мъжете, трябваше да сме в Барселона.
Едва ли всички ще са съгласни, но за мен няма спорт, който да е по-глобален по дух. Тенисът е индивидуален спорт, със съперничества, които са по скоро лични, а не геополитически. Но няма друг спорт, който е надхвърлил границите до такава степен, до която тенисът е успял. Множество държави са представени на турнирите, но националната идентичност има твърде малко отношение към приятелствата между играчите или пристрастията на трибуните. Това качество не е уникално за тениса? Но това е навлязло в културата на играта по начин, който не е така характерен за другите спортове.

Вижте още:  Григор Димитров спечели! България загуби!

През декември миналата година ESPN излъчва документален филм за поредицата демонстративни мачове, които Роджър Федерер и Александър Зверев изиграха в Мексико и Южна Америка. Нарича се „Роджър Федерер: Навсякъде у дома!“ Филмът е забавен, но наистина заглавието говори най-точно и е толкова вярно – Федерер е у дома навсякъде. Пътува с швейцарски паспорт, но гражданството му е глобално. Същото може да се каже за Рафаел Надал, за Новак Джокович, Серина Уилямс и всички други. „Навсякъде е мой дом!” лесно би могло да послужи като слоган за целия спорт.
Това не означава, че тенисът се подчинява на утопия. Отдавна се говори за промени в календара, за правилника, за ръководните центрове и взаимодействието между тях, за разликата в доходите между звездите и всички останали, което, особено сега, е сочено като сериозен проблем. Тенисът се нуждае от значителни промени. Въпреки това, положителни аспекти в идеологията далеч превъзхождат недостатъците му, и може би най-голямата му добродетел е космополитизмът, който го прави истински фар край морето на спорта.
“Преди няколко години интервюирах играч на име Дамир Джумхур.- пише Майкъл Щайнбергер в списание The Times. – Той е босненец, който е роден в Сараево през май 1992 г., само седмици след като сръбските сили обсаждат града. Невероятно е, че е израснал като професионалист в тениса. Фактът, че Джумхур е само 175 см., в спорт, все по-населен от гиганти, е метафора за неговият живот. Каза ми, че много е тренирал в Белград, Сърбия. Войната, каза той, не беше препятствие; сръбските играчи, с които тренирах, се отнасяха към мен като към свой. Играта има начин да преодолява граници.”

Вирусите влияят и на границите. Преди четири месеца лекарите в Ухан започнаха да лекуват мистериозна респираторна инфекция. Сега целият свят се бори с Covid-19, световната икономика е в пауза без аналог и предвидимост, затваряме граници, разделяме се, отдалечаваме се принудително. Ето един урок за човечеството – живеем в интегриран свят, независимо дали ни харесва или не. По-добре е да приемем тази реалност, вместо да се борим с нея.
Тенисът ще се върне. Но дали той няма да се озове в свят, все по-отдалечен от неговия космополитен дух?

Вижте още:  Жребият на РГ18(мъже) отблизо

Click to rate this article!
[Total: Average: ]

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *