post

Едно интервю-незададени въпроси и неполучени отговори

Десислава Стоянова сподели в ефир, че е чакала една година за това интервю. Поискала е то да се случи миналата година, след триумфа, и логично. Но…имаме го година по-късно.
И ето го първият логичен въпрос – защо Григор Димитров не даде такова интервю за българска медия точно тогава? И като въпроса и отговорът е логичен – защото няма пред кого. Кой български спортен журналист е готов да го направи – носителят на престижни награди П.Б. ли? Та той не може да понася Григор. Позеленява, ако трябва да каже добра дума за него. Прехвърлях разни имена в главата си, рових в интернет, да не пропусна някой. Аз оценявам работата на Томислав Русев и Ники Александров, но те са футболни хора. Най-подготвена в ефир излиза Вера Маринова, но тя е друга генерация и… не се занимава с тенис. И, след година, Деси Стоянова, с много приятното си излъчване и добро възпитание, трябваше да отсрами българските медии.
И се явява вторият логичен въпрос. Защо след онзи наистина изключителен успех Григор Димитров не дойде в България – да го посрещнем, да го видим и чуем, да го разплачем от любов. Както правят мнозина, целунали подобни трофеи. Само един пример ще дам. Лаура Далмайер е германска биатлониска, с два златни и един бронзов медал от последната олимпиада 2018 г., 7-кратна световна шампионка, с 83 победи в Световната купа до миналата година, родена в малкия германски град Гармиш-Партенкирхен. Няколко дни след триумфа си се върна в родния град и нямаше здрав човек, който да не се включи в шествието и тържеството на площада в нейна чест. Нито графикът на тренировките ѝ е по-малко натоварен, нито състезателният календар по-малко наситен. Нито федерацията има нещо общо. А дали тя се гордее, че е родена в този малък град, не беше съобщено, но със сигурност хилядите по улиците му ѝ доказаха, че се гордеят с нея. И тя им даде тази невероятна възможност. Манталитет и отношение!
Вместо това, интервю в една телевизия даде баща му, а Григор дойде в България на 27.01.2018 г., даде пресконференция, на която завоалирано ни съобщи, че няма да дойде… нито с трофея, нито на турнира в София. Тази година ни го съобщи директно. По-добре /не, че няма да дойде, а че ни го каза направо/!
От тогава /вече близо година/ всички чакаме да чуем нещо повече от обичайните няколко изречения на пресконференциите след края на някой мач. И си го получихме. И май се шокирахме. Какво сме очаквали?
Изчетох десетки коментари на българските потребители в социалните мрежи, много за и против всяка негова дума. Добре. След като ни харесва или не, всъщност какво сме очаквали да чуем? Какво очаквах аз? Очаквах, че ще съобщи отказа на турнира в София. Освен в подгряващия АО в Бризбърн, Григор не участва в турнири от АТР 250. Този в София е един от многото такива. И не се изнедадах. Не очаквах обаче да се противопостави на възможността такъв турнир в България да има успех и в годините да се утвърди. Даже очаквах да го подкрепи, независимо, че неговото ниво в момента не му дава възможност да участва пряко в него.
Но и друго очаквах. Очаквах да ни каже, че след срещата му през септември 2017 г. с Президента и обявяване на намерение за основаване на Академия за тенис, вече нещо се прави. Нещо близо до това, че с негова инициатива и подкрепа, с финансовата и логистична помощ на някои държавни институции и частни инвеститори, вече е определено къде и се проектира тенис база, която да осигури възможности за подготовка на наши и чужди състезатели, която да отговаря на изискванията за организиране и провеждане на споменатите от него фючърси и чаланджъри. Година и половина по-късно или нищо не се прави, или ние все още не заслужаваме да чуем какво.
Очаквах да чуя колко се гордее, че е българин и това за разветите флагове. Все едно Лили Иванова на концерт да не изпее „Детелини“. Макар че, ако има нещо положително във факта, че е роден в Хасково, България, то това е екзотиката в произхода. Светът отдавна е едно село, което можеш да прекосиш за по-малко от едно денонощие и сълзливите думи по темата патриотизъм на мен ми идват вече в повече. Той и данъци не плаща в България, но да не изпадам в дребнавост и да си навличам допълнително хейт. Само се питам защо Федерер, Чилич и Дел Потро /не са само те, но за тях се сетих/ не са взели такова решение. Но, това си е тяхна работа. Както и изборът на Григор си е негово лично решение.
Очаквах да го попитат и най-после да каже за хората, които са го подкрепили като юноша, когато наистина му е било много трудно – на него и семейството му. Публична тайна е подкрепата на Хр. Стоичков и факта, че е бил стипендиант на фондацията на Димитър Бербатов. Дали тези двама големи спортисти не желаят това да се афишира или Григор не го споделя, няма как да знаем.
Каза за ракетата, за Агаси, за това как стъпка по стъпка върви напред в подговката си. И дано тези стъпки, макар и напред, ни върнат изумителния и неподражаем стил на Григор и фокуса, желанието и глада за победи.
Изкуството и модата са сред любимите му занимания извън корта. Бъдещ писател, дизайнер или модна икона – социалните мрежи отдавна са разкрили тези му интереси. Отиват му и сигурно му е забавно, затова и очаквано споделя за тях. И все пак тенисът е на първо място, и преди Никол. Това ми върна вярата и надеждата. Отново повярвах, че Дядо Коледа ще мине през комина и ще ми остави подарък под елхата. Очаквам го с нетърпение, както Григор новия сезон.
Десислава Стоянова сподели, че интервюто с Григор Димитров е едно от цикъла за изключителните българи. Идеята ѝ е чудесна и да включи Григор Димитров в този списък е повече от достойно и заслужено. Григор Димитров наистина е изключителен с успехите си на корта. Тя успя и предаването спечели. Какво обаче постигна Григор с това интервю? Платили са му – ако е взел пари, то е за да спази принципа, не защото има нужда от това. Популярност – звучи смешно! Има да каже нещо на БФТ – едва ли това е начинът. Обикновено големите личности, в която и да е област, демонстрират подобна публичност, когато имат какво ново да кажат на аудиторията си. Новини сигурно е имало, но само за някой, примерно, цигулар. Но за интересуващите се от спорт хора, които в Бъгария определено са мнозинство, едва ли.
Някой чу ли нещо ново?

Stela Petrova

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Объркани чувства

„Нашата гордост“ отново ни събра и раздели. Събра ни в оптимизма и подкрепата и побърза да ни раздели в разочарованието. Варираме между „случва се“, „това е, ще чакаме Шанхай“ и „толкова беше“, „тази година я отписваме“.
И това, че ние сме объркани, не е толкова важно. Нещо обаче ме кара да си мисля, че объркан е и самият Григор. Спиралата на възхода и падението е обичайна за много тенисисти. Обикновено за това има и обективни причини. И тенисистите, оценявайки отговорността на публичността и славата, се отнасят коректно към огромната маса привърженици, които им дават подкрепата си. И без да навлизат в подробности, намират начин да споделят това и да насочат очакванията към тях.
При Григор Димитров е точно обратното. Пълно и абсурдно разминаване между нагласи и реалност.
„Имаме нужда от малко късмет в първите кръгове.“ /Дани Валверду/
Този път го получихте. И го пропиляхте.
„Имам нужда от почивка.“ /Григор Димитров/
И си я взе. А изглежда все по-уморен и отегчен.
„Защо да не спечеля турнира в Пекин?“ /Григор Димитров/
Защо? Защото с такава игра и подобно настроение турнири не се печелят.
Две седмици – двама тенисисти с едно име – Григор Димитров. Чикаго и Пекин.
На „Laver cup“ един Григор – в кондиция, с хъс, с настроение, точен, концентриран, с енергия на корта и извън него. В Пекин – един добър мач /удобен съперник за първа среща, за настройка/ и … Уау! Ново лице – игра без желание, без хъс за победа, без атлетичното движение по корта, което му е присъщо. Грешки, грешки…! И то срещу двама почти идентични съперници, и без вторият да изигра мача на живота си.
А той е здрав /нито е споделял, нито личи да не е така/, отпочинал. Нито ранкинг му липсва, нито рекорди го товарят с напрежение. Има чудесна позиция за добър жребий. Има качества и отличен стил на игра. Да играе, да се забавлява, да се бори и да печели. Нищо не му липсва да е с още по-успешно представяне.
Освен едно – желание за игра.
Объркващо е!
Или не?
Григор Димитров очевидно вече има цели, различни от още по-блестящо бъдеще в тениса.
Какви са те?
Григор Димитров е със слава и известност, която дълго ще го държи пред очите ни. И дори и да не искаме, дори той да не държи да сподели, ние ще разберем.
А до тогава – колко ще гледаме Григор на корта вече не е актуален въпрос. Той ни научи да не вярваме на думите му и да очакваме всичко и нищо.
За да не объркваме чувствата си.

Stela Petrova

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Една дума-Григор!

Една дума – Григор!
Той е човекът, който може да накара цяла България да тръпне пред екраните и да стиска
палци за победа. Но и не само тук нашето момче има толкова много фенове. На всеки турнир
има изключително много хора, които го подкрепят и го преследват за автограф и снимка. Ако
някои от българите го обичаме дори само защото е наш сънародник, то чужденците не могат
да се похвалят с това. Обаче Гришо отдавна е спечелил сърцата на всички със своята
невероятна игра, със съпричастността си и готовността да помогне на всеки един –
независимо дали е негов съперник или е едно дете, на което му е прилошало на корта. Григор
никога не е пропускал да покаже любовта към феновете си, не е отказвал да се снима с някой,
трепетно очаквал мига, в който ще има възможност да застане до своя идол. Малки или
големи, успява да ни привлече със своята харизма, брилянтна усмивка и не на последно
място – страхотна игра. Съмнявам се да съществува човек, който не би се възхитил на
изумителните удари на нашето момче – дали страхотно изпълнена къса топка, перфектно
пласиран прехвърлящ удар, някой умопомрачителен бекхенд с една ръка или спиращ дъха
удар в близост до мрежата. Макар понякога (всички знаем, че почти всеки мач ) да ни качва
на влакчето на ужасите, надали някога ще спрем да го обичаме, защото той е Гришо, нашият
Гришо. И колкото и пъти да ни е вдигал нервите, колкото пъти да ни се е свивал стомахът,
защото може да загуби мач, колкото пъти да ни е карал да искаме да строшим телевизора,
заради някоя от неговите „любими“ двойни грешки в най-важните и напрегнати моменти…
ние ще го подкрепяме винаги! Може да не е първи в ранглистата, но той винаги е бил, е и ще
бъде първи в нашите сърца!
Красота, талант, прецизност… с една дума – Григор!

И затова

И още

Мирела Николова

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Григор Димитров и Ролан Гарос,2018

За първата ни ракета вторият ГШ за годината приключи. След тренировка в първи кръг и петсетов мач във втория, Григор отстъпи на Вердаско. А Вердаск днес съвсем не беше онзи играч, който отстрани Рафаел Надал в първи кръг на АО16. Натрапва ни се
мнението, че умора е причина за загубата. Може и да е така. Но той не е единственият, играл дълъг и труден мач. Григор има солидна физическа подготовка, достатъчно време и средства за възстановяване, опит в турнири от ГШ и е редно да е подготвен за подобно
натоварване от физическа гледна точка. Но дали проблемът е в краката или по-скоро в главата, в мотивацията, в мисленето и нагласата за продължителна битка. Никой освен самият Григор не знае истинската причина. Според мен причината се казва фрустрация. Противно на всеобщото мнение, че е еквивалентно на ядосан, това е термин от психологията.Той гласи следното: когато не се сбъдват определени очаквания, си фрустриран. Пак умора, но психологическа. Григор закономерно трябваше да спечели първия сет, но с две непредизвикани грешки от негова страна го дари на Вердаско.Точно в следващия сет се видя умора, но не мисля, че беше физическа. В третия сет Григор я превъзмогна, но не успя да остане в мача. Отстъпление от миналата година няма, но няма и напрадък. Така е и с играта му – държи нивото си, но това вече очевидно не достига. Джокович и Нишикори стремглаво се завръщат. Много млади, все още далеч след него в общата класация, показват конкурентна игра и мотивация за победи, утвърдените състезатели не се предават. Надграждането, за което говори Валверду, е наложително и спешно – надграждане в нагласата, в техническо и тактическо отношение. Всички това го виждат, знае го и Григор, но за сега не може да го приложи и нивото само се запазва. Надграждането все още не се получава.
С Ролан Гарос завършва и клей сезонът и започват турнирите на любимата му настилка –тревата. Григор има да защитава полуфинал в Куинс и четвъртфинал на Уимбълдън. Да се надяваме не само да го направи, а и да надгради. Да, няма я дълбоката връзка и любов
с Париж, както я има например с Ол Игланд Клъб.
Au revoir, Paris!
Hello, grass season!

Stela Petrova&Dimiter Kirov

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Григор

Григор Димитров – фокусът е …
Кулминацията на клей сезона наближава. Фокусът на българските интереси на най-
високия етаж на световния тенис е, разбира се, Григор Димитров. Какво да очакваме от
представянето му в Париж? Това е трудно да се прогнозира, и ние няма да гадаем, а ще
погледнем към отминалите турнири на клей – Монте Карло, Барселона, Мадрид и Рим. И ще
призовем на помощ статистиката – тя е безпристрастна и обективна. Анализите върху цифрите
обаче могат да са многовариативни. Дават ли тези цифри достатъчно информация, за да правим
изводи и прогнози? И да, и не!
Да влезем в стилистиката на статистиците и да отчетем трите най-характерни „плюс“ и „минус“.
Знак „ плюс“.
1. Балансът на победи и загуби е пложителен.
2. Конкурентен първи сервис – около 60 и малко повече процента.
3. Добър % на точките след първи сервис – 70% /79% срещу Раонич/.
Занак „минус“.
1. Двойни грешки.
2. Много слаб втори сервис.
3. Лоши показатели и при ретура на втори сервис.
И така…
Няма да дълбаем повече в детайлите.
Като цяло до сега клей сезонът може да се определи като по-успешен от миналата година –
балансът на победи и загуби е пложителен. Но се разминава с очакванията от високото му място
в ранглистата. И още – твърде малкото изиграни срещи в последните два турнира не дават добър
ритъм за Roland Garros.
Ако сервисът е проблем, то той не е в първия, а във втория сервис, който не му носи достатъчно
точки. Поемане на неоправдан риск или презастраховане?
Ретурът е ударът, който предопределя добрата защита. И отново вторият сервис, този път при
посрещане, е пробойна при Григор.
Не асовете и двойните грешките, а разиграванията след добър втори сервис или ретур най-често
са определящи за изхода на много двубои.
Като цяло статистиката ни дава право да определим Григор Димитров като рисков и непостоянен
играч. Когато е във форма – физическа, психическа и ментална, може да е много успешен и
опасен съперник, но, може и да предаде играта си лесно.
Започнах с фокуса. Къде е фокусът на Григор? Какво води до колебанията в играта му? Има ли
още потенциал – в развитието на играта, в тактическия подход, в постоянството, в мисленето?
Няма да открия топлата вода като кажа една истина – Григор Димитров е изключително успешен
тенисист. Не е нужно да гледаме статистики и ранкинги – само от един негов мач можем да сме
убедени в завидно красивата и атрактивна игра, която прави неговия тениса интригуващ. Григор
не играе рационален тенис. Красиво, технично, ефектно, прецизно, но често неоправдано
рисково. И за да бъде още по-вълнуващо всичко около Григор, очевидно трябва да се молим още
от жребия. Григор има „неудобни“ съперници и всяка среща с тях е изпитание.
Какво да очакваме от Григор Димитров на Roland Garros? Като начало – жребият.

Стела Петрова

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Григор Димитров след Барселона АТР 500

В Монте Карло първата ни ракета показа много добра форма, отстъпвайки на бъдещият победител Рафаел Надал. По същият начин започна и в Барселона, където във втори кръг отстрани неудобния Жил Симон. Срещу Малек Джазири показа, че в напрегнати моменти вече има стабилна психика, нещо за което винаги е бил обвиняван. Загуби на четвъртфинала от Пабло Кареньо Буста. Мач, който не бих желал да коментирам. Най-важното са отговорите на някои въпроси: Можеше ли да до постигне повече Барселона? – Да; Има ли върху какво да работи? – Да; Има ли нещо, което Григор все още трябва да докаже? – Да, постоянство.; Има ли прогрес при Григор на клей? – Категорично да. Миналата година отпадна на старта в Монте Карло и никога не бе достигал полуфинал там. Най-важният елемент, който присъства във всеки шампион е вече налице – психически е готов. Само за два турнира Григор записа повече победи на клей отколкото през цялата изминала година. Това са моите отговори. Всеки е свободен да отговори за себе си. Какво може да очакваме от Мастърса в Мадрид? Според мен не е невъзможно и нескромно това да е четвъртфинал. Загубата в Барселона все пак носи и един плюс – повече време за почивка и подготовка. Както се вижда, сезонът до момента е добър.

Dimiter Kirov

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

И числата говорят

Григор Димитров загуби един равностоен мач и то на старта на голям турнир. И това предизвиква много и твърде полюсни мнения, и хаос в мисленето ни. Много обичаме Григор, много силно желаем той винаги да побеждава. И да търсим причини за загубите извън него. Особено, когато той обективно е по-класният от двамата на корта. Финала в Ротердам поставихме в графата обективни загуби най-малко по две причини – играе срещу Федерер и е болен. Последвалите след това две загуби мисля, че са в другата графа – грешки. Грешки в нагласата за мача и противника, грешки в тактиката, технически грешки. И ако Дубай не беше от турнирите, които са свързани с големите цели на Григор, то днес… Днес Григор, според мен, си „изпусна“ мача сам, и то твърде разочароващо. Като цяло остави впечатлението, че играе добре и агресивно, но за да подкрепя разочарованието си, ще се позова на статистиката. В решителния трети сет Димитров/Вердаско – двойните грешки за 3/0, първият сервис е 56%/79%, ретурът на първи сервис 5%/39%, спечелените точки от 1-ви сервис 61%/95%, точките от сервис 56%/83%, и последно – точките от ретур 17%/44%. Азбучна истина е, че класата се доказва в решителните моменти. Тогава се кове победата при видимо изравнени сили. Цифрите доказват, кой е бил по-добрият в най-важните моменти на мача. И той заслужено спечели. Оправдание, мисля, че няма. Целите не бива да се превръщат в декларации, а да се извоюват. Много е трудно, но не е невъзможно. Дано Григор успее!

                                      Stela Petrova

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Григор загуби.Какво следва?

Григор Димитров загуби на старта в Индиън Уелс.Всъщност спази традицията от 2016 г и предходните години.

Технически погледнато губи 45 точки за ранглистата.И макар,че Вердаско е този, който изхвърли 16 кратният шампион от ГШ Рафа Надал  в първи кръг на АО16,не очаквайте да легитимирам загубата като нещо нормално.Нандо(както е наричан галено испанецът) не игра феноменално.Просто играта на Григор беше ужасна.Няма да навлизам в технически детайли.Принципът е :”Щом играеш слабо, закономерно губиш”.

По важно за мен е какво да очакваме оттук насетне.Два варианта:нови загуби (малко вероятно) или корекции в играта с помощта на Дани Валверду (най- вероятно).

Григор заяви преди Ротердам,че приоритет са му турнирите от Големия Шлем.В близките два от тях има да защитава трети кръг на Ролан Гарос и ¼ финал на Уимбълдън.

Всъщност той винаги е желал,както абсолютно всички тенисисти, титла именно от ГШ. Една от предпоставките за това  е по-лек жребий, което се постига , когато си сред първите 8 в основната схема.Всички знаем,че любимата му настилка е трева,а любимият турнир – Уимбълдън.

Искам да кажа,че едва ли ще търси титлата на Ролан Гарос тази година,а по скоро на свещената трева в Източен Лондон.

С две думи:ако не спечели титла до юни, целта му би трябвало да е  да запази мястото си сред първите осем в ранглистата.

Дали ще го постигне?

Оптимист съм (такъв ще остана докато Григор не се сбогува с тениса , когато му дойде времето),че помощта на треньора и щаба си ще анализират внимателно днешния мач и ще извлекат необходимите поуки.

С надеждата да видим по-добри резултати в Маями:

Кирил Атанасов

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Какво да очакваме от Григор Димитров в следващите месеци?

Тръгвайки от статистиката- не много.Най-много 3 -ти кръг в Индиън Уелс и Маями и може би четвъртфинал в Монте Карло и не повече през целия клей сезон.Потене на Ролан Гарос.Не само Федерер не обича червената настилка,но и Григор.
Всичко това е от статистиката,за която мой приятел беше казал:”Кажи ми желания резултат и ще го подкрепя със статистически данни”.
С две думи искам да кажа,че макар и важна, статистиката не е от чаак толкова голямо значение.Всеки играч се

Grigor Dimitrov practicing in Indian Wells

Grigor Dimitrov practicing in Indian Wells

развива и психически,и спортно- технически.
Видяхме схемата за Индиън Уелс.

Нормална.Преодолими ( или непреодолими) съперници в зависимост от моментното състояние.По съм склонен да заявя(защото виждам израстване в Григор) преодолими.До Федерер.
Вердаско спечели титла преди 3 седмици,но е под нивото на Григор.Рубльов ни стана абонат.Кирьос е непредсказуем.

Загубата в Дубай беше неочаквана,но от публикациите в социалните мрежи изглежда,че Григор е напълно възстановен от Ротердамския вирус.

Some fun yesterday

           Some fun yesterday

Всичко е в неговите ръце ( и буквално,и преносно).
Клей сезонът идва с една промяна в графика му досега- ще участва в АТР 500 в Барселона заедно с Надал и Тийм.Все специалисти на клей.
Това ме навява на мисълта,че е обърнал повече внимание върху подготовката си на тази настилка.
Ще завърша с това:дали е 4-ти или 7-ми,или 9-ти, за мен няма значение.Имат значение титлите, които магически изкачват нагоре в ранглистата.В неговата колекция липсва само такава от ГШ.
Да видим как ще потръгнат нещата в пустинята и пак ще дискутираме и коментираме.

И да си отговоря на въпроса: можем да очакваме много тази година!

С пожелание поне за полуфинал в Индиън Уелс:
Кирил Атанасов

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Затруднения

Те съпътстват всеки. Няма успех без борба. Няма голям успех без моментни разочарования. Нивото е твърде високо, всеки се стреми към победата, но само един е победител.

Днес Григор Димитров не излезе като победител от срещата с Едмънд.
Колебанията в играта му бяха факт. Грешките, които допусна, се оказаха решаващи за загубата.
Едмънд днес „хвана“ инерцията от добрите си игри и успя да се наложи в този двубой.
Това е само поредната битка в една продължителна надпревара.
И в нея Григор Димитров е от водещите играчи.
Сезонът е в началото, надпреварата набира скорост.
Ще преживеем и разочарования, и триумф. Защото Григор играе тенис, който не може да се поддаде на временните неудачи. Качествения тенис, който Григор Димитров показва на света, е обречен на успех! Той се играе от хора, а не от роботи. А хората са подвластни на колебания, но затрудненията не ги сломяват.
Затрудненията и тяхното преодоляване изграждат големите шампиони в спорта.
А Григор Димитров е от най-големите.

Стела Петрова

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •