Нека тръгнем от самото раждане на британския вълноразбивач. Той е построен през 1911 година от компанията „Уайт Стар Лайн“ в корабостроителницата “Harland and Wolff”в Белфаст. За изработката са били използвани нитове “best” с въглеродно съдържание 0.3 %. При това съотношение въглеродният нит е бил способен да издържи на не повече от 350 kN натиск. През 2005 година след множество задълбочени проучвания, бива установено, че ако са били употребени нитовете “best, best”, устоявайки на над 1000 kN натиск с въглеродно съдържание 0.4 %, Титаник вероятно все още щеше да кръстосва синьото и солено поле. Една десета. Една десета разлика в процентово отношение е била достатъчна да спаси над 1500 души. Покруса! Впоследствие се оказва, че направените икономии за сметка на здравината на стоманата, се оказват фатални.

Другите 2 фактора, които спомагат за трагедията са шестте пренебрегнати предупреждения за айсберг на хоризонта и игнорираното съобщение по радиото за опасни ледени блокове, идващи от кораба „Калифорниън“, движещ се по същия курс. Ето как човешкото его надделява над осигуряването на безопасност за екипажа и пасажерите. Стремежът Атлантика да бъде покорен за 5 дни и нито час повече, се оказва пагубен.

Резултатът – ледена планина фронтално на борд, която бива забелязана едва 200-250 метра преди сблъсъка. Което дава време за реакция от порядъка на малко над 30 секунди. Първият помощник-капитан дава стандартната заповед:“Ляво на борд, машини пълен назад!“ В същия момент обаче скоростта е максимална – 24 възела (около 45 километра в час). Неизбежният ендшпил отваря рана с дължина от 90 метра и ширина 2 метра. При толкова мащабна пробойна водата започва да нахлува в предните 6 водонепроницаеми отделения на кораба. Титаник е в състояние да „преглътне“ максимум 4…

Настъпва времето за последствията. След тях идва плачът за едни, благодарността на други и равносметката за всички. А тя е, че на човешкия род му е заложено в генетиката да греши. От пораженията и грешките обаче хората могат само да се учат и да стават по-силни. Ако можех да определя човека само с една дума, то тя би била „непредвидим“. Всъщност, повече от една не е и нужна, защото тази е достатъчно изчерпателна.

Днес. 2016 година. Правим скок със 104 лета и няколко месеца отгоре. Нещата по отношение на грешките и паденията не са претърпели кой знае каква съществена еволюция. Но няма как да е другояче. Генетиката остава непроменена до доказване на противното. За радост се наблюдават и някои фениксови възраждания и достигания до непознати върхове, които покрай всичко друго случващо се в наши дни, се възприемат като чудеса на природата.

Как обаче можем да опишем изминалите 11 месеца за тези, на които  тенис ракетите им служат за оръдие на труда? Буреносни, турболентни и причиняващи главоболие, което би се решило само с внимателно продупчване на главата с цел спадане на вътречерепното налягане. И сърцебиене по-силно, от когато човек се влюбва за първи път. Именно на такива изживявания бяхме подложени през отлитащата от календара 2016-а.

Спусъкът бе дръпнат, с което сигналът за старт на маратона бе даден в Австралия. Първите значими неща, които положиха първия белег върху корпуса на играта се случиха в Мелбърн. Както и малко след него.

Живата легенда на австралийския тенис Лейтън Хюит помаха за сбогом с любимата си публика след поражение във втори кръг от Ферер. След срещата испанецът изказа откровеното си възхищение спрямо Ръсти. Оказа се, че дори има негова фланелка у дома. Бъдещето на най-младия №1 в света бе предопределено – повеждайки отбора за купа „Дейвис” като капитан. 

Мъжката схема бе на път да бъде разтърсена из основи, когато Жил Симон бе на прага да затрие името на Джокович от предстоящия  списък с четвъртфиналисти. Този своеобразен бич Божий успя да разцентрова иначе непоклатимата като планински връх игра на Джокера, провокирайки го да допусне главоломните 100 непредизвикани грешки! При нормални петсетови срещи общият брой грешки, допуснати от двама състезатели достига едва половината. А Новак самостоятелно постигна този антиподвиг. Единственото похвално в цялата ситуация ,всъщност, е най-важното – изтерзаната като манна небесна победа.

Полуфиналът му с Федерер вървеше безметежно до края на втория сет. Роджър обаче не бе казал последната си дума. Не и при положение, че предишната седмица бе ударил историческата кота №300 по брой победи в турнири от Големия Шлем след екшъна срещу Григор Димитров. Безпроблемен трети сет за него и мачът влезе в четвърти. Там Новак осъзна кой стои срещу него и, че не иска да се забърква в повече неприятности. Това се видя чрез преродената му игра. В самата среда на частта, когато Маестрото бе притиснат до стената, така както боксьор до въжетата, той погали топката с ракетата си, така както Аладин гали лампата, за да излезе духът от нея. И както джинът се подчинява на крадеца, така и жълтеникавата сфера изпълни желанието на виртуоза – минаващ бекхенд уинър на линията. Този шедьовър на изкуствореца за съжаление на хилядите в арената „Род Лейвър“ и милионите пред екраните, бе последният акорд на Маестрото в мача. Той обаче накара дори човек в инвалидна количка да се изправи на крака и да аплодира гръмогласно.

Джокович съумя да пробие, а в следващия гейм да сложи точка на спора. Финалът срещу Мъри учудващо не предложи така исканата интрига и съседът ни се поздрави с рекорден шести шлем от горещия Мелбърн.

При дамите обаче върхът бе разтресен. Серина Уилямс загуби правото да се нарича шампион на “Australian Open”, не и без любезната помощ на Анджелик Кербер. Така тя стана първата немска шлемоноска от Щефи Граф насам, която вдигна за последно триумфално над главата си „купата на мускетарите“ през 1999-а.

В началото на февруари, изпълнявайки бащинските си задължения, Роджър Федерер несъзнателно разкъса менискус на коляното си. След претърпяната интервенция стана ясно, че отсъствието му ще лиши света на тениса от алпийската магия за период от 6 до 8 седмици. Това означаваше, че няма да може да брани титлата си в Дубай, нито да се завърне в Ротердам. Изключително наложително е да се отбележи…не, да се натърти, е че травмата бе причинена не от първите цифри на ЕГН-то му, а просто от неволно движение. Такова, каквото всеки един от нас може да допусне, разхождайки се в парка или пристъпвайки във ваната.

2 седмици по-късно – Делрей Бийч, Флорида. Сред хилядите палми една кула се отличаваше. Една висока, изстрадала и ръждясала кула. Тази от Тандил. Хуан Мартин дел Потро направи така бленуваното си завръщане от бездната на човешката агония. След 3 операции за 2 години колко елитни спортисти биха извървели пътя до Ада и обратно? Само онези, чиито сърца и дух са по-силни от тялото. Шампионът от 2011 година, който понастоящем бе извън първите 1000 в ранглистата, помете първите си трима съперници, губейки чак на полуфинал. Но тази загуба можеше само да го мотивира допълнително. Той просто бе щастлив, че е там. Сред момчетата. Че играе. Че е здрав. Негласно, но ясно удари по масата и заяви:“Това е само началото!“.

В навечерието на деня на жената, Мария Шарапова свика извънредна пресконференция в града на ангелите. Новината бе взривоопасна – признание за положителен допинг тест. Следствие от приемането на веществото „Мелдониум“. Субстанция, която тя е приемала в продължение на 10 години, но под названието „Мелдронат“. Поради една или друга причина и без ясно обяснение защо досега медикаментът не се е считал за подпомагащ възстановителния процес на организма, но от тази година вече е такъв, той вече е в списъка със забранени стимуланти. Големите шампиони са такива, защото могат да поемат отговорност. И точно това заяви тя. „Ще поема цялата отговорност за действията си. Извинявам се на феновете си по целия свят”. Международната тенис федерация не закъсня с отговора си и спря правата на рускинята на 12 март. Предстоеше сформиране на комисия, която да определи наказанието на вицеолимпийската шампионка от Лондон.

Преди дамския финал в пустинния ландфашт на „Индиън Уелс“, турнирният директор Реймънд Мур сложи сол във вече отворената от Шарапова рана на женския тур. „Искам в следващия си живот да бъда като WTA. Те се носят с лекота, носени от мъжкия тенис. Не взимат никакви решения, щастливци. Ако бях дама тенисист, щях да падна на колене и да благодаря на Господ, че Роджър Федерер и Рафа Надал са се родили. Те наистина носят бремето на целия ни спорт“. Тези, които трябва да са благодарни на Федерер и Надал са феновете, които имат привилегията да живеят във времето на властелина на тениса и краля на клея. Но когато си главен отговорник за провеждане на турнир от най-висока категория, трябва да показваш еднакъв аршин спрямо двете деления на тура. Жените сами коват успехите си. Те са независещи от колегите си. За 11 месеца на път, двата пола се засичат едва на 8-9 турнира. 4 от тях са шлемови. Южноафриканецът все пак прояви някаква форма на достойнство, като се извини и подаде оставката си.

На другия бряг, във Флорида слънцето заблестя по-ярко от обичайното, когато Федерер обяви в своя Туитър акаунт, че ще се завърне по-скоро от очакваното – на Мастърса в Маями. След като жребият бе хвърлен, запалянковците изпаднаха в делириум – Дел Потро! Вълненията обаче не траеха дълго, защото стомашен вирус покоси Роджър и ограби тенис света от това зрелище, което бе хванало паяжини в последно време. Когато швейцарецът се оттегля от участие в двубой, значи наистина причината е основателна. Показателен е фактът, че е прибягвал до това действие едва 3 пъти от началото на кариерата си! 2008 преди четвъртфинала в „Берси“ срещу Блейк, 2012 преди полуфинала срещу Цонга в Доха и 2014 преди финала на Финалния Мастърс в Лондон срещу Джокович. Ако може да се говори за слабо звено в иначе този изваян почти до съвършенство организъм, то това е гърбът. Той го заробва в тези упоменати случаи. Може би като дете, което е обожавало видео игрите, е управлявал джойстика твърде често в прегърбено положение пред екрана.

Настъпи време милионерите да поизцапат маратонки и чорапи – червеното зовеше. Лазурният княжески бряг посрещна най-добрите ракетни джентълмени в ранната пролет.

След като Иржи Весели сюрпризира шампионa Джокович и му нанесе първото крушение за сезона (ако не броим отказването му в Дубай срещу Лопес), схемата се отвори, както Дарданелите след преминаването на Язон и аргонавтите му през скалния проход.

Федерер най-сетне озари очите на феновете с така бленуваното си завръщане. Липсата на игрова практика го спря на четвъртфиналите от Цонга след обрат от сет аванс.

Най-новият татко в тура – Анди Мъри също позволи да бъде обърнат, но на полуфиналите и то не от кого да е, а от рожбата на землената настилка – Надал.

Така финалът противопостави именно него срещу един от местните – Монфис. Въпреки че домакинът имаше до този момент само два успеха срещу Рафа, зрелището се получи. Или поне в първите два сета. Докато Гаел се зареждаше с мотивация от трибуните, краля на клея генерираше митични форхенди, черпейки енергия от самата почва. И, ако единият можеше да почерпи вдъхновение само по време на паузите между точките и геймовете, благодарение на феновете, то другият засмукваше земните сили през останалото време, така както тайфун поглъща цели къщи.

Отрочето на червената постеля вдигна победоносно за безумния девети път отличието, коронясващо първенеца на Монте Карло. Предпоставките за нещо потресаващо бяха налице!

Следващата спирка бе кастилската столица Мадрид. Трикратният шампион Федерер кръстоса път със своята ахилесова точка – гърба. Така непосредствено преди началото на турнира, част от блясъка му вече бе изгубен.

За първи път от 2013-а насам Джокович бе озарен с желание да покаже възможностите си, оставяйки зад гърба си така болезненото фиаско, което му бе поднесено на тепсия  тогава от Григор Димитров във втори кръг.

Този път нямаше място за изненади и пастирът на мъжкия тур достигна до решителната неделя. Настоящият шампион Анди Мъри отново безапелационно надделя над матадора от Манакор – Рафа Надал на същото място, където преди 12 месеца двамата си оспорваха трофея. Солиден аргумент към визитката на олимпийския шампион, че играта му на клей търпи прогрес.

Джокович обаче имаше други планове. А място за Мъри в тях нямаше. Феновете получиха своето трисетово вълнение, а Новак своя втори триумф в кралската столица.

Последната голяма сцена преди „Ролан Гарос“ бе домът на гладиаторите – Рим.

Федерер бе поставил в шах болките в гърба си, но видимо си личеше, че се пази и не играе на предела на възможностите си. Срещу обезверения Зверев това не си пролича, но Тийм изкара на показ реалността. Питанките за Роджър след този осминафинал се натрупваха една след друга.

Ниският за стандартите на Надал ранкинг (5 място) го хвърли още на четвъртфиналите срещу гладния шампион Джокович. Мотивацията за качествена подготовка в търсене на така бленуваната първа купа на мускетарите, отреди успеха на Джокера в гладиаторския дуел.

Олимпийският първенец Мъри бе настроен за реваншизъм спрямо сърбина. И го получи. Световният №1 бе разкостен на финала, което се смяташе, че ще разцентрова настройката му за Меката на клея – „Ролан Гарос“.

Епилогът на червения сезон настъпи. Преди обаче дуелите за купата на мускетарите във френската столица да започнат, Федерер постави на изпитание сърцата на феновете, след като обяви, че ще пропусне тазгодишния форум, защото все още не е на 100 % готов след травмата в гърба. Това означаваше, че един от многобройните рекорди стоящи срещу неговото име щеше да секне. 65 – толкова поредни участия на турнири от Големия шлем има зад този така чувствителен гръб.

Дел Потро очевидно не искаше да пришпорва това, което все още не може да контролира – китката си. Любимецът на Аржентина също нямаше да озарява парижките трибуни с усмивката си.

Още преди първия уикенд в Париж, последва нов невъобразим удар – властелинът на „Филип Шатрие“ Рафа Надал се оттегли преди третия кръг, след като китката му го предаде, а болките и рискът от усложнение на травмата станаха твърде мащабни.

Този „Ролан Гарос“ се очертаваше да бъде най-лишеният от емоции, динамика, въодушевление и удари, неподлежащи на законите на физиката, като следствие от липсата на двете най-големи енигми в историята на играта + първия, който е сломявал и двамата по пътя си към титлата на Шлемоносец.

При дамите, разбира се, най-отчетливата липса бе в лицето на двукратната победителка – Мария Шарапова, която бе в изгнание за неопределен период от време.

Серина Уилямс отново остана развенчана след финал, но този път авторката на крушението й се казваше Гарбине Мугуруса. Огънят бе сразен с огън – по-малката сестра, носеща името на отбора от Формула 1, изпита върху себе си това, което причинява на съперничките си почти две десетилетия – канонада от тежки и дълбоки топове в близост до страничните линии и самата основна. Рекордът на Щефи Граф оцеля и този път. Испанският химн отново изпълваше акустиката на централната арена. Мугуруса ликуваше, а за Серина останаха размислите и пренастройката към свещената трева.

При господата колкото и опити да бяха правени, за да се запълнят  черните дупки оставени от Ин и Ян, те претърпяваха неуспех. Изглеждаше така сякаш този път не съществува сила на Земята, която да спре Джокович от достигането на Обетованата земя.

Мъри затвърди великолепното убеждение за един завършен ракетоносител, отблъсквайки с ретура си миналогодишния първенец Вавринка от пътя към финала.

Преди години, колкото често Федерер и Надал се срещаха на полуфинали и финали на най-големите кортови сцени в света, сега толкова регулярно започнаха да го правят и еднотипните помежду си познайници с възрастова разлика от 1 седмица.

След като съседът ни се бе справил с доминиращия Тийм при 13-целзиев мраз на полуфиналите, сега предстоеше последният и най-тежък изпит. Двамата се познават до пломбите на кътниците си. Нямаше с какво да се изненадат. Беше единствено и само изпитание на електрически импулси, циркулиращи под черепната обвивка на главата. Нервните окончания на Андрю до края на първата част изглеждаха, че имат по-здрави нишки. Но това бе мимолетна и жестока заблуда. 3-кратният парижки вицешампион не за първи път се бе озовал догонващ от сет пасив на финал. Тази привидно неприлична роля може да подейства само, като катализатор на някой, който разполага в арсенала си със стоманена психика. Предизвикателството, което бе отчетено на таблото за резултата, задейства мигновено мозъчните процеси, отговарящи за впрягането на химикалите, които отговарят за психическата устойчивост на Джокович. Кое е най-мощното оръжие познато на човечеството? Ядрената бомба, нитроглицеринът, газовата камера? Не. Най-влиятелното оръжие е мозъкът. Той е първоизточникът на всичко добро и зло, което е сторено на този свят и което предстои. Мозъкът винаги побеждава. Гънките в този на сърбина започнаха да му диктуват на ум какво, кога и как да прави. Резултатът бе колкото смайващ, толкова и смазващ – шотландецът записа на сметката си едва 7 гейма до края на мача. Последва падане върху натрошената тухла и изрисуване на голямо сърце ала Гуга Куертен.

Мечтата на Ноле най-накрая стана факт. Кариерният шлем бе реализиран. Той се присъедини към безсмъртните. По подобие на Федерер, щастливото число се оказа 4. 3 пъти подгласник, преди да настъпи неговият момент. Момент на щастие и сълзи. Удовлетворение от достигането до Обетованата земя. Мъри по подобие на Серина остана с мислите за равносметка и пренастройка на струните и кордажа.

3 дни по-късно крушението за Шарапова стана пълно – от ITF обявиха присъдата –  отнемане на състезателните права за срок от 2 години. Със задна дата от 26 януари. Заедно с това се отнемаха спечелените точки от Мелбърн и заработените пари. Само няколко часа по-късно самата тя заяви, че ще обжалва в Спортния арбитражен съд в Лозана. Сагата щеше да продължи…

Мъгливият Албион стана благоприятно място в края на юни, когато най-добрите и най-достойните бяха призовани в „Ол Ингланд Лоун тенис енд Крокет клъб“, така както по същото време на годината Хималаите призовават шерпите и алпинистите да се впуснат в лют и екстремен романтизъм по посока на разлюбения Еверест, допускащ до себе си само най-подготвените.

Но да си един от най-добрите и най-достойни не е достатъчно за участие в най-стария тенис турнир в света. Нужна е и хималаиска подготовка. Поне що се касае до физическото състояние. А Надал не получи шанс за подобен развой. Китката му изискваше време за възстановяване и почивка от топспинясалите плешиви топки, които е изчеткал през последните 15 години. Това означаваше, че „Уимбълдън“ отново ще трябва да започне, премине и завърши без своя двукратен първенец. Конкретна дата за завръщане нямаше, но целта бе Рио.

Утешението дойде от Германия, където Федерер бе осъществил четвъртото си завръщане през тази година, достигайки до полуфиналите в Щутгарт и Хале. Нещото, което искаше – много изиграни мачове, достигайки максимален интензитет на работа, за да оцени моментното си състояние. Докато той остана доволен, специалистите гледаха с недоверчиво око за реалните му шансове на свещената трева. За тях основните (а вероятно и единствени) фаворити бяха тези, които поведоха двата потока – Джокович и Мъри. Жребият отсъди евентуална среща във втория петък на турнира между финалистите от последните две години – Новак и Роджър. Другата взривоопасна схватка имаше много по-добри изгледи да се състои, след като втори кръг потриваше доволно трева, за да изправи един срещу друг доскорошния шампион от Париж – Вавринка и този, когото никой от първите не искаше да срещне на толкова ранен етап – Дел Потро. До това противопоставяне, разбира се, се стигна. И тогава видяхме доказателството защо кулата от Тандил е толкова нежелано препятствие. 4 сета увенчаха (не)сензационния успех на аржентинеца за четвъртата му поредна победа над Стан.

Още следващият кръг предложи дори по-главоломна лавина, помитайки от склона със себе си главния шерп – Джокович. Лавината бе причинена от Сам Куери, който взриви динамит в основата на върха и лавината от асове и тежки форхенди отнесе опитния катерач чак в испанския курорт Марбея.

Претенциозното английско време реши най-нагло да напомни за себе си, като принуди организаторите да нарушат една от изконните традиции – без игра в междинната неделя. За четвърти път в историята се наложи господата и дамите да решават споровете си от третия кръг именно тогава. Предишните 3 случая датират от 1991, 1997 и 2004 година.

Четвъртфиналите изкараха на показ най-запомнящия се и най-спиращия дъха двубой на турнира. Марин Чилич бе загубил едва един сет (тайбрек срещу Стаховски във втори кръг), а на осминафиналите Нишикори не издържа дори два срещу него и се отказа заради травма. От другата страна на мрежата стоеше живата история на турнира през последните 15 лета – кръстоносеца Роджър Федерер. С всеки следващ мач той играеше по-солидно, трупайки самочувствие с експресни лекции. Последната от които преподадена на Стив Джонсън – човекът лишил Григор Димитров от възможността да се изправи срещу идола си. И то на любимата и за двамата постеля. Въпреки това феновете получиха това, което искаха – одисея!

След първите 75 минути по всичко изглеждаше, че хърватинът не просто е хвърлил във въжетата големия шампион, а дори го налага с комбинативни и чисти удари след всяко отскачане от въжените заграждения на ринга. Болезнена гледка за 99 % от аудиторията. Гледка равносилна на думите изречени от Силвестър Сталоун след мача през 1980-а между Мохамед Али и Лари Холмс, когато споделя, че това, което е видял да бъде причинявано на Али, е равносилно на аутопсия върху жив човек.

В бокса обаче, ако си ограничен от времето в рундово съотношение, то при тениса е различно и имаш възможността да се върнеш от отвъдното. И кой друг е по-способен на подобен подвиг на преклонната за тенисистите възраст от 34 години и 11 месеца, ако не най-великия? Има определен тип атлети, които когато са притиснати до ръба, успяват да извлекат най-доброто от себе си. Които понякога трябва да бъдат пратени в нокдаун, просто, за да се изправят и да нокаутират впоследствие съперника.

Такъв бе този случай. Федерер превключи на експресни обороти и приложи целия си репертоар върху нищо неподозиращия Чилич. Колодата от замайващи съзнанието изпълнения, матираха всеки един опит на шампиона от Ню Йорк‘2014 да се противопостави. Летежната фаза приключи след 3 часа и 17 минути. Пълен ремонт №10 (колкото са сътворили Бекер и Аарън Крикщайн) за (не)човека,чиито  геноми подлежат на деликатно и обстойно изследване. След последната точка под формата на ас (слава на здравия гръб), Роджър размахваше високо показалец (с поглед към щаба си). Ако някой има правото на такава дързост и показ на самочувствие, то това е именно той. Публиката пък даде свобода на емоциите си, освобождавайки оглушителен рев и аплодисменти. Близо 16 хиляди изпратиха на крака този, който не бе слаган в сметките на „специалистите“ преди началото на двуседмичния маратон. 84-a победа на “срещената трева”, с което се изравни на върха с Джими Конърс. 307-a в турнирите от Големия Шлем – абсолютен рекорд, задминавайки 306-те на Мартина Навратилова! Не съществува по-впечатляващ начин, по който тези 2 постижения да бъдат отбелязани.

Последното стъпало преди финала се казваше Милош Раонич. Черногорецът с канадски паспорт бе детронирал през януари Роджър на финала в Брисбейн, а за тревния сезон имаше зад гърба си вещото рамо на Джон Макенроу. В допълнение към това, той бе достигнал и финала в „Куинс клъб”.

Ако някой знае рецептата за справяне с нарастващите на брой бомбардири в тура, то това е Федерер. В основата на успеха се крият два компонента, характерни за рицарите-джедаи от „Междузвездни войни” – спокойствие и търпение. Самият Агаси е казал, че не е задължително всяка точка да бъде печелена. Само важните такива са от значение.

Срещата тръгна по подобен развой на предишната федерерова – с първи загубен сет. Дали все още бе останала магия в колбата на Маестрото? Такива мисли започнаха да витаят из Централния корт. Ответният удар не закъсня. Два последователни сета на сметката на Роджър опровергаха съмненията. И когато нещата започнаха да придобиват по-логичен смисъл, нещо се обърка. Сервирайки за тайбрека в четвъртата част при 40:0, първият сервис го изостави, последваха 2 двойни грешки и в крайна сметка Раонич изкопчи сета с минаващ удар от бекхенд. В 4-я гейм на петия сет коварната и хлъзгава трева не прояви милост към господаря си и го стовари на земята, приземявайки го на лявото му коляно – оперираното коляно. Последва кратък масаж на нараненото място. Видимо нямаше индикации за физически проблем, съдейки по движението по корта. Но по-лошото бе, че самата мисъл за усложнение на вече пострадалото преди по-малко от 6 месеца място, подейства сриващо върху духа на седемкратния шампион. Бяха останали неколцина ювелирни изпълнения от Уилсън-а на Федерер, ала Милош сграбчи възможността, както питбул месо. Мачът не бе загубен в този четвърти гейм. Колапсът се получи в онзи злополучен сервис-гейм в предишния сет, когато сервирайки за влизане в тайбрек, сервисът обърна гръб на собственика си. Първи загубен полуфинал на “Уимбълдън” след 10 преодоляни. Една точка бе нужна за достигане до дузпите на тениса. Потенциално една точка се оказа недостатъчна за трети пореден финал. Вместо това черногорецът се поздрави с противоречивия успех, достигайки първия си финал на Шлемов турнир. Там го чакаше другият, но местен любимец – Мъри.

Събота предложи дежа вю от Мелбърн. Поне що се отнася до двете финалистки. Серина бе мотивирана и крайно мобилизирана този път да застигне най-сетне прашасалия рекорд на Щефи Граф от внушителните 22 Шлема. На пътя й отново застана Анджи Кербер, която преди 6 месеца влезе в ролята на Бременска стена, разделяща американката от купа №22. Теренът този път обаче облагодетелства петкратната кралица. Бързата настилка бе проводник за тежкотоварните удари на Серина, които не срещнаха противодействие. Чакането си заслужаваше. На хоризонта се задаваше опияняващата възможност насред Ню Йорк Уилямс да стане безсмъртна.

Анди и Милош вече бяха загрели гуми преди „Уимбълдън” с финала помежду си в „Куинс”. Но сега арената на действие беше коренно различна. Залогът – привилегията да се вдигне купата, на която е инкрустиран надписът „световен шампион”. Раонич се намираше в непозната за него територия. Жаждата за реванш го тласкаше на моменти към прибързани решения. Олимпийският шампион от друга страна е врял и кипял в продължение на 8 години, съревновавайки се с най-добрите на най-големите финали. Рутината, неприсъщото за него спокойствие и търпението, го изведоха до категоричен триумф, лишавайки финала от каквато и да е драма или дори интрига. Това не жегна кой знае колко запалянковците, защото всеобщият местен любимец ги накара да ликуват така сякаш английският национален отбор по футбол е надвил този на Германия след изпълнение на дузпи.

Още през следващата седмица Спортният арбитражен съд реши да отложи решението за бъдещето на Шарапова. Окончателното такова щеше да бъде произнесено на 19 септември, под аргументацията, че е нужно повече време за подготовка и анализ по делото. Това бе удар, който означаваше, че олимпийските игри и US Open ще останат химера за рускинята.

В сянката на всичко случващо се през буреносното първо шестмесечие, остана новината, че Азаренка е бременна. Чрез своя Туитър, на 15 юли двукратната носителка на Мелбърнския шлем обяви, че ще става майка. След перфектното й представяне в Индиън Уелс и Маями, където триумфира и стана едва третата състезателка след Граф и Клайстерс, печелейки в една и съща година двата турнира, започнаха проблемите. На „Ролан Гарос“ получи контузия, която я извади от строя за „Уимбълдън“. Но монетата винаги има две страни. Така в края на годината Вика щеше да има късмета да изпита най-голямото щастие в живота – да даде живот. Амбицията й за завръщане след раждането бе подчертана.

26 юли ще се запомни като черен ден за тениса. Най-обичаният подвластник на играта – Роджър Федерер хвърли в покруса целия свят, след като с цялата мъка, тежаща на сърцето си, обяви че ще пропусне остатъка от състезателната година. Решението е взето след консултации с доктори и екипа си, за да проведе пълноценна рехабилитация на оперираното коляно и с цел възстановяване на цялото тяло от различните неразположения, получени при форсмажорни обстоятелства в течение на първите 6 месеца. Личният му и дългогодишен треньор Северин Люти ясно заяви, че падането върху коляното по време на полуфинала с Раонич не е свързано по никакъв начин с взетата преценка. Най-голямата болка, разбира се, бяха олимпийските игри в Рио. Романсът му с този древен форум е достоен за филм на Скорсезе. Запознанството с жена си, знаменосец на родината си, златоносец на двойки с приятеля си Вавринка и сребро на сингъл. Ако преди 4 години след финала в Лондон някой ви бе казал, че Федерер ще откаже да играе в Рио, щяхте ли да повярвате? Най-значимото отличие, което липсва във витрината, обхванала планината му от трофеи току-така да се изплъзне без дори да е опитал да протегне ръка към него? Едва ли в тази паралелна вселена има някой с толкова парадоксални психични отклонения, за да посмее да изрече подобни слова. Но щом самият Роджър е събрал сили от дъното на душата си, за да вземе това разбиващо сърцето решение, значи се е наложило. Още повече, че Швейцария щеше да сформира мечтан дует между него и вечната Мартина Хингис на смесени двойки. Нищо на този свят не може да се измери със стойността на човешкия живот и здравето. А те са на първо място. Никой триумф не струва колкото тях, никой имот, никоя кола. И той направи тази жертва в името на дълголетието си. Поне що се касае до творението му на корта. „Любовта към тениса, състезанията, турнирите и феновете, която имам, остава непокътната. Мотивиран съм, както всякога. И ще вложа цялата си енергия, за да се върна по-силен, здрав и във форма, за да играя атакуващ тенис. Благодаря за подкрепата ви“. Така Фед завърши обръщението си към тенис обществото. На пук на цялата болка и мъка, кървящи от сърцето му, той успя да влее доза оптимизъм и надежда за предстоящата 2017-а. Обратното броене започна…

Мъри прояви завидна мъдрост като реши да пропусне Мастърса в Торонто, отдавайки се на по-дълга почивка, синтезирана с известна доза персонална подготовка за Рио.

Това постла килим върху широкия път на Джокович към рекорден 30-и Мастърс. Нещо, което в действителност се случи. Липсата на сериозна конкуренция позволи на първенеца на света да се разходи до финала, където се справи със своето протеже Нишикори, така както абитуриент със задача по математика за първи клас.

В следващите 2 седмици светът бе Олимпиада. Някои състезания (като футболния турнир) стартираха преди самото откриване, но това уж спадаше към незначителните подробности.

По време на церемонията по отриването на XXXI игри, Вожняцки, завръщащия се Надал, Жил Мюлер и Мъри поведоха сънародниците си с гордо развяващ се във въздуха флаг.

Нямаше как да не се отчете сериозното отсъствие на големия брой липсващи играчи от олимпийския турнир. Освен най-голямото име – Федерер, поради различни причини за Рио не отлетяха още няколко души: Вавринка, Раонич, Бердих, Тийм и Иснър. С други думи – половината топ десетка не влизаше в сметките на жребия. Сянката на слабия „Ролан Гарос” застрашително надвисваше над олимпийския парк…

В деня, съвпадащ с 35-тото рождество на Роджър Федерер – 8 август, надпреварата към златния връх започна.

Ако има съдба, която контролира живота и начинанията ни, то тя е с характер. И понеже е в женски род, логиката й наподобява тази на нежния пол. Без обяснение и предпоставки, фортуната денонощно жонглира с нас.

Ако не вярвате в думите ми, ви пожелавам един ден да срещнете Новак Джокович или Хуан Мартин Дел Потро и да ги попитате лично. Убеден съм, че и двамата ще започнат разказа си за тази съдбовна дата с дълбока въздишка. А може би тя би била достатъчна. Просто защото има моменти в живота, когато думите са излишни. Как по друг начин може да се опише подвигът, който аржентинецът постигна? Два сета в пълен формат от 13 гейма, в които доминантът през последните 2 години, разполагащ с най-добрия ретур в историята на играта, не съумя да достигне до нито една точка за пробив. Започвайки годината под №1045, 142-ят в света разкова мечтата на Новак за най-благородния метал. Сълзи от болка за единия, сълзи от радост за другия и бурни аплаузи за двамата. Ако преди 4 години в Лондон сюрпризът бе тежък и с цената на бронз, то сега агонията беше смазваща. Колко хора биха заложили против Джокович не просто в мача, а и за самия турнир? Толкова, колкото и, че Федерер ще тегли чертата след „Уимбълдън”. Повратностите на съдбата обаче винаги носят щастие за едни и горчилка за други. Новак показа колко голям мъж е, когато прегърна приятелски на мрежата Дел Потро, а след нарамването на сака си, даде воля на емоциите си – сълзите на един мъж са едно от най-чистите неща на познатия ни свят. Може би единствено детските очи притежават по-голяма сила, за да жегнат отвътре един човек.

Приказката за гаучото го отведе до фазата, която той достигна на предишния форум под петте преплетени кръга – полуфинал. Там се срещна с пекинския златоносец – Надал. Рафа с цената на всичко бе амбициран да донесе нова слава на Испания, след като тялото му го спря от това през 2012-а. Състоянието на китката не стоеше на дневен ред и рискът с включването и в двойковия турнир, заедно със спеца Марк Лопес,  не подлежаха на дискусия. Все пак, заради наситената програма, той и Мугуруса взеха в последния момент общото решение да не се пускат на смесени двойки. Фокусът на деня беше насочен към полуфиналите. Шампионът от Лондон – Мъри предяви ясно претенциите си за трона, пращайки безцеремонно Нишикори в двубоя за бронзовото отличие.

Вторият полуфинал преплете 2 сходни съдби. Мъченик срещу мъченик. И двамата просто бяха щастливи, че имат възможността да покажат на света пълноценно целия си наличен арсенал. Просто нямаше по-подходящо място от олимпийската сцена. И пак тя. Отново тази неверница – съдбата трябваше да отреди загубилия победител. Казвам „победител”, защото който и от двамата да бе загубил, всъщност, самото участие и достигането до тази фаза на турнира се равняваше на своеобразна победа срещу самия изстрадал организъм. Това навежда на мисълта, че двамата са следвали принципа на Кубертен, според когото най-важно е самото участие. Но както няма агне, което само да отива на заколение, така и не съществува уважаващ себе си спортист, който да не отива на състезание с мисълта за победа. Случи се така, че епопеята на тандилската кула достигна финала. Самият финал. Онзи, който му бе отнет от Федерер преди 4 години в най-дългия мач в историята на трисетовите двубои – 4 часа и 25 минути.  Сега нямаше опасност от подобрение на този престъпен рекорд, тъй като вече бе наложен тайбрек за решаващия трети сет (до полуфиналите се играе 2 от 3), до който на практика се и стигна. Две точки. Толкова бе разликата между разочарованието и неистовия триумф. Аржентинската агитка пееше името на Дел Потро, така както го правеше срещу Джокович и останалите жертви, паднали от ръката на симпатичния гигант по пътя му към Олимп.

Надал от своя страна не намери достатъчно физически и емоционален потенциал за бронзовия метал. За кой ли път обаче съдбата си поигра с него, потупвайки го по рамото все пак със златото на двойки. Матадора, феновете му, както и всички обичащи тази игра, можеха само да са горди от това, което той продуцира в старата столица на Бразилия.

Турболентната година за Серина сякаш нямаше крайна дестинация. Олимпийската шампионка от Лондон беше развенчана на осминафиналите от Елина Свитолина, която до този момент в 4-те срещи помежду им имаше на сметката си само 1 сет. А сега отпусна едва 7 гейма на именитата си противничка в 2 сета.

Схватката за златото посрещна гонещата трона на световната ранглиста – Кербер и изненадата на седмицата – Моника Пуиг. Ако достигането до финала на пуерториканката се обясняваше с поредица от щастливи развръзки, то мястото на Анджелик от другата страна на мрежата не срещна особени изненади. Историята на Пепеляшка прилягаше почти идеално на 22-годишното момиче. В течение на пълния формат на мача, бекхендът й покосяваше всяка надежда на германката за положителен развой на двубоя. В спорта винаги има фаворити и аутсайдери. Но олимпийските игри са място, което не се съобразява с тези наложени стереотипи. Олимпийският огън има силата да попарва легенди, но в същото време и да издига в такива. Моника може никога да не спечели турнир от Големия Шлем. Нито пък да стане №1 в света. Но със златния медал, висящ от врата й, тя със сигурност се превърна в най-голямата спортна икона на страната си. Присвои си кътче от историята, което няма как да й бъде отнето во веки веков. Не заради факта, че пречупи не кого да е, а съперничка с непоклатима за родния си край психика, а защото това бе първа олимпийска титла за Пуерто Рико в историята на летни олимпийски игри. Представете си за момент какво би било възнаграждението за подобно нещо в България преди 1989 година. Ако по онова време сънародниците ни са получавали автомобили и жилищни имоти, то триумфът на пуерториканката не би могъл да се оцени с нищо материално. Такъв пример за подражание на младите хора би имал още по-голямо влияние, само ако получи държавен пост.

Анджелик от своя страна, която продължаваше пътя си към щурма на световния връх, трябваше да научи урока, че за да се научим да се изправяме, първо трябва да паднем.

По-малко от 24 часа след дамските сълзи, дойде ред и на мъжките. Горчилката от липсата на половината от топ играчите в турнира отдавна бе до голяма степен забравена. Онази фурнаджийска лопата – съдбата, ни отне привилегията да се наслаждаваме на тангото на Федерер, но за сметка на това ни дари с ежедневни инжекции вдъхновение в лицето на Дел Потро. Сякаш имаше резон в това кои двама да сложат точка на спринта към историята. Бранещият короната си Мъри срещу третия на почетната стълбичка от Лондон – а именно кулата от Тандил. Тази, която тогава бе покорена, сега надмогна себе си с бодливия си път до финиша.

Значително по-лесният поток на Мъри му позволи да съхрани солиден запас от физически сили. Елемент, от който щеше да има нужда срещу природното бедствие, изправило се на пътя му към дублирането на титлата. Не така стояха нещата при Хуан. Кладенецът от енергия, която безжалостно му се наложи да източва и да влива във всяка топка още от първата си среща, неминуемо пресъхваше. Най-отчетливо това си пролича в четвъртия сет, когато сервираше за частта. При нормални обстоятелства най-нормалното нещо щеше да бъде гръмотевичните удари от Уилсън-а му да запратят мача в пълния формат. Но когато един самолет лети на изпарения, краят е просто въпрос на време.

Дори преди последната точка, до последните секунди от трибуните кънтеше  тътен с децибели равносилни на покосяваща мълния. Причината Дел Потро да е там. Тя – неговата армада го бе извела до висини, които само до преди 6 месеца не би имал дори куража да си представи. Любовта, подкрепата и вдъхновението го теглеха напред. Това беше неговата пътеводна светлина. Оглушителните песни, произлизащи от хилядите дерящи се гърла, наподобяваха врящ вулкан. Не престанаха и след завършването на мача.

Двама пораснали мъже, а ронещи сълзи на столовете за почивка. Ако човек, който не е разбрал резултата,  ги погледне, няма да разбере кой е спечелил и кой е загубил. Истината е, че нямаше губеща страна. Просто няма как да наречеш загубилия „загубил“, когато този някой е надмогнал 3 операции на свързващото звено между ръката и пръстите за 2 години. Не и когато същият този някой е взел скалпа на най-добрия в света и на най-неуморимия бик в рамките на по-малко от седмица. Дел Потро се изкачи от бронзовото на сребърното стъпало. Сребро. Страната му гъмжи от този метал, така както България от рози. Аржентина извоюва най-ценния сребърен медал може би в историята си. Такъв, който е със стойност, която е стократно по-значима от тази на златото. Приказката успя да намери своя посвоему подходящ край. След 4 лета страната на изгряващото слънце – Япония, ще приюти отново над 10 000 олимпийци. Сред тях ще бъде и Хуан. Ако съдбата от време на време следва логика различна от женската, то върхът в Токио вече е предопределен. И със сигурност никоя операция и никой тенис хегемон не биха могли да се опълчат на гиганта с лъвско сърце.

Мъри, който съвсем скоро може да получи рицарското звание, стана първият мъж, който дублира олимпийската си титла в тениса. За него небето е единствената граница на възможностите. А облаците все повече се разчистваха…

Подгряващата за US Open състезателна седмица се състоя в Синсинати. След катастрофата в Рио, Джокович имаше нужда от психическо разтоварване и физическа почивка. Особено на китката (тази всеобща проклетница), която се оказа камък в обувката му. Единственият Мастърс, който убягва от колекцията му, щеше да почака още поне 12 месеца.

Надал взе прибързано и недостатъчно обмислено решение, като се впусна в надпреварата, която започна в последния ден на олимпийския турнир. Тази постъпка го доведе едва до осминафинал, в който не разполагаше с данните, изискващи успех. Нещо повече – едва 4 гейма за 2 сета ясно показаха моментното му състояние. Тази седмица щеше да му струва много в краткосрочен план.

Точно когато всички големокалибрени оръдия бяха извън строя за противодействие на Мъри, на хоризонта изникна Междугорийския топ – Чилич. Отпочинал и зареден за действие, хърватинът изобщо не се съобрази с шампионските амбиции на новия стар олимпийски първенец. Два среднооспорвани сета на сметката на шампиона от Ню Йорк през 2014-а го възнаградиха с първи Мастърс в кариерата му.

Ако Джокера постъпи разумно, оттегляйки се от Охайо, то не така стояха нещата при изцедените физически Надал и Мъри. Защото човешкото тяло си има зададен лимит. До определена възраст (в зависимост от организма) той се развива. След това спира и приемникът му е длъжен да се съобразява с настоящите параметри. Нещо, което испанецът и шотландецът пренебрегнаха. Много скоро щеше да си проличи до каква степен това ще се отрази на моторните им функции.

Голямата ябълка приветства своите обожатели. Фенове и състезатели посещаваха световния търговски център за традиционната шопинг терапия преди впускането в същинската причина, поради която са там. От близката метростанция влак №7 ги отвеждаше директно до комплекса „Били Джийн Кинг“. Реновираният 15-хиляден централен корт „Артър Аш“ се перчеше с новата си придобивка – покрив, който събираше птичите погледи и слънчевите лъчи на това иначе претенциозно време, зависещо до голяма степен от усмотрението на океанското течение Гълфстрийм. „Грандстенд“ пък от своя страна изживяваше последните си седмици, през които дами и господа щяха да бъдат автори на финалните страници в историята му преди да бъде сравнен със земята.

През първите 3 кръга нямаше кой знае какви изненади. Най-интересните моменти бяха свързани с Надал и Джокович. Матадора стана първият състезател в историята, поздравил се с успех под спуснатия таван (с любезното съдействие на местните атмосферни условия) на централната арена, който покрива цялото съоръжение за 5 минути и 12 секунди.

Джокович не е нито боксьор, нито плашило. До полуфиналите обаче се бе превъплътил точно в такъв хибрид. След 1 отпуснат сет в първи кръг, в следващите 4 мача изигра един-единствен цял. Екзекуторът му от Монако – Иржи Весели се оттегли непосредствено преди началото на двубоя им във втори. Последва отказване на Южни в средата на първата част. Осминафиналът му срещу Едмънд най-после му позволи да се изпоти – чист трисетов успех. В четвъртфинала, оприличения по външност на Мохамед Али, Цонга издържа цели два, след което последва технически нокаут – отказване.

Тази поредица от злополучия накара всички вперили погледите си за две седмици към Ню Йорк да обсъждат повече неортодоксалния късмет, който бе споходил Новак, отколкото възможността на Серина да заличи рекорда на Граф по брой Шлемове насред родна публика.

Мъри успя да убеди всички, че няма помен от постолимпийската му умора, преминавайки през първите си 4 опонента със само един загубен сет срещу името си. За негово съжаление, Нишикори кроеше отмъстителни планове след двете последователни и крайно огорчаващи поражения, нанесени му, докато брани честта на Япония. Първо за купа „Дейвис“, където руслото водеше към пълен ремонт за нинджата, уви по-опитният в този вид дуели надделя. Вторият звучен шамар бе със залог за олимпийски финал – безметежна лекция на бекхенд и ретур.

Ако победите носят удовлетворение и чувство за добре свършена работа, то загубите действат като мотиватор. Този път Нишикори не просто си бе написал домашното, а го знаеше наизуст. Два пъти Мъри повеждаше със сет, два пъти допускаше изравняване. Всеки път щом изглеждаше, че фаворитът наклонява везните в своя полза, топката го матираше. Надлъгването в последната част показа, че срещу себе си Анди има стена, чиито подпори няма да загубят устойчивостта си. Едва ли би могъл да се примири с такава тежка загуба. По-рационалният вариант е да се забрави. В противен случай има опасност да остане следа в психическо отношение.

Дел Потро отново бе в светлината на прожекторите. Достигането му до четвъртфиналите, тласкаше обикновените зрители да пригласят в пеенето на името му, заедно с аржентинската вярна агитка. Вавринка отчаяно търсеше мъст за четирите последователни краха от именития си душманин. Последният бе особено пресен и запечатан в съзнанието на Стан – втори кръг на „Уимбълдън“ от преди 2 месеца.

Началният сет предразположи аудиторията за лют сблъсък. Някакви си 2 топки разлика пратиха тайбрека във везната на Стан. Отговорът на тандилския колос бе мигновен – 6-4. Нажежената схватка имаше потенциала да спука барометрите. Но не се случи. Настъпи постепен колапс в играта на Дел По, който му коства следващата част, а в четвъртата се видя, че физическото му състояние все още не му позволява да бъде конкурентноспособен на най-добрите за период по-продължителен от 2 часа и половина. Поне все още не. Преди да бъде положено началото на края (последният гейм в мача), се получи принудена почивка. В продължение на над минута ескалацията на емоции взе връх. Ако в Рио сълзите на аржентинеца потекоха след края на утопичните му геройства срещу Джокович, Надал и Мъри, то сега те рукнаха в предполагаема игрова обстановка. Трябваше да бъде игрова, но не би. Южноамериканците са набожни хора. В тях горят вяра и емоция, несъпоставими с нищо на познатия свят. Атмосферата не се различаваше по нищо от тази на олимпийските игри. Синьо-бели тениски, плакати, песни по негов адрес. Тази съвкупност караше всеки да настръхва, а самият адресат да даде път на емоциите си. Съдията бе безпомощен. Вавринка изчака търпеливо и с уважение. А няколко минути по-късно прегърна с твърде вероятно възхищение колегата си. Стадионът изпрати на крака и с песни на уста един истински победител, когото ще видят отново след година и един полуфиналист, който ще се върне на същото място след около 2 дни.

Серина бе на прага на историята. 23-ят Шлем я очакваше. Но Каролина Плишкова се погрижи чакането да продължи. Чехкинята развенча ореола на американката за асаджийско сервиране. Поне в конкретния случай. Началният компонент претърпя крах и в двете крайности. В първата част 2 пъти най-силното й оръжие я предаде. Контрастът във втория сет се изрази в невъзможността й да материализира точкова преднина в тайбрека. По лицето на Каролина се четеше сияние от щастие след приключването на срещата. Първи нейн финал на мейджър, а крушението на опонентката й означаваше, че от понеделник Кербер ще поеме лидерската щафета.

Новината подейства тонизиращо за германката във втория полуфинал срещу Вожняцки. Авансът от 4-0 обаче дойде твърде бързо за новата №1. Датчанката с полски корени не закъсня с отговора – 3 безответни гейма. Нов устрем споходи Анджелик, която сломи надигащата се буря в първата част – 6-4. Дежа вю и отново бременчанката бе с 2 брейка напред. Поуките този път бяха взети и Кербер отпусна едва 3 гейма до финала на полуфинала, пращащ я на финал.

След 8 години лутане и непостоянство, Монфис отново бе полуфиналист в турнир от „славното каре“. Тогава Федерер се оказа непреодолим стожер пред погледа на Айфеловата кула. Сега отново му бе отреден най-лошият възможен сценарии – Джокера.

Логиката продиктува първите два сета. Сякаш от нищото, лекционният курс на Новак угасна след края на втория гейм от третата част. Освиркванията на публиката събудиха неангажирания Гаел, който впрегна първичните си емоции, които изкараха извън строя Джокович, който направи опит да разкъса фланелката си в стил Хълк Хоган, но се спря само до формирането на деколте. Високата температура и влажност изглеждаха най-незначителният фактор на фона на всичко останало. Неправдоподобният хаотизъм, бликащ от французина, го изведе до изразителен успех и намаляване на резултата – 2-1. Емоционалният дисбаланс на Монфис зарази двукратния притежател на трофея, който изпадна в психически нокдаун. Парижанинът сякаш сметна, че зрителите са платили само за толкова. Примес от лежерност, засаждане на удобство у съперника, внезапно завъртане на 360 градуса в игрово отношение и изкарване противника от релси. Пълната програма за мача през неговата призма бе изпълнена. В средата на четвъртия сет световният №1 поиска медицински таймаут – разтриване на раменете. Масажът рестартира циркулацията на буйната сръбска кръв и оттам нататък шоуменът не даде нито гейм на шута. Втората неделя разбра своя първи финалист.

Спорът Вавринка – Нишикори стоеше на дневен ред. Или по-скоро на вечерен. Под бавноспускащото се, но жарко слънце, двамата кръстосаха ракети. Морът постепенно изцеждаше жизнените вещества в торса и крайниците им. Докато свежестта все още бе налице, нинджата на бърза ръка сграбчи откриващия сет. Вторият се поклатушка в двете крайности, но Стан го изтръгна с последни преди тайбрека усилия. Третата част протече, както под открито небе, така и при затворена конструкция. Колебанията на дъжда не оставиха организаторите дълго да се двоумят. Петминутната пауза не се отрази на никого от двамата изпържени бойци. В случая натежа друг фактор – пълният формат на срещата Нишикори – Мъри. Бавно, но сигурно краката на работливия до бяс японец ставаха все по-къси. Швейцарецът удари с камшичния си бекхенд в последния момент. Последиците предстояха в четвъртия сет. Светкавични 3 безответни гейма за лозанеца. Сетните усилия на Кей спомогнаха за един пробив и също толкова записани сервис геймове.

Не коя да е, а именно Плишкова възпря шампионката от Мелбърн да се възкачи на трона още след схватката им в Синсинати, която имаше за залог и самата титла.

Сега на карта стоеше купа, представляваща 50 щата. Крехкият, но нямащ цена опит в такива финали, посочи пътя на успеха за фаворитката. Откриващият гейм на сблъсъка се превърна и в ключов за развоя на първия сет. Пределната концентрация на Анджелик й се отплати и тя затвори вратата на първата част. Прочутият седми гейм от втория сет изглеждаше, като крайъгълен камък за палачката на сериновите мечти. Ритъмът й значително изпъкна и се пренесе в дисайдър.Нещо повече – доближи се на 3 гейма от бленувания триумф. Страхът от победа или неистовото желание за такава, бушуващо у германката обърнаха на 180 градуса случващото се. Каролина записа на сметката си едва гейм до края. Новата кралица инкрустира името си със златни букви, тъй като пренаписа историята – най-възрастната състезателка (28 години), която достига първото място за дебютен път.

Вавринка получи възможността да прибави трети различен Шлем, който да бъде изрисуван на сака и маратонките му. А Джокович получи своя така чакан от две седмици насам здрав и сериозен противник.

Стан влезе в закриващия мач на турнира с внушителна серия от 10 поредни спечелени финала. Най-отя̀влен измежду всички бе парижкият сюрприз сервиран на Джокович през миналата късна пролет.

Новак искаше да покаже и докаже не само на света, но и на самия себе си, че фантасмагоричното фиаско е било просто плод на щастлив ден (пижамените шорти се патентоваха в кадем) за швейцареца, чийто бекхенд остави с впечатлението, че изстрелва топките с картечен откос.

Сценарият на „Артър Аш“ започна да се пише от самите творци на корта. Най-после белградчанинът прегърна с отворени обятия реално предизвикателство. И това го вдъхнови. Дори нюйоркският климат не можеше да му повлияе този път. Или поне така изглеждаше. Тръгването от пета предавка почти му осигури сета при 5-2, но Вавринка отскубна подаването си и съумя да върне пробива. Но не и без съдействието на противоположната ракета. Изходът към втората част мина през внезапната смърт. Тя бе по-поласкана от Джокера и му отреди тайбрека със само един пожертван пункт. Спокойствието и самочувствието на алпиеца го оставиха на пистата. Те му се отплатиха и резултатът го споходи – 4-1. Фортуната продължи да хвърля ези-тура. Ноле се оказа от печелившата страна на монетата в следващите 3 гейма. Те се оказаха и последните срещу неговото име на таблото за част №2. Богът на войната – Арес пируваше по случай гледката. Но дори той се задави с любимото на боговете вино след последвалите 73 маратонски минути. Кръстоносецът започна да използва най-ценния коз на балканеца срещу него – неспирните разигравания, които могат да докарат до шизофрения дори непукисти като Фонини и Кирьос. С всякаква липса на свян, всячески и целенасочено той подхранваше бекхенда си, генерирайки мощ и въртеливо движение от неуравновесените топки, изпратени от сърбина. Сходният край на третия сет показа наченки на каталясване у Новак. Впоследствие те щяха да еволюират. Първият гейм от все по-вероятния последен сет донесе крампи на първенеца. Колапсът продължи с предаване на подаването, а епилогът не бе красив. При 3-1 шампионът помоли за медицинска помощ. Стан бе докарал противника си не просто до психическо неразположение, а и до физическо. Мехур на показалеца на десния крак стана връх на агонията му. Последва извинение от негова страна към Вавринка, който прояви разбиране и колегиалност след първосигналното си недоволство от паузата. Оттам нататък дефицитът на диктатура върху темпото от страна на Джокера не остави някого изненадан. Пръстът му отново бе превързан, а физически капацитет за повече от гейм не остана. След 235 придвижвания напред на минутната стрелка, церемонията по детронацията можеше да започне. Новият шериф на комплекса „Били Джийн Кинг“ щеше да има нужда от обновени маратонки, на които щатският Шлем да бъде изобразен. Подвластникът  отново демонстрира мъжество. Изля суперлативи по колегата си и не понечи нито за миг да използва разновидните си физически проблеми за оправдание. Поведение, присъщо на истински мъж. Тъжен и изстрадал мъж, който по подобие на местното население от преди точно 15 години, което бе съкрушено в същия този ден.

На 13 септември цялото земно кълбо изпадна в амок. Руската хакерска група, подвизаваща се под името “Fancy Bears” публикува на официалната си страница десетки файлове, уличаващи множество атлети в употреба на забранени стимуланти. Най-вече такива, които защитават флага с 50-те звезди. Извлечените документи от мрежата на Международната антидопингова агенция показват, че въпросните лица са използвали веществата многократно и по време на състезателен период. Най-видните имена, които се набиха на очи бяха тези на сестрите Уилямс. От сведенията става ясно, че системно двете са приемали субстанции, облагодетелстващи организма извън рамките на позволеното. Серина е получила 7 пъти картбланш, а Винъс 9. Първата започва с използването на обезболяващи от 18 октомври 2010 година. В този момент тя не играе, защото на 7 юли нарязва десния си крак на счупено стъкло в мюнхенски ресторант. На 27 ноември получава разрешение за кортикостероиди. В периода 12 март – 17 ноември 2014 на американката са позволени още 4 приема на кортикостероиди, които имат „силно противовъзпалително, противоалергично и имунопотискащо действие.“ Последният случай датира от 5-10 юни 2015 (на 6 юни Серина триумфира на „Ролан Гарос“) и отново кортикостероид – преднизолон.

Винъс е диагностицирана с астма през 2007-а. Първият документ за „изключение за терапевтична употреба“ е от 16 февруари 2010, а вторият от 24 май и включва комбинация от инхалатор и кортикостероид. Следва такова за преднизолон за 9-15 август 2011. Още 5 „изключения“ за трамцинолон (глюкокортикоид) за следните периоди: 17 август – 1 септември 2011, 23 декември 2011 – 31 януари 2012 (не играе по турнири), 5-22 април, 12 юни – 11 юли 2012 и за 22 януари – 21 февруари 2013-а. Между 19 юли и 19 август (участва на Олимпийските игри в Лондон) употребява кортикостероид.

От всичко казано дотук става ясно, че срещу прозрачността на Световната антидопингова агенция стоят множество въпросителни. Шарапова е най-видното доказателство за очевадния двоен стандарт. 10 години рускинята използва мелдоний, заради началния си стадий на диабет. Изведнъж предписанието попада в списъка със забранени стимуланти. Без каквото и да е обяснение. За придаващ надмощие над противничките ефект, не може да става дума, защото логиката следва Мария да печели по поне 3 титли от Шлема всяка година, благодарение на него. Нещо, което не се случва нито веднъж. Хвърля сянка и фактът, че в средата на август над 30 000 допинг проби на американски спортисти, датиращи от 1990 година до днешни дни, бяха „случайно“ унищожени от  чистачка. Чиновник на антидопинговата агенция твърди следното:“ Една от сътрудничките на почистващата компания, почиствайки американската секция, невнимателно е закачила стелажа с пробите, след което той е паднал, увличайки другите стелажи на принципа на „доминото“. В резултат на това, повече от 30 000 проби са се оказали разбити, останалите не подлежат на идентификация, тъй като са се съхранявали в надписани и номерирани епруветки, а на самите поставки информация не е имало“. Случайно или не, инцидентът се е случил в навечерието на посещение в офисите на WADA на съвместна австро-руска делегация микробиолози и биохимици от световна класа, които е трябвало да проведат сравнителен анализ на пробите на руските спортисти с проби на американските и да се направят доста авторитетни изводи. За отбелязване е, че тази делегация с много трудности се е добрала до разрешение за своята мисия, тъй като на пътя й са стояли доста непреодолими прегради и само техният авторитет в научния свят е помогнал да получат разрешение от МОК.

Инцидентът и последвалите разкрития месец по-късно ясно хвърлиха мазно, като мазут петно върху спорта. Последствията все по-осезаемо започват да приемат формата на студена война. Ембаргото за участие на всички руски лекоатлети в Рио и сведенията за манипулиране на пробите от Сочи, бяха искрата на зараждащия се конфликт на епруветки. В отговор, на бял свят лъснаха кирливите ризи на Запада. “Fancy Bears” не удариха само по янките. Оказа се, че цели 14 страни са прибягвали до „медикаментозно лечение“ в състезателни периоди от време. Много от тях със сериозни доводи за употребата им. Сиреч болести, налагащи на приемника си да обърне внимание не на кариерата си, а на здравето си. С други думи – защо някой, който страда от тежко, но лечимо заболяване, ще се впуска в състезания (където се крепят само на забранените вещества), които могат само да влошат състоянието му? Оттеглянето за определен период от време, отдавайки се на лечение, почивка и пълно възстановяване, по подобие на Федерер, би подействало по много по-благотворен начин на организма в дългосрочен план.

Световната антидопингова агенция (WADA) достигна компрометиращия си връх. Това доказа колко неадекватна е тя по отношение на структура и вземане на решения. Вследствие, от което страдат най-важните фигури – спортистите и феновете.

Докато минното поле около WADA се разрастваше и нанасяше безвъзвратни щети, Глазгоу трябваше да излъчи единият финалист на световното отборно първенство за мъже – купа „Дейвис“.

Шотландците този път трябваше да бранят скъпоценното си отличие от бойките аржентинци с гореща кръв и високо наличие на сребро в нея.

Първият полуфинален ден бе открит със закриващия епос от Рио де Жанейро. Все по-застрашително приближаващият се към полпозишъна на света – Анди Мъри и тазгодишният кошмар на първите четирима – (с условието, че Федерер към тази дата не фигурира там) Хуан Мартин дел Потро, калибрираха ракети за надстройка на шедьовъра им от преди месец.

Профилактиката на оръдията им на труда трябва да е била изкусна и фина, защото очакванията за зрелище бяха надскочени с лъвски скок. Домакинът показа по-концентрирана и събрана игра, която му осигури ранен аванс от пробив, който обаче веднагически бе заличен. Прочутият седми гейм за сетен път влезе в ролята на крайъгълен камък. Негов скулптор стана снажният гост, който не отпусна захвата до края на сета и пусна първата кръв в мача. Втората част течеше почти до самия край под надслова „Сервитьорът си взима с ѐрвиза“. Няколко мига преди рулетката на тайбрека да се завърти, Мъри съумя да озапти ураганния форхенд на съперника и дешифрира последното подаване на Дел Потро – 1:1. Един разменен пробив и много надлъгване белязаха следващата страница. На ръба на нервната криза и със зараждащи се крампи, Андрю, противно на логиката изстрада успешно фаталния 13-и гейм, където 1 точка маркира разликата – 2:1. Много елитни играчи биха били съкрушени, ако след 3 часа и 24 минути игрово време видят срещу името си, че ги делят 6 гейма от пътеката към душовете. Особено, когато развоят на срещата се е стекъл по ръба на бръснач. Но не всички. Не и Дел По. Не и този път. Ако до „Уимбълдън“, включително, календарът му бе просто за разгрявка, а Рио – генерална репетиция пред десетки хиляди и срещу най-висококалибрените топкострелци, то есента бе в унисон със сребристия автор на хвърковати форхенди. Неговото време бе настъпило. За зла участ на цяла Шотландия. Докато останалите негови колеги с течение на годината губеха бавно, но сигурно сили и ритъм, кулата от Тандил циментираше тухла по тухла, надстройвайки етаж по етаж своята величина.  Аржентинецът яхна гребена на вълната без капка свян в нея. Почти 8 месеца тренировки до грохване бяха положени за основа на моменти като този. Водеща обаче бе психическата устойчивост за случаи, когато ножът е опрян до…китката. Без признаци на умора, нервност или нетърпение, той дочака възможност за нокдаун и я изпълни. Слайсът с обратнопропорционален въртеж на топката, в примес с варварския форхенд, пробиха корпуса на олимпиец №1 в четвъртия гейм на четвъртия сет. Времето за отговор в тази част не достигна – дисайдър!

След миналогодишното кощунство, което Жоао Соуза и тукприсъстващия Майер си причиниха, превъртайки часовниците за внушителните 6 часа и 42 минути, отново в същия турнир, правилникът претърпя промяна. Последният сет от тази година ще се решава в тайбрек. По подобие на “US Open”. Апропо, след полуфиналния маратон, продължил 4 часа и 25 минути между Федерер и Дел Потро от лондонските олимпийски игри, на отворения трети сет (до полуфинал, включително) бе сложен край – тайбрек. Ето как заради непримиримите войнствени действия на южноамериканците, в рамките на 3 години бяха променени 2 правила на ITF. Кой не би разчитал на хора с такова потекло по време на война?

Абстрахирайки се от това кратко, но съществено отклонение, руслото на схватката пристъпи към своето начало на края. Съдбоносният среден (седми) гейм не изневери на реномето си. Фирменият изстрел на Дел Потро също. В агресивен опит да спаси възможност за пробив, налитащият на мрежата Мъри бе форхендиран по правата с минаващ куршум. Този изстрел на практика се приземи в очертанията, но всъщност намери гръбначния стълб на уимбълдъновия победител. Вряза се дълбоко в кръста му, прекъсвайки нервните окончания и, парализирайки обмена на химически вещества, нужни за мисловния процес  до последната точка. 18 420 секунди. 307 минути. 5:07 часа. Толкова тиктакания изиска възмездието на симпатичния гигант, но това само умножи екстаза му. А това бе едва откриващия двубой на полуфинала…

Гуидо Пея и Кайл Едмънд бяха натоварени с бремето да се отърсят от блокбъстъра, оставил без гласни струни гостуващите тифози и да продължат започнатото.

Британецът показа обещаващи признаци, след отмъкването на тайбрека в първия сет. От следващия насетне Пея се преобрази, а младежът се скова и с напредъка на двубоя се сгромоляса под натиска на очакванията – 3:1. Пасивът от 0:2 след петъчния ден озадачи всички с островитянско гражданство.

За тяхно щастие обаче лъчът светлина в края на тунела се виждаше. И това не бе задаващият се влак, а братята Мъри. На техните плещи се падна да нарамят отговорността и да загърбят съкрушителното напрежение, което смазваше почитателите им при мисълта, че след този мач всичко може да приключи. Срещу тях капитанът на аржентинците –  Даниел Орсанич изправи виновниците за последните 2 промени на ITF в правилника – Дел Потро и Леонардо Майер.

Този път не всичко зависеше от гладиаторите на предишния ден. Братята от Дънблейн вместо да се огънат от очакванията, че положението им е “a must win situation”, те се мобилизираха, така както са го правили винаги, когато делят едно игрище. Диктовката на събитията протече почти напълно под техен контрол, което ги изведе до успеха в напрегнатата среща, осигурявайки поне още 24 часа престой на световната им купа у дома.

Последният ден от седмицата вещаеше сълзи от мъка за едни, а от щастие за други. Въпросът бе:“Кои в коя посока ще поемат?“ Отговорът нямаше намерения да бъде разкрит толкова бързо. Рутината и надеждата на Мъри му помогнаха да впрегне усилия и да премине безнаказано през Пея, като бежанец през граница на източноевропейска страна.

Щафетата премина у Даниел Евънс и Лео Майер, които трябваше да завършат бягството към победата. По подобие на Пея срещу Едмънд, Майер също допусна ранен шамар, губейки първата част. Сходството в сценария на сюжетната линия не спря дотук. Изкусният техничар от Буенос Айрес хвърли в скръб цялата северна част отвъд Ла Манша, сломявайки далеч по-неопитния си противник, отпускайки му същия брой геймове, колкото Пея на Едмънд след първия сет.

Шампионите бяха, съкрушени, стъписани и най-вече детронирани. „Гаучосите“ пък щяха да встъпят в петия си спор за най-ценното отборно отличие срещу стремглавите хървати.

На 4 октомври сагата на Шарапова дочака развръзката си. След безкрайното няколкомесечно протакване на казуса й, Спортният арбитражен съд в Лозана постанови присъдата й от 24 месеца да бъде редуцирана на 15. Официална аргументация не последва, но причините бяха ясни – смекчаващите вина обстоятелства. Те бяха 3 основни: публично признание на вината, незнание за фигурирането на мелдония в „черния списък“ и готовността да поеме отговорността и последствията от действията си.

Редукцията с 9 месеца означаваше, че Мария ще бъде реабилитирана седмица след 30-я си рожден ден – 26 април. Първият турнир, на който се очаква да размаха отново професионално ракета е Мастърсът в Мадрид, започващ на 5 май.

Поради хроничен проблем с лакътя, непобедимият в Пекин, Джокович оваканти китайската столица и бе възпрян от възможността за 7 път да позира с трофея. Това отвори възможност на Мъри да стопи 500 пункта от преднината на сърбина. Нещо, което в действителност се случи. Григор Димитров имаше всички спортно-технически предпоставки да го спре, но не и психически. Фиаското от Глазгоу изглеждаше като мътен спомен за скота. Оттам насетне последва казармена мобилизация във вътречерепния гънков орган на олимпийския шампион. Като съвременен Александър Македонски, Анди започна да покорява град след град, страна след страна, под вещата опека на неговия Аристотел – Иван Лендъл. Първо Китай – Пекин и Шанхай без загубен сет. В Шанхай Джокера сложи край на едномесечната си почивка и възстановяване. Ако здравето му вече бе наред, то играта не му спореше. Най-явното показно се случи в полуфинала с Баутиста Агут, където така и не съумя да събере главата и играта си в едно цяло – първи успех за испанеца над именития си колега.

Ник Кирьос отново реши да попадне в челните страници, след като по безскрупулен начин опозори срещата си с Миша Зверев от втория кръг. Отегчението и умората бяха в основата на позорното му отношение в двубоя. Австралиецът си позволи да направи нещо, което дори в демонстративни мачове не се случва – изпълнение на сервис във федербален стил. Общата продължителност на подобието на мач бе 49 минути. Последната точка обобщи цялостното му представяне – ретур с къса топка, след която вместо да се затича към мрежата, той с директна походка се отправи да поздрави Зверев. Сред всички здрави сортове, гнилата ябълка изпъкваше. Ако някой наистина е отегчен и трупясал, то никой не го задължава да излезе пред хиляди зажаднели за емоции зрители, които са отделили от хляба си, за да са там, и да прояви неуважение към тях и колегата си от другата страна на корта. През годините винаги е имало бунтари: Джон Макенроу, Андре Агаси, Марат Сафин. Но никой от тях не е излагал противника си публично. Нито Макенроу, нито Агаси, нито Сафин са съобщавали, че техен приятел е спал с половинката на човека, с когото току-що са се ръкували. След безхаберното държание на Ник, ATP показа, че подобно поведение е срам и позор, като го лиши от състезателни права в период от 8 седмици и глоба в размер на 25 000 долара. Асоциацията уточни, че той може да се върне по-рано от 15 януари 2017-а, но само, ако редовно посещава спортен психолог.

След приключването на многомилионния турнир, Надал обяви, че слага край на сезона си. Обяснението му бе колкото тежко, толкова и логично, предвид агонията, която китката му причини в последните няколко месеца.

Нови 2 неактивни седмици в досието на първия в света. През това време подгласника му завоевател завоюва града, който Османската империя не успява през 11-12 септември 1683 година, с което експанзията им в Европа секва – Виена. Нови 500 точки в актива на Анди.

В Скокхолм Дел Потро достигна нови висини. Вихреното и неспирно темпо от началото на турнира, белязаха първата му титла от над 2 години и половина. През януари 2014 в Сидни бе последният случай, в който му се наложи да вдига толкова ценна тежест над главата си. 19-и трофей и завръщане в топ 50 на ранглистата. Така приключи ATP годината му. След месец предстоеше третият му финал от август насам. И може би най-важният в кариерата му – този за купа „Дейвис”.

В другото полукълбо, Кербер се стремеше да приключи вълшебната си година по магичен начин – с титла от заключителния турнир на WTA в Сингапур. В сметките си обаче не включи най-ниската в тура –  новоизлюпената булка – Доминика Цибулкова. Червената лампичка би следвало да е пропищяла в главата на германката след изстраданата й победа над същата противничка в груповата фаза. Дали е или не е, остава екзистенциален въпрос. 160-сантиметровата словачка играеше на финала така сякаш тя е тази, която има на сметката си 5 поредни триумфа срещу опонентката отвъд мрежата. Помен от ефикасния форхенд на Анджелик нямаше. Това беляза последния от многото загубени финали през годината срещу името на новата първа дама на гилдията. Победителката пък от следващия понеделник щеше да заеме рекордното за нея пето ранкинг място.

Простите сметки показваха следното – ако шотландецът извърви една стъпка по-далеч от Ноле в парижкото бижу „Берси“ – смяна на караула.

Джокович изглежда не бе осъзнаваше реалната заплаха, надвиснала над него в предстоящата седмица. Градът, в който достигна обетованата земя едва преди 5 месеца, трябваше да му послужи като храм на изцелението от прокобата на засищането. Но не би. Още на осминафиналите вялата му игра срещу Григор Димитров едва не му резервира преждевременен билет за Лондон. Сполуката обаче споходи гърба му. Но късметът е променлива константа, в която липсва корелация с избраника. Чилич нагледно го демонстрира в 15-тата им среща в следващата фаза. След 14 последователни поражения, хърватинът бе надушил колебанията, които Новак отделяше редом с потта си. Блуждаещото му представяне прилягаше по-скоро на някой, заемащ не първото, а сто и първото място в света. Липсата от нужда за успех на всяка цена се оказа фатална. Още един освободен от притежателя си трофей. Мъри сграбчи отворилата се, като Скейските порти възможност и с преливащ от вдъхновение замах неутрализира еднотипната сервираща тактика на Иснър във финала.

Стадото официално се сдоби с нов пастир. За първи път от лятото на 2014 той не се казваше Новак Джокович. Но ролите можеха отново да се разменят след последната топка в Лондон, където пътищата на осемте най-добри през изминалите 11 месеца щяха да се пресекат.

Французойките приеха чехкините в решителната фаза на „Фед” къп, която щеше да определи новите световни шампионки. Домакините се оказаха, колкото близо, толкова и далеч от постигането на целта си – трета титла. Преднината от 2-1 победи, която Каролин Гарсия осигури на съотборничките си, не сломи настоящите гостенките. Финалистката от “US Open” – Каролина Плишкова и Барбора Стрицова, които бяха донесли двата успеха през последните 2 дни, се обединиха в решаващия трофея сблъсък на двойки. След като французите станаха преки свидетели на достигането на Джокович до безсмъртието, както и краха му от върха, сега самите те щяха да изпитат на свой гръб горчевина. Размерът й се равняваше на десета световна титла във витрината на несломимите чехкини с реноме на доминаторки. Трета поредна и пета в последните 6 години. Единствено американките са над тях с рекордните 17 купи. Краят на 11-месечния дамски маратон, преминал през срамни и скандални случки и достигнал до невероятни постижения, настъпи.

Добрият стар Лондон. Единственият град, който може да се похвали с приема на цели 3 тенис форума в историята на играта. „Куинс Клъб” , „Уимбълдън” и „Финалният Мастърс”, който е неизменна част от столичани след настаняването си в 20-хилядния бастион – “O2 Arena” през 2009 година.

Условията Мъри да задържи новопридобитата си корона, бяха сходни с тези в Париж, когато я пое. Най-общо казано – ако постигне по-добър резултат до края на седмицата от Джокович – става 17-ят състезател, завършващ годината като №1.

Новак за пореден път изпитваше браг в играта си, но с напредъка на седмицата тя се изчисти. Или поне така си мислеха зрителите.

Андрю от своя страна редуваше колебливи изяви със солидни лекции на корта. Още във втората си среща от груповата фаза беше заставен от Нишикори да положи къртовски труд за победата. Двамата изковаха нов рекорд за най-продължителен мач на финалите на ATP – 3 часа и 20 минути. Решителността на Мъри бе отчетлива и натрапчива. Самият той израстваше от мач на мач през последните 6 месеца. Безжалостното поведение на ракетните му умения респектира Вавринка, който смирено напусна арената след едва 6 заслужени гейма. Полуфиналът с Раонич маркира седмата глава от съперничеството им само за последните 11 месеца. Никой обаче не предполагаше, че битката ще се превърне в зрелище, а зрелището в епика. Най-емоционалният, драматичен, виртуозен, оспорван и дълъг трисетов сблъсък на годината ошашави и остави без дъх хилядите по трибуните и милионите пред екраните. Финал преди финала. А трябваше да бъде просто финал. Всеки спорт, в който равният резултат е химера, има по-жесток характер от останалите. Победителят може да е само един. Дори опонентът да е бил на абсолютно същото равнище. В тези случаи винаги 1 или максимум 2 точки накланят везните. Разбира се, че в статистиките винаги ще пише, че местният любимец се е оказал на печелившата страна, но канадецът от черногорски произход има всяка причина да се чувства като победител. Да вършееш по цялото протежение на игрището в продължение на 3 часа и 38 минути наравно с най-добрия в света, който по принцип те превъзхожда в спортно-технически аспект, е знак за показ на истинския потенциал.

Мъри написа нова страница във визитката си от постижения. За втори път в рамките на 3 дни разпарчетоса рекорда за най-продължителен мач в историята на заключителния Мастърс. По този начин се оформи първият директен дуел за върха, откакто световната ранглиста съществува. Джокович сякаш бе напомпал самочувствието си с последните два безметежни успеха над Нишикори и Гофен. От друга страна, привържениците на Анди имаха опасения, че ще е емоционално и физически изстискан, заради епосите му от последните 3 дни. Имаше само един начин да се разбере. Ready? Play!

Сега бе моментът, в който олимпийският шампион можеше да докаже на всичките си недоброжелатели, че тронът му не е дошъл даром, защото не е надвил нито веднъж Ноле по пътя към него от Рим насам, а е плод на робски труд. Всички физически и психически резерви бяха хвърлени в боя. Нямаше защо и за кога да бъдат съхранявани повече. Единият бе в ролята на зажаднял и настървен за успехи боец, а другият прие тази на своя бледа сянка, олицетворяваща втората половина от сезона му. Садистичният бекхенд и епохалният ретур на сърбина нямаха кохеренция с централния процесор. Крайният резултат бе обида спрямо турнира. Най-значимият и чакан мач на годината предложи толкова интрига и драма, колкото има в една комедия. Никой обаче не съди победителите. И никой няма право. Освен самите те. 17 800 станаха преки свидетели на перфектния завършек на една историческа за британския тенис година. Първият островитянин с титла от „Уимбълдън”, олимпийско злато, заключителен Мастърс и завършек под №1 в световната ранглиста. Той се превърна в най-възрастния дебютант начело на тура от 42 години насам (Джон Нюкъмб оглавява ранглистата на 30-годишна възраст през 1974-а). Редом с това влезе в клуба на останалите 25, които за определен период от време са се радвали на този престиж. Присъедини се и към тесния клуб от едва деветима други, които са вдигали над раменете си като първенци на света последния трофей за сезона в ATP. След времето на Федерер, Надал и Джокович, сега това на Мъри щеше да пребъде.

Но отвъд Ламанша и западноевропейския лукс, в центъра на Източна Европа хървати и аржентинци наостряха кордаж за ендшпила на турболентната 2016-а. Финалът на купа „Дейвис” се готвеше за начален удар.

Домакините от Хърватия търсеха втората си световна титла, след тази през 2005-а, изкована от Иван Любичич и Марио Анчич. Капитанът Желко Краян заложи на най-доброто: Марин Чилич, Иво Карлович, който се завръщаше в състава след 4 години (и бе част от шампионския през 2005-а), Иван Додиг и Борна Чорич. Латиноамериканците бленуваха за купата след 4 загубени финала (1981, 2006, 2008 и 2011). Тимът им бе воден от капитана Даниел Орсанич. Вездесъщият Хуан Мартин дел Потро, Федерико Делбонис, Леонардо Майер и Гуидо Пея бяха избраниците на сънародника си с не какви да е, а хърватски корени.

Завоевателят на Ню Йорк от 2014-а – Чилич положи началото на финала срещу Делбонис. Отчетливата по-висока класа на Марин пролича в първите 2 сета, което му осигури комфортна преднина. Последва обаче рязък спад в действията му, които се превърнаха в бездействия и летаргия. Това позволи на гаучото да изравни на бърза ръка резултата. Този факт по всяка вероятност стресна и мобилизира шестия в света, който с тежък замах приземи амбициите на опонента си в решаващата част – 1:0 за домакините.

В отговор на хвърленото предизвикателство, Дел Потро застана срещу автомата за асове – Карлович. Свежестта в краката на Хуан му позволиха мигновено да разчита посоката на мълниите от начален удар и да ги улавя в плен на разиграване. Това изнервяше 37-годишния стълб, което го караше все по-често да греши, да излиза на мрежата или да не съумява да вкара първото си подаване. Всички тези фактори, плюс комплексния арсенал от маньоври на кулата от Тандил, дезинтегрираха ефекта от снайперисткия сервис на хърватина – 1:1.

В събота по традиция програмата включваше само двойковата среща. Чилич и Додиг оформиха едната страна, а Дел Потро и Майер съставиха другата. Огромният опит зад гърба на Иван Додиг в чифтовата игра, послужи като чук към изковаването на крехък аванс за родината – 2:1.

Часът за мъже удари. Всичко или нищо. За трети пореден ден Чилич и Дел По щяха да протриват маратонки на игрището. Но този път един срещу друг. Тези, чиято възрастова разлика е от едва 5 дни, бяха единствените двама, които намериха рецептата за успеха срещу Джокович и Мъри през годината. „Не им давайте нищо, но им вземете всичко!”. Това рекъл Леонид на своите 300 храбри спартанци по адрес на безчетните персийски орди от тирани, броени мигове преди началото на термопилската отбрана. Този пример щеше да бъде последван в тази последна състезателна неделя.

Двамата почти двуметрови гиганти се впуснаха в ожесточена схватка, все по-застрашително наподобяваща епос. Чилич се отскубна от самия старт с пробив на нула и 3-0 при първата почивка.

В петия гейм и 40:30 на сервис на хърватина, един негов топовен начален удар намери корема на едно от децата, подаващи топките зад Хуан. Симпатичният аржентинец разбра за инцидента и отиде при него. Дел Потро помоли то да бъде освободено от длъжност, за да получи необходимите грижи. Момиченцето, по външност на най-много 14-годишно, стоеше безупречно изправено, въпреки болката. Пример за дисциплина до мачо-простачовците на XXI век в България, които се перчат с мускулите си, но в действителност са въздух под налягане екскременти на обществото.

Скандиранията от трибуните на името на тандилския колос огласяха залата. Ефектът си пролича в не кой да е, а съдбовния седми гейм, когато пробивът бе върнат. Логичният изход на сета мина през рулетката на тайбрека. В него хладнокръвието позволи на Марин да надделее. След равностойното начало на втората част до 2:2, играта на латино колоса претърпя разпад. Последваха 2 поредни брейка на сметката на домакина. Иронията е, че падаше по-ожесточена битка при подаванията на Чилич, отколкото при постигнатите от него пробиви. Противникът му се бе вкопчил в него и въпреки че сетът безвъзвратно приключи, посланието бе ясно – „Аз все още съм тук. Тук съм, за да остана. Тук съм, за да се боря!”

Притокът от енергия, която закоравелите южноамерикански тифози генерираха в залата, бе насочена към един-единствен приемник – техният герой Хуан Мартин дел Потро. В такива моменти, когато нацията ти е на 1 сет от падението и във въздуха витаят думите на Алигиери:”Надежда всяка тука оставете, вие, що пристъпвате тук”, само патриотите, които вярват до мозъка на костите си, са способни да продължат да пеят името на избраника си.

Нищо повече не му бе нужно, за да стане от стола и да опита да даде нов тласък на развоя, катализирайки емоционалната мощ от публиката в нещо сюрреалистично. При 5-4, на гейм от намаляването на пасива, аржентинският физиотерапевт разтри левия крак на своя състезател. След рутинната намеса, играта продължи в същото русло. В последния редовен гейм той дочака момента си и удари – 2:1. Диего Марадона живна и започна да развява юмруци от емоция. Нищо даром не бе получено насетне. Всяка точка караше феновете да обезумяват. Стигна се до там че при 4-4 и 40 равни в четвъртата част (случайност при пълното съвпадение на числата? Така мисля) Дел Потро загуби правото на първи сервис. Причината имаше много лица. Между 1500 и 3000. Всичките на крака, викайки и пеейки сякаш са на концерт или на финала на Супербоул. Правилото за 20 секунди между точките не значеше абсолютно нищо за тези фанатици. Нещата ескалираха още след следващото разиграване. Този път съдията извика двамата капитани, те на свой ред подопечените си. Всичко свърши с предупреждение за ново отнемане на първия сервис. Нетипичното прекъсване и предупреждение не смутиха олимпийския палач на исполини. Той черпеше вдъхновение от случващото се наоколо. И гигантът от другата на страна на мрежата не понесе този факт. Престъпният форхенд на Дел По прекърши волята на Марин, който се предполагаше, че се намира на родна земя, но всъщност, бе попаднал във врящ сребрист котел, пълен с Argentum-ци. Немощният клетник съзря напускащите го сили, но сякаш на автопилот устоя на природното бедствие срещу себе си за още няколко минути. Кощунството, което извършваше мъченика на последните 2 години, бе подплатено с гръмотевични форхенди, демоничен слайс от бекхенд, хладнокръвен сервис и поглед на звяр, който е надушил кръв. Капитулацията се пишеше. Марадона настървяваше допълнително зрителите. Арбитърът на стола се примири с участта си на неуспешен звероукротител и просто повтаряше по презумпция „благодаря” и „моля запазете тишина”. Етикетът силно го ограничаваше да използва истинските термини, които искаше да употреби през последните почти 5 часа. Когато часовникът спря отброяването след 4 часа и 53 минути, „шахматистите” бяха в шах, а топът им в мат. Покрусеният Чилич за трети път през годината бе напълно ремонтиран. Но този път от някой, който изпитва това щастие за пръв път в кариерата си. Ако Федерер бе почерпил воля от „свещената трева”, а Джак Сок от факторът домакин, то откъде, за Бога, човек, претърпял 3 операции на китката в рамките на 2 години, ще извърши херкулесовия подвиг на вражеска територия? Отговорът не се крие само зад и над рекламните пана на загребската зала. Той се корени в детството. То ражда мечти у носителя си. Когато мечтите са истински, те прерастват в амбиции. Амбициите на свой ред пораждат упоритост. Тази упоритост рано или късно, но със сигурност някой ден, извежда притежателя си до успех. И нито някоя хирургическа интервенция, нито №1, №2, №3 или №6 в света ще имат значение, когато си предначертал съдбата си.

След приключването на епоса, се оказа, че потомъкът на Херкулес е играл със счупен пръст през целия пети сет! След 9-те кръга на Ада, през които премина, това ляво кутре бе просто олицетворение на ирония.

На 99 % съм убеден, че всеки, който си има понятие от най-авторитетния индивидуален спорт в света, ще каже, че преодоляването на пропастта от 1045 до 38 място (22, ако Олимпийските игри и купа „Дейвис” все още даваха точки) за 8 месеца е чудо. Чудеса се случват само в реалния живот. Чудо е, когато самотна майка, работеща на 2 места, успее да закара сина си на тренировка. Чудо е, когато един студент си купи учебници, вместо алкохол и наркотици.

Епопеята на Дел Потро е плод на умопомрачителен труд и спартански характер, а самият той е изкустворец. Точно така, спортът е най-голямото изкуство, познато на човечеството, па макар и официално да не фигурира в списъка. Ако някой смее да отрече това твърдение, значи не е запознат с неговата история. Не е съзерцавал танцувалните умения на Мохамед Али, докато изсипва канонада от удари с якост на диамант върху бедните си жертви. Не е бил захласнат от летежната фаза на негово въздушно светейшество Майкъл Джордан. Не е изпадал в транс на финтовете на Гаринча и Роналдиньо. Не е оставал с ококорени очи след ненадминатия скок на Стефка Костадинова. Не е плакал, когато Йордан Йовчев бива ограбен на олимпийските игри в Атина. Не е изпадал в плен на грациозните движения от ансамбъла ни по художествена гимнастика.

Битката бе спечелена, но не и войната. Доктор Иво и Федерико Делбонис получиха честта да закрият състезателната 2016-а. Те щяха да определят в коя посока ще поеме обемната купа.

Вдъхновението, което Дел Потро бе посял в сънародника си, бе несъизмеримо. Федерико сновеше по цялото игрище, неуморно, като пчела от цвят на цвят. Вършееше през целия мач, сякаш от това зависи животът му. Светлинноскоростният сервис на Карлович умекна пред черноработническите усилия на госта. Рекордьорът по асове в историята на играта (11 572, без тези за купа „Дейвис), бе разнебитен.

Аржентина се сдоби с нова славна страница в пребогатата си история. Историческа първа световна отборна титла в ракетния бранш. Едва за 7 път в хрониките на форума даден отбор съумя да обърне дефицит от 1:2. След 4 пагубни финала (1981, 2006, 2008 и 2011), часът на „албиселесте” удари с гръм и трясък.

Така ендшпилът на буреносната 2016 година бе сложен. Мнозина бяха белязани с кървящи сърца, а малцина изпитаха ориста от неподозирани върхове в семеен, морален и игрален план.

Водонепроницаемите отделения на любящия ни кораб бяха на предела, който могат да погълнат под ударите на съдбата. Но той устоя. Турбините продължиха своята работа в същите обороти. Сякаш нищо не се е случило. Всички отговорници за нанесените щети, разпрания корпус и реноме, щяха да си вземат поука. Защото са хора. Защото е заложено в генетиката им да грешат. Тези, които изпитаха психическото и физическо страдание, щяха да станат по-могъщи от всякога, защото от разочарованието и болката може да се научат много повече уроци, отколкото от щастието и просперитета. Британският писател Ридиард Киплинг е увековечил словата, от които всеки трябва да черпи мъдрост, за да намери покой в себе си. „Ако се срещнеш с триумфа и провала, третирай тези двама мошеници по един и същ начин.” Понякога провалът е наложителен. Понякога е нужен един прост айсберг. Колкото неочакван, толкова и необходим.

Александър Антонов read more