post

Историята на Елина Свитолина за „ Behind the racquet”

За разлика от другите играчи, моето израстване в тениса бе постепенно. Придвижвах се стъпка по стъпка, опитвайки се да не изпускам момента за усъвършенстване на играта си. Участвах на фючърси $10,000, след това на фючърси $ 25,000 и бавно се придвижвах към турнирите от Голям шлем. Излязох на голямата сцена, опитах се да пробия в топ 10, но се подложих на голямо напрежение.
Без значение от ранкинга, винаги искаш повече. Когато бях № 30 в света си казвах: „ Ако вляза в топ 10 ще бъда много щастлива.” , но след като пробих в топ 10, плачех при всяка загуба. Никога не свършва и никога не е достатъчно. Научих се да се наслаждавам на всеки мач, даже и на тежките битки. Вече съм топ 10 тенисист повече от 3 години. Важно е да вкараш ума си в една постоянна рамка и аз отнесох това и към своята игра.

Вижте още:  ГОРЕЩИ ТЕМИ:Наоми Осака разкрива своята травмираща срамежливост


Когато преминавах от юношеския към професионалния тенис имаше голямо колебание в мен. Хората очакват да се развиваш много бързо, а ти постоянно се сравняваш с останалите тенисисти на тази възраст, които са по-високо в ранкинга. Трябва да се справиш с тези негативни гласове, да работиш усърдно всеки ден, защото в тениса всеки се старае, но малцина успяват да постигнат трайни резултати. Важно е да си проправиш свой собствен път и това да ти помогне в трудните моменти.
Мисля, че най-тежкото бе, че родителите ми бяха въвлечени в моята тенис игра. Няма значение къде или с кого играех, аз бях следвана. Родителите, които са замесени в тениса, особено когато играта е и твоя кариера, налагат допълнително напрежение. Смесицата от напрежението, налагано от родителите ми и моите собствени очаквания бе много тежка, особено когато отпадах в първи кръг на турнирите или се опитвах да напредна в ранкинга. Родителите ми искаха да печеля във всеки един мач. Важно е всеки родител да разбере, че трябва да направи крачка назад и моите го осъзнаха след пет години. Беше много важно за мен да получа независимост. Когато родителите ми спряха да пътуват с мен, аз престанах да се тревожа за тях, при загуба обвинявах само себе си и така открих своя собствен път.
Все още понякога мисля за своето детство. Вероятно би било добре, ако родителите ми не ме притискаха толкова много. Тези моменти ми помогнаха да достигна до нивото, на което съм сега и ме изградиха като човек.
На път съм от дете. Имам по-голям брат, който също играеше тенис и пътувах с него по турнири, още когато бях много малка. Бе предизвикателство да съм далеч от дома, но когато се замислях за моите цели и това, което се стремях да постигна, това ме мотивираше. Преразглеждам целите си всяка година, за да не се чувствам в омагьосан кръг на пътувания и загуби, тъй като губя почти всяка седмица. Имам близки и по-далечни цели. Те ми помагат да се изправя в този момент. Играейки пред публиката и побеждавайки в турнири, ми носи енергия и мотивация.
Тенисът ми даде всичко, което имам в момента. Щастлива съм, че го направих моя професия, защото ме научи на много неща. Научи ме на дисциплина, запозна ме със страхотни хора и ми показа невероятни места. Не съм получила тези неща даром. Тенисът е моят живот!

Вижте още:  Седмицата, когато тенисът ни среща с Camel и Кръстникът


Елина Свитолина
Превод и редакция: Radostina Atanassova

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *