post

„The Championships“, Wimbledon – по пътя към финалите

В разгара на един от на-красивите турнири за годината сме – „The Championships“, Wimbledon. Много го определят като най-лесния в противовес ..... 

read more
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Libema Open 2019 – WTA , final

WTA International
Libema Open, s-Hertogenbosch, Netherlands
16.06.2019 г. – final

На финала в Холандия ще се срещнат американката Алисън Риск и Кики Бертенс, ..... 

read more
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

МОДАТА – ЕЗИК НА МИГА

“Модата се мени, но стилът остава.” – казва неповторимата Коко Шанел.
В Париж сме. Няма как да минем без мода. Големите ..... 

read more
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Тенисът отново на тревата в кралския двор

Една тема сериозно вълнува целия тенис свят. В разгара на сезона тя все по-често измества коментарите за големите турнири ..... 

read more
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Григор Димитров и BNP Paribas Open 2019 (допълнение)

Искрено съжалявам за здравословния проблем на Григор Димитров. Със сигурност това решение не е било лесно за него. Ще липсва ..... 

read more
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Григор Димитров и BNP Paribas Open 2019

Днес един сайт, за който се твърди, че е близък до Георги Стоименов, мениджър на Григор Димитров, обяви, че Григор Димитров ..... 

read more
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

За Григор, Бризбън и силата на числата

Григор загуби…
от бъдещия шампион.

Турнирът в Бризбън, 2019 приключи с … очакван шампион. След оттеглянето на Надал схемата ..... 

read more
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Смяната на поколенията е факт

Zverev -De Minaur-Tsitsipas-Rublev
Citi Open 2018 в няколко реда

1) Младите настъпват -–19 годишният Алекс Де Минор показа борбеност, на която не само може да се възхитим, но която му донесе победа срещу друг младеж – Андрей Рубльов. Младият руснак също демонстрира, че е във форма достигайки до полуфиналите. Стефанос Циципас  след добрите изяви през клей сезона продължава устремно  да върви по възходяща права, а шампионът Александър Зверев показа за пореден път постоянство, което загатва за блестящо бъдеще. Младите настъпват. Напълно естествен процес, от който трябва да се чувстват застрашени не толкова “голямата четворка”, а по-скоро междинното поколение, към което е и нашият Григор Димитров.

 

2) Анди Мъри е почти възстановен и в пряк двубой с Кайл Едмънд показа, че де факто е все още първата ракета на Великобритания.

 

3) WTA В дамската част на турнира изненадите бяха повече.Изводите от тях са: Серина Уилямс не е готова да покори рекорда на Маргарет Корт и не е ясно дали някога ще бъде. Фаворитите не са това, което са. Доказано от Андреа Петкович. Все пак на финала видяхме две поколения: Дона Векич и двукратната шампионка от турнирите от ГШ Светлана Кузнецова. Опитът и психиката надделяха със спасени мачболи – честита титла на рускинята, но младите и тук напредват.

И да обобщя: поколенията наистина се сменят както при мъжете, така и при жените като друг пример за това бе турнирът в Сан Хосе с шампион Михаела Бузарнеску и подгласничка Мария Сакари.

Сега вече може да се концентрираме върху Rogers cup и българското участие там, което се представя от Григор Димитров, който започва директно от втори кръг и Сесил Каратанчева, минала през квалификациите. Жребият отреди Сесил да срещне в първи кръг Мария Шарапова. Мачът е днес след полунощ. Късмет и успех, Сесил!

Линковете ги знаете.

 

Dimiter Kirov read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Фен или Фейсбук хейтър?

Н

ай-добрият български тенисист Григор Димитров загуби в третия кръг на Ролан Гарос и веднага
 ..... 

read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Жребият на РГ18(мъже) отблизо

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

СПОРТ. КАКЪВ СПОРТ?

 Имахме    няколко  много емоционални тенис седмици. Турнира в София, след това Ротердам. След невероятната седмица за Григор в Ротердам и мечтания финал с Федерер преживяхме силното разочарование от заболяването му и тежката загуба.

Roger Federer & Grigor Dimitrov in Rotterdam

Roger Federer & Grigor Dimitrov in Rotterdam

Успоредно с това се провежда зимната Олимпиада, Гран При за художествената гимнастика в ..... 

read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Краят на теннис 2017 , Дейвис къп и Григор Димитров

Вчера официално приключи тенис годината 2017.Завърши турнира в Хавай спечелен Шуай Женг.Мария Шарапова победи в демонстративен мач в Истанбул(вторият сет на нула) срещу първата ракета на Турция.Франция спечели 10-та купа Дейвис в двубой с Белгия.За купа Дейвис ще стане дума по-надолу.
Героят от финала определено е Давид Гофен.Той донесе двете победи за Белгия.Неговият сънародник Стив Дарсис загуби решителния пети мач.От днес той е под #77 в обновената ранглиста на АТР.Всички тези факти ми служат като обосновка за тезата :”Защо Григор Димитров не играе на този турнир?”Заради, което (чел съм коментари )не е смятан за патриот.Всъщност играл е.Последният път срещу Гърция.
Отговорът предполагам ви е известен.Само един играч, не от ТОП10 или от ТОП20 не може да донесе победа срещу по-сериозни противници.Трябва ни оше един играч поне от ТОП 100.В момента състоянието ни е следното: втората ни ракета Александър Лазов , който вчера загуби финал в Анталия е #356, третата-Мико Кузманов е под номер #459.И да играе в този турнир Григор може да донесе само две победи,а са нужни три.Доводът ,че трета победа може да дойде от двубоя на двойки е несериозен ,зашото нямаме играч с по-горно класиране от#500 при двойките. С такъв състав,според мен няма как да се изкачим до Световната група, а точно там са интересните мачове,които се наблюдават от сънародниците на играещите.Тогава какво значение има дали ще сме в “Б” ,”В” или “Ж” група и прочие..#6 и #77 в света загубиха вчера т.е.Белгия има един състезател като Григор почти от ТОП5 и един от ТОП100.Стив Дарсис даже достигна до #38 през юли и има две АТР титли.
Ние имаме само Гришо.Очевидно е ,че няма как да се изкатерим по-нагоре от I-ва зона Европа-Африка в най-добрия случай
Григор Димитров трябва и иска да се съсредоточи върху индивидуалната си кариера,а когато младите ни надежди се изкачат в класацията ще видим какво ще се получи.

Кирил Атанасов read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Много накратко и нашето мнение за Григор Димитров

Grigor Dimitrov

Grigor Dimitrov

Не крием, че и в най- смелите си мечти не сме си представяли, че след като спечели Мастърс, ще спечели и финалния Мастърс. Еуфорията е голяма. За цяла България. Включително сред хора, които не се интересуват задълбочено от тенис.Така и трябва да бъде – всяко върховно постижение на български спортист е достойно за уважение. За нас,тенис почиталите, то е нещо неописуемо. read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Rod Laver Cup-победи духът на спорта

BZNed-_gb8z.jpg

Световно първенство по тенис, което да се изиграе на едно място в рамките на една седмица – с шестнайсет отбора и формат с директни елиминации. Предложението е направено от… футболиста на “Барселона” Жерар Пике по време на турнира от сериите “Мастърс” в Мадрид. Пике, който е голям фен на тениса и се занимава с доста комерсиални дейности извън футбола, е лицето на групата, стояща зад инициативата. Целта е да се организира атрактивен за всички турнир. В момента единственото състезание за национални отбори е купа “Дейвис”, а интересът към него спада драстично с всяка следваща година.
По време на тазгодишното издание на Australian Open беше обявено началото на нов турнир по подобие на голф надпреварата Ryder Cup – Rod Laver Cup, който стартира през 2017-а и в рамките на три дни ще противопостави отборите на Европа и останалия свят.
Има ли връзка между тези две инициативи? Турнирът Rod Laver Cup ли е първият, който да постави нов тласък на отборният, международен тенис? Това оставяме на бъдещето.
Първото издание на Rod Laver Cup вече е факт. Турнирът е дело и собственост на TEAM 8. Коя е TEAM 8? През 2013 година, когато договорът на Федерер с IMG изтича, той и Тони Годсик /женен за бившата финалистка от Големия шлем Мери Джо Фернандес и станал известен със сътрудничеството си с Моника Селеш/ основават своя собствена мениджърска компания, Team 8, с помощта на инвеститори от ранга на Дирк Зиф, американски финансист и милиардер. Освен че представлява Федерер, бутиковата компания се грижи за интересите и на други спортисти, включително тенисистите Григор Димитров, Хуан Мартин дел Потро и младия американски талант Томи Пол.
Турнирът! Надпреварата ще се провежда в края на септември на твърд корт в зала, всяка година без олимпийските, като местата ще са различни. Идеята за турнира е на Роджър Федерер, като според мениджъра му, тя датира от повече от две години. Всеки отбор е съставен от шестима играчи – четирима ще попадат в него според ранглистата, а капитаните избират другите двама. В рамките на един ден ще има три срещи на сингъл и една на двойки или общо 12 срещи. „За мен Род Лейвър винаги е бил вдъхновение – казва Маестрото в интервю за New York Times. – Според мен е важно да почитаме легендите, а Род Лейвър заслужава това заради постиженията си, характера си и всичко останало. Дойде ми идеята за турнира, в който да има капитани, които да водят играчите, и реших да го кръстя Лейвър Къп.“ Лейвър, който вече е на 77 години, определя първите двама капитани.
Тази година турнирът се проведе от 22 до 24 септември в зала „О2 Арена“ в Чешката столица Прага.
Европа бе представена от Роджър Федерер, Рафаел Надал, Александър Зверев, Марин Чилич, Доминик Тийм и Томаш Бердих.
За световния отбор играха Сам Куери, Джон Иснър, Ник Кирьос, Джак Сок, Франсес Тиафо и Денис Шаповалов. Младият американец Тиафо замени отказалия се в последния момент Дел Потро.
Капитан на тима на Европа е Бьорн Борг, а на този на Америка – Джон Макенроу. Статистиката от преките сблъсъци между двете легенди на тениса е напълно изравнена – Борг и Макенроу са се срещали 14 пъти, като победите за двамата са по 7.
И макар настроението да е далеч по-приятелско и спортсменско в сравнение с разгара на техните битки в началото на 80-е, и Борг, и Макенроу искат победа за своя отбор. Победа, която да даде дори и малка преднина в спора между двамата. Борг вече води с една победа.
Още от самото начало отборът на американеца с право може да се чувства аутсайдер, тъй като неговите тенисисти не могат да се похвалят с нито една спечелена титла от Шлема, докато техните съперници държат цели 36.
В съботния ден, след като оставиха приятелската вражда настрани за няколко часа, Надал и Федерер, които спечелиха всички четири турнира от Големия шлем през сезона, победиха американците Сам Куери и Джак Сок с 6:4, 1:6, 10:5 в най-дългоочаквания тенис мач през уикенда. Това беше и първи мач на дългогодишните съперници рамо до рамо на корта, а публиката със сигурност му се наслади. Победата на двойки пък подобри баланса на Европа до 9-3.
“Докато се състезаваме активно, ние ще бъдем врагове на корта. След това пак ще си останем такива. Случилото се днес /23.09., бел.авт./ обаче беше нещо специално. Беше много интересно да играя с него, защото мога да се доверя напълно на решенията му в най-важните разигравания и да наблюдавам отблизо как ги взима. Този ден определено беше най-странният в кариерата ми.”- заяви Федерер, който има 19 титли от Големия шлем срещу 16 за Надал.
На този турнир видяхме един по-различен Кириос – по-отговорен към играта си, нахъсан и борбен. Видяхме Надал да играе с усмивка. Шаповалов и Саша Зверев дадоха всичко от себе си, за да защитят отбора, което не се случва всеки ден. Видяхме напрегнати срещи, майсторски отигравания, достойни за всеки Мастърс. Истинска отборна радост и подкрепа – Иснър победи Надал и червените полудяха. А кога Рафа е давал кураж на Федерер? Тук беше най-разпаленият му фен. Срещата между Федерер и Кириос беше истинска драма – с радост, с болка и сълзи, умората беше победена от енергията на зрителите и приятелите.
Европа победи с 15/9 точки. Но истинската победа беше за отборния дух, за приятелството, победило съперничеството, за тениса като спорт, за всички, които станахме свидетели на това невероятно емоционално зрелище. Легендата Рот Лейвър, със своите невероятни успехи в спорта и живота, заслужаваше това уважение и го получи в лицето на едни от най-добрите сега тенисисти, които дадоха всичко от себе си, за да изживеем този празник.
Чикаго ще е домакин на Rod Laver Cup 2018.
Като цяло Laver Cup показа, че тази строго индивидуална игра, може да обедини „вечни“ съперници за обща цел. Турнирът направи празник за тениса в чешката столица, както и за всички, които го проследиха. Точки, титли, ранкинги – тенисът е игра, спорт, който преди всичко трябва да носи удовлетворение и наслада на зрители и състезатели – това видяхме в Прага.
А бизнесът и парите – те са част от всичко, и от тениса също.
Пари от тенис и тенис за пари! Сълзи и радост! Емоции за зрителите и ново начало за отборния тенис! Видяхме всичко. И хубав, качествен тенис на големи състезатели. А това е най-важното.
И… дано турнирът един ден дойде и в София.
Стела Петрова read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

НА „ТИ“ С МАТС ВИЛАНДЕР

FB_IMG_1504121567945

Всепризнатият Матс Виландер, бивш №1, със 7 титли от ГШ, с безгранично ефирно време за излагане на позиции, мнения и коментари, формира нагласи в света на тениса. Неговите думи ехтят като неопровержима истина. Той би трябвало да е безпристрастен, с анализи и факти, с опита на професионалист да доказва както прогнозите си, така и разсъжденията си за вече случили се събития. Неговата камбанария е висока и точно той трябва да бие камбаната на истината за всички.

Аз съм от тези, които гледат тенис, четат за тенис, вълнуват се от всичко, свързано с този спорт. Понякога дори си позволявам да пиша и споделям мои мисли за тениса, за тенисистите и разни други такива нещица. Моите думи имат много скромна чуваемост. Те не носят белега на експертност, те са твърде искрени, за да се приемат като анализи. Но, те са ехото на онзи звън от високата камбанария.

Днес /28.08.2017/, в деня на старта на US Open, моето ехо отекна от едно доста обширно интервю, което Матс Виландер дава на журналистката от вестник „Телеграф“ Таня Манова.
Аз нямам възможност да задавам въпроси на Матс, но така като си чета, мислено мога да си разсъждавам върху зададените въпроси и отговорите на Матс, когото странно почувствах близък. Думите на Анализатора са важни, отговорни и влияят – на читателите, на феновете, на треньори и състезатели, и на всички, които пишат за тенис. Матс Виландер със сигурност знае колко висока е стойността на неговите думи. И не само в парично измерение, а като влияние.

И понеже така и така живеем във виртуална действителност, аз реших да си поговоря с Матс и минах направо на „ти“.

И така, Матс, питат те дали прогресира „новото поколение“, онова на Григор и другите, ненавършили 30 години. И ти, Матс, развиваш една велика анализаторска теория. Ето как – „Хубавото на мъжкия тенис в момента е, че в мига, в който някой от големите четирима не е на сцената, се появява някой от по-младите играчи, който веднага е готов да се бори за място на върха.“ Матс, че то и в женския тенис е така, и във всички други спортове е така, че и в живота като цяло е така. Освободеното място от един се заема от друг.
„Смятате ли – пита Манова, че младите могат да се намесят по-решително в битката за трофеите ДОГОДИНА?“ „Мисля, че те вече се намесват…“ Матс, това, че Зверев спечели две титли от Мастерс 1000, а Григор една, тази година, ние го знаем. Кажи нещо за ДОГОДИНА, за това те питат. Трудно ли ти е? Или пазиш анализите и прогнозите за други предавания и печатни издания? Че това „Телеграф“ колко хора го четат? Макар че те и други ще го препечатат, ако е интересно.

А, ето го въпросът, който най-много ни вълнува. „Колко далеч може да стигне Григор Димитров на US Open?“ „Този турнир е чудесна възможност за него.“ – казва моят вече приятел Виландер. Матс, ти сериозно ли говориш?! Всичко било ОК, ама „… Димитров е известен със своята психическа неустойчивост.“ Стига бе, човече! Не така, Матс, вече сме 2017 г, а не 2015 или 2016. Ти стари записки ли четеш? Или като ти излезе име и… Докога с това клише, а? Кажи нещо ново! А, ето го „…трябва да поработи върху сервиса си.“ Добре! Дано Дани те чуе. И така, обобщава Матс пак онова с психологическата нагласа и „Трудно е, но ако веднъж успее да го направи ще стане сериозна заплаха за най-големите.“ Матс, дали веднъж ще е достатъчно, а? И, я чакай, Матс, аз защо си мисля, че той вече Е заплаха. Спомни си АО в началото на годината.

„Настоящата „епидемия“ от контузии тревожна ли е за тениса?“ те пита Манова. А, ето един хубав въпрос, Матс! „Не, не мисля.“ Матс, ти наистина ли не се тревожиш, защото аз определено съм притеснена? „Вземайте си почивка, момчета! – апелира Матс. Презаредете батериите и се върнете свежи след 2-3 месеца. Никой няма да ви арестува за това!“ Матс, какво говориш? Не сме на пейката пред блока, пред официална медия си. Нищо, че е българска. Не забравяй – Григор Димитров е българин. И пак нищо не казваш – как така започнаха да се „контузват“ от нищото и вкупом. Кажи нещо за Мъри? На 24.08. нищо му нямаше, а на 25-и пак се обади травмата. Да си смени лекарите, не може така да го подвеждат. Или започнаха да се контузват, когато трябва. Ей, Матс, тези хора да не ги търгуват „контузиите“, а? Ама, що ли те питам. Знам, че нищо няма да кажеш. Да, ама май нещо знаеш! Ето виж, сам казваш: На въпроса – „Някой измежду Димитров, Кириос и Зверев има ли шанс да спечели US Open?“ твърдиш „Зверев има най-голям шанс. … без колебание залагам на Зверев.“ Матс, и аз залагам на Зверев, без да съм голям анализатор. В неговата половина не остана кой да го изпоти даже. Ама, топка е, Матс, не се знае.

Пита те Манова за Федерер. И ти „ Смятам, че той ще се състезава до момента, в който тялото му позволява.“ И да смяташ, и да не смяташ, той сам си го каза това. Ти само повтаряш думите му.
Манова, обаче не се предава – „Много от звездите на тениса няма да са на тазгодишния US Open. Това ще се отрази ли негативно на зрителския интерес?“ „Сложен въпрос.“ – дълбокомислено, както подхожда на анализатор, казваш ти. Че какво му е толкова сложното? Естествено, че ще се отрази. Нищо, че ти твърдиш, че „кардинално погледнато“ няма да има отлив на зрителския интерес. Щели да липсват много /Вавринка, Мъри и Джокович/. „Особено Новак. Според мен – казваш – той е един от петимата най-велики тенисисти за всички времена.“ Е, то не е само според теб, ама щом казваш.

„Хората разбраха, че те не са непобедими и започнаха да следят мачовете им с по-голямо внимание.“ Ей, Матс, не подценявай хората. Няма непобедими – нито в тениса, нито в който и да е спорт, а и в живота е така. То и Наполеон се мислеше за непобедим, ама на, знаем какво стана.

Матс, хайде стига, много се заприказвахме и отегчихме всички. Те, това дето им го разправяш, си го знаят. Другия път като те питат, кажи нещо, което подхожда на анализатор от световна величина, какъвто беше като №1 в световния тенис. Наистина беше голям. Думите не са като спечелените титли. Титлите се броят и помнят. Анализите, Матс, са ценни само, ако се правят открито, без клишета, без формални отговори. Принципа „говоря много, не казвам нищо“ може би носи пари и слава. Ти и за политик ставаш – и те така анализират.
Ама аз, вече като те видя на пейката пред блока, няма да се спирам.
Ще си гледам US Open и само от фенско любопитство може да надам ухо, да чуя как си променяш залозите.

Стела Петрова read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

По случай годишнината от закриването на Олимпийските игри в Рио и по повод темата за комерсиализацията в спорта: С вкус на горчиво кафе

Светът беше Олимпиада!
Фокусът в продължение на близо 20 дни беше насочен към Бразилия, страната на кафето и орхидеите.
Цялата световна общественост живееше със спорта.
Олимпийският огън за 31-и път озаряваше идеята за мир, приятелство, разбирателство, съревнование и победи.
10500 участници от 207 страни премериха сили в 42 вида спорт на игрите в Рио 2016г.
Светът похарчи 12 милиарда долара в името на движението, което Пиер дьо Кубертен идеалистично в далечната 1896 г. прокламира с идеята: „Младежта на света“ трябва да мери сили в спорта, а не на бойното поле.” В очите на Кубертен възраждането на Олимпийските игри като че ли е най-доброто решение за постигането и на двете цели.
На първите съвременни олимпийски игри, проведи в Атина са взели участие 241 спортисти от 14 страни. Основан е МОК с генерален секретар барон Пиер дьо Кубертен.
В началото право на участие в олимпийските игри получават единствено аматьори. Строгостта на МОК стига до там, че олимпийският шампион в десетобоя и петобоя от игрите в Стокхолм през 1912 г., Джим Торп, губи медалите си защото веднъж получил пари за участието си в полупрофесионален бейзболен отбор по време на студентските си години.
Но, ето че дойде денят, в който с угасването на огъня, угаснаха и много мечти, надежди и идеали. За тези, които все още вярват в тях.
От днес еуфорията за това, кой е знаменосецът, как са облечени националните делегации, от броенето на медали и кои са техните носители, от шаблонните приказки на президенти и министри, постепенно ще заглъхне и ще отстъпи място на безброй много въпроси. Въпроси, които си задаваме помежду си, въпроси, които прозират между редовете на журналистическите репортажи, въпроси злободневни, които по всяка вероятност никога няма да получат отговор.
Но, все пак въпроси – а за да ги има, това означава, че олимпизмът ги е породил и те витаят в мислите ни.
Олимпизъм или професионализъм?
Защо стана така, че Олимпийските игри вече са презвети от професионалните спортисти?
Няма статистика колко спортисти-аматьори са участвали в тази Олимпиада. И как те, ако ги има, и сигурно ги има, ще бъдат равнопоставени на професионалистите? Какво ще донесе това състезание на аматьорите – екскурзия+разочарование от нивото им на представяне.
И какво носи на професионалистите?
Да вземем пример от нашия любим спорт – тениса.
Олимпиадата е веднъж на 4 години, вмества се програмата на професионалните тенесисти „по никое време“, което само ги затруднява. Дивиденти носят само медалите. И то какви – престиж да се наречеш олимпийски медалист, парична премия от държавата, която представляваш, която за тях не заслужава внимание и още какво – известност, от която те нямат особена нужда, любовта на феновете, която е непостоянна като любовта на шестокласник.
В същото време, за да засвидетелстват своя патриотизъм, се налага същите тези профсионалисти и богати хора да нарушат ритъма на работата си, да живеят в условия, близки до летен детски лагер, да пътуват хиляди километри, да изиграят по 1-2 мача, защото само трима са призьорите. И ние добре видяхме какво стана с тези, които се впуснаха в престижната битка за медалите /Надал, Нишикори!!?/.
Колко ли хора, извън тези, интересуващи се от тенис, разбраха кои са олимпийските шампиони по тенис в Рио? Трябва да си Майкъл Фелпс или Юсейн Болд, за да си олимпиец със световна слава. Останалите са само национални герои – в някои страни по-дълго, а в други, като нашата например, за по-кратко. Попитайте след месец-два някой малко интересуващ се от спорт – Коя е сребърната медалистка на висок скок от Олимпиадата в Рио? Гарантирам, че единици ще си спомнят. И тя ще потъне в морето от медалисти, произведени на поредната Олимпиада.
И още един пример – волейбол, баскетбол и др. колективни спортове.
При наличието на толкова богат професионален календар, това състезание е само поредното и то доста натоварващо. А участниците – все същите, нивото – същото. Че какво толкова да се промени за 3-4 седмици от предишното състезание? В същото време едва ли много хора си дават сметка на какво са подложени тези състезатели, за да вземат участие в Олимпийските игри. Допълнително натоварване, емоции, лишаване от и без това кратката почивка, защото след няма и месец и колелото на професионалните ангажименти към клубове и нацинални отбори се завърта отново.
Стига с примерите – и тези стигат, за да се зададе основния въпрос – защо олимпизмът не запази своята идеална цел и не предоставя възможности за изява на хилядите спортисти-аматьори?
И, разбира се, отговорът, който се налага без много мислене. Защото в далечното минало
Олимпийските игри са носели мир, а сега са подвластни на политиката и комерсиализацията в спорта. Защото кой ще ти гледа по телевизията аматьорите /а защо пък трябва изобщо да намесваме телевизията?/? Е как защо – защото някои са дали пари и искат печалба от това, Защото стремежът за власт, печалби и влияние естествено не може да подмине Олимпизмът. Те са в основата и на допинг-скандалите, те са изместили във времето лавровите венци от маслинови клонки с медали, които дрънчат все по-комерсиално.
И още – 140 000 човека са обезпечавали организацията в Рио. Над 80000 са били ангажирани в охранителни дейности. Организацията на Олимпийски игри в този настръхнал свят стана все по-трудно и непосилно за много държави мероприятие. И все по-опасно, за съжаление.
Олимпизмът вече е мираж!
Комерсиализацията и несигурността отдавна се се настанили на спортния олимпийски терен.
Ех, Кубертен! Ако можеше да бъдеш в Рио – кафето щеше да ти горчи като отрова.

Стела Петрова read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Роджърс Къп

Аплодисментите във Вашингтон още не са отшумели. И вече сме на път за Канада.

Rogers Cup presented by National Bank, Canada е един от най-старите тенис турнири в света. Само Уимбълдън и US Open имат по-дълга история.Турнирът при мъжете се провежда от 1881 г., а при жените от 1892 г. Всяка година Монреал и Торонто споделят задачата да го организират, като и двата турнира се провеждат едновременно, в една и съща седмица. Тази година от 4 до 13 август мъжете ще бъдат в Монреал, докато жените ще играят в Торонто.
При мъжете това е турнир от серията Masters 1000, с награден фонд малко над 5 млн.$.
Шампиони тук са били легендарни имена като Бьорн Борг, Иван Лендл, Джон Макенроу, Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович.
Дамският турнир е от категория Premier 5, с награден фонд близо 2,5 млн.$. Титлата си тук тази година ще защитава Симона Халеп.
Големите отсъстващи – Джокович, Мъри, Чилич, Вавринка, и Шарапова при жените, определено ще окажат влияние на интригата и блясъка на турнира.
И все пак, всяко състезание е за тези, които взимат участие в него. И имената на тези, които ще видим на твърдата настилка в Канада са достатъчно респектиращи и срещите между тях ще ни донесат поредната доза емоции.

Като поставен, Григор Димитров започва направо от втори кръг. Неговото представяне на все още незавършия турнир във Вашингтон постави много въпроси – Какво става с формата, която демонстрира Григор в началото на сезона? Това трайна тенденция ли е? Показателен ли е Вашингтон за играта му, или турнирът беше включен в програмата му за отиграване на определени елементи от играта, за настройка за твърдите кортове? Изчерпан ли е тандемът Валверду/Димитров? Грешен подход към срещите и към някои технически и тактически решения ли наблюдаваме? Липса на мотивация и стремеж към победата ли бяха в основата на загубата от Д. Медведев, който се считаше за преодолим съперник? Турнирът в Монреал със сигурност ще ни отговори поне на някои от тези въпроси. И да се надяваме, че те ще ни зарадват и ще опровергаят песимистите.

Очаквано с интерес и огромна доза любопитство е представянето тук на Федерер. От началото на сезона Маестрото обърка и специалисти и фенове, даде много материал на пишещите историята на тениса, изпълни ни с възхита и, естествено нажежи очакванията към него.
Ще използват ли отсъствието на четирима от най-големите по-младите надежди или от това ще се възползва максимално Надал?

Мугуруса, Халеп, Возняцки, Кербер или Плишкова и Конта – при жените всичко е възможно.

Ние ще сме на линия, ще се информираме взаимно и ще коментираме всичко, което ни вълнува.
Остана само да пожелаем на Григор успешно представяне! Ако знае само колко много хора се вълнуват от неговия напредък и битките, които води на корта!

 

Стела ПетроваFB_IMG_1502180475495 read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

ЗА БЛЯСЪКА И ОТБЛЯСЪЦИТЕ

sofiaСиво. Това е цветът на България. Сива икономика. Сива, непрогледна политическа мъгла. Сиво, скучно ежедневие за мнозинството българи. Сив пушечен смог над София. Сиви дрехи, сиви нелюбезни отношения.

И в сивия, мрачен и студен февруари България в миг заблестя. Една звезда кацна с полет от Париж.
И така огря, че сивите мишки, объркани и полудели, изпълзяха от дупките, зацвърчаха неистово и се скупчиха около светлината. От плеймейтка до министър председател, от светски журналисти до поп певици, от готвача-певец до пияницата-артист вкупом се юрнаха да се покажат кой както може.
А всъщност София за втори пореден път стана домакин на турнир от АТР 250. И за радост в него за участие дойдоха големите М. Клижан, Д. Гофин, Д. Тийм, Роберто Баутиста Агут, В. Троицки и нашата звезда Григор Димитров. За тези тенисисти това е само един турнир. Един от многото в техния годишен сезон. За Григор Димитров също.
След титлата в Бризбърн, след триумфа на АО, да спечелиш турнир от АТР 250 не е изненада.

Проблясък 1. Григор Димитров е звезда в световния тенис не от вчера, а от няколко години. И, ако някой сив мишок го осъзнава сега, значи дупката, от която изпълзява е доста дълбока.

Втори проблясък. Полуфиналът на АО тази година и играта, която Григор Димитров показа в Австралия от спортно-техническа и професионална гледна точка са несъизмерими с титлата в София. Жалко, ако заслепените в сиви костюмчета, които сега подскачаха и се подреждаха за снимки с купата преди две седмици глуповато са зяпали, недооценявайки какво точно се случи тогава.

Проблясък №3. Снимка със звездата! Цел №1 на комплексирания представител на сивия български елит. Когато традиционното парти преди турнира от нормална среща на всички, свързани с провеждането му се превръща в сборище на безумието и охрана трябва да прокарва път сред тълпата, за да може звездата да се добере до изхода. Как ли белгийската дискретност и сдържаност на Гофин са понесли това изпитание!?

Пробляск 4-и. Задушаващата обич на публиката. Енергията, която зарежда и вдъхновява, която е сила и адреналин и преминаването на границата до пълно обсебване на пространството.

Проблясък №5. За хора, които всяка седмица заспиват в различна точка на света, понятието
„у дома“ има твърде широк географски смисъл. Поведението на тези хора, чийто живот е непрекъснато на показ, е отработено до степен на инстинкт. Така за по-наблюдателните емоционалният израз на триумф след финала беше съвсем категоричен:
България, родната земя е = на мама!
Трогателно, естествено, логично, истинско!

mom

Отблясъците са само едната страна на истинския блясък.
България за една седмица смени цвета си. Една звезда успя да оцвети живота на много хора.
Григор Димитров внесе много положителни емоции, много вълнения, сълзи на радост и гордост. Той проби сивотата на България. Едва ли има още някой, който не е усетил със сетивата си това и се съмнява, че България има своята голяма спортна звезда. И, ако още има хора, които си мислят, че Григор Димитров ни принадлежи, само защото е българин, или такива, които се опитват да омаловажат успехите му с ирония – време е скромно да приемат своето място.
Григор Димитров принадлежи на света!
Григор Димитров дойде и ни озари с блясъка си.
Григор Димитров победи и ни даде възможност да му се възхитим и да го аплодираме в залата.
И той, и ние, ще помним това дълго. Той, защото усети, че българите го обичат и ценят. Ние, защото, въпреки мъглата, светът чу за България и видя София.
България има нужда от своите звезди. Нека ги ценим, защото техният блясък променя палитрата.
Стела Петрова read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Григор Димитров спечели! България загуби!

Всички знаем какво спечели Григор – титла, слава, любовта на привържениците си, битката със себе си.
Но какво загуби България и българите!?
Възмутихме се, че Евроспорт не отрази церемонията по награждаването, притиснати от програмната схема.
По-възмутителен обаче е факта, че нито една българска телевизия не предаде финала на Григор Димитров /както и много други подобни спортни прояви/. В българския ефир не видяхме нито срещата, нито церемонията, нито пресконференцията.
И защо да го предават, колко българи се интересуват от тенис?
Когато говорим за спорт, разбираме футбол. Когато говорим за музика, разбираме попфолк. Когато говорим за изкуство, за история – изобщо кой говори за това? Коя медия информира за успелите българи тук и по света?
И защо да ни информират като е държавна политика техните успехи да се неглижират, да няма средства за спорт, за изкуство… Защото, ако не беше така, децата щяха да са по стадионите, залите, пистите, кортове, а не в наргиле-баровете. И щеше да има интерес към събития като това, което ни се случи днес.
Когато Григор Димитров беше в България Нова ТВ изпрати да го интервюират две светски журналистки, а БТВ – политически коментатор. Не е ли показателно какво се търси!?
Днес новините започнаха с информация за петата титла и спечелените долари от Григор Димитров.
Но младите българи не видяха как се печелят те – с пот, с неимоверни усилия на волята, на физиката, на психиката, с години труд, със сълзи на очите. Младите българи не видяха силата на погледа и стиснатия юмрук по време на мача, благодарността в думите към всички, с труда и лишенията на които се печелят битки. Днес на спортния терен – утре в живота.
България загуби!
България загуби възможността да покаже на младото си поколение един пример. Пример, от който те трябва да се учат и на който да подражават.

Стела Петрова read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •