post

Ще запомним… US Open 2020

По всичко личеше, че ще запомним този US Open 2020.
Не само с разните там „балони“, маските и покритите празни трибуни.

Както обикновено, с най-голям интерес следихме нашите тенисисти.

US Open 2020 ще запомним с разнопосочното българско участие.
Вики Томова не успя да премине първи кръг. От Григор Димитров не очаквахме повторение на миналогодишното представяне. Така и стана.

Като българи обаче няма да забравим този US Open. С феноменалното завръщане на Цвети Пиронкова на голямата сцена. Вече почти се бяхме примирили, че повече няма да я видим в големия тенис и Уау! Тя не само се върна, но стана голямата сензация на турнира. Цвети показа изумителна игра и най-доброто от личността си – спокойна, устойчива, стабилна, остави страхотно впечатление, респектира съперничките си, насочи фокуса на журналисти и анализатори, на целия тенис свят към себе си.

Ще запомним този US Open с още един пропуснат шанс от Серина Уилямс за успех в историческата надпревара за брой титли от Голям шлем. Дано тя не го мисли толкова, колкото го „дъвчат“ медиите.

Добре е да запомним, че в навечерието на US Open 2020, бе официално оповестена профсъюзна организация на тенисистите, водена от Новак Джокович и Васек Поспишил. Може би в бъдеще тя наистина ще има роля в професионалния тенис, ще се разпознаят целите на организацията и нейното влияние. И точно това мисля, че се оказа важно условие за развитието на една случка, която със сигурност ще запомним.

Вижте още:  Григор Димитров на The Kooyong Classic 2020

Настоящият №1 Джокович беше дисквалифициран в среща с Пабло Карено Буста за неспортсменско поведение и нараняване, макар и по невнимание, на съдия. И реакцията на Джокович беше съвсем в унисон с новата му позиция вече и на „политическа“ фигура в тениса. Смирено и достойно извинение. Без излишен спор или влизане в преракание със съдиите. Нетипично за „стария“ Джокович, който доста по-бурно би изтъкнал липсата на умисъл в тази ситуация.

Аз се изкушавам да продължа темата с наказанията и Негово Величество Правилника.

Един хвърля и чупи ракета – предупреждение. Друг прави същото – няма реакция (включително и когато Джокович хвърли ракетата си в същия злополучен мач, нямаше дори предупреждение). В Правилника пише, че за физическо нараняване на официални лица – съдии, съперник и др., се наказва с дисквалификация. Добре, и той, и ние го приехме.

За физическо нараняване – наказание. А за психическо? Един крещи зверски – нищо, друг – предупреждение (напр. Рубльов срещу Медведев в четвъртфинала на този US Open). Публиката трябва да мълчи като на театър, а някои състезатели крещят в лицето на съперника, ама не казвали обидни думи и… нищо. Наказаха Медведев за остър диалог със съдийския състав и… „преминаване от другата страна на мрежата“ преди гейма да е завършил. „Защо ми давате нарушение на кодекса? За преминаване на мрежата? Ааа, съжалявам! Мислех, че съм убил някого! US Open е някаква пародия. Искрено се извинявам, че преминах мрежата“, заяви Медведев и хвърли ракетата си.

Вижте още:  Думи, долетели от Австралия

Този Правилник и правото на съдиите за собствени интерпретации при взимането на решения е повод за сериозни анализи.

Като спорт тенисът в годините търпи много сериозно развитие и промени, неговите представители твърде малко напомнят онези, които бележат началото. Тази все по-налагаща се атлетичност и сила, огромните залози в днешно време са адреналин, който не се контролира и изразява с мълчание, спокойствие и примирение. Време е да разграничим по-отчетливо това спорт ли ще е или представление. Защото няма спокоен и деликатен спорт, няма спорт без „спортна злоба“, без истинско съперничество, без нерви, напрежение и бурни реакции. Тук има победители и победени. Тенисът е „джентълменски“ спорт – ще ме контрират веднага някои. Да – „джентълменски“, но спорт. И с какво крещящите стресиращо са по-малко опасни от тези, които ругаят с думи или чупят ракети в корта. Дори напротив, те често пречат на играта на съперника много повече.

Вижте още:  Григор Димитров срещу Мартон Фучович - US Open 2020 , R2

Разбира се, най-вече трябва да запомним и отдадем заслуженото на шампионите!

Наоми Осака! Стеснителната и дръзка японка! “Мислех за времената, когато гледах всички велики играчи да се сриват на земята и да гледат в небето. Винаги съм искала да видя какво са видели.“ Какво видя Наоми? Много труд, усилия и още титли, или… нейната щастлива звездичка. Има бъдеще това момиче!
Доминик Тийм! Този странен турнир заслужаваше един твърде откачен финал. Титлата си е титла и с представянето си още от миналата година Тийм показа, че е готов за титла от Шлема. Той ли се справи успешно с напрежението, Зверев ли не издържа?

Имаме щастливите шампиони и много поводи за размисъл.

Е, това и много други неща ще запомним от US Open 2020! Но, ако 2020 година няма да ни липсва, то US Open 2020 чакахме с огромно нетърпение и ще го запомним със сигурност.

Stela Petrova

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *