post

Mutua Madrid Open 2019

Mutua Madrid Open
Madrid, Spain
May 05 – 12 2019

Mutua Madrid Open e тенис турнир за жени и мъже на клей кортове. За мъжете той е вторият от трите турнира ..... 

read more
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

BNP PARIBAS OPEN 2019


Indian Wells, CA, USA
March 07 – 17 2019

Когато Чарли Пасарел и неговите партньори за първи път са закупили 88 акра пясък в средата на долината ..... 

read more
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Жребият е хвърлен – Уимбълдън, мъже

Броени дни преди старта на най-стария тенис турнир, всеки тенисист се подготвя
 ..... 

read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Героят на US OPEN 2017

Tennis: U.S. Open

Принципно погледнато това (ще) е носителят на трофея. Един състезател от тазгодишното издание на първенството със сигурност няма да бъде забравен. Да, правилно – Хуан Мартин Дел Потро.Той нарушава принципа.

Кулата от Тандил избухна точно в Ню Йорк след не много успешен сезон.Той започна от Делрей бийч (загуба от Раонич на полуфинала). Джокович го отстрани във втория кръг в Акапулко и отново той в Индиън Уелс. Най-успешният тенисист в историята Роджър Федерер го спря в Маями. Последваха трети кръг на Ролан Гарос и втори на Уимбълдън.
Монреал – загуба от Шаповалов, Синсинати – от Григор Димитров в два сета без тайбреци.
За сравнение – през 2016 Дел Потро достигна финал в Щутгарт, спечели среброто на Олимпиадата в Рио, прегазвайки Джокович ( #1 в света) и Матадора .Достигна четвъртфинал на US Open 2016, губейки от бъдещия шампион Стан Вавринка. Последва титла в Стокхолм и не на последно място купа “Дейвис”.
Аржентинецът помогна психологически на Николас Алмагро по-рано през сезона, когато последният рухна на корта от нова контузия в коляното. Заради подобни постъпки е наричан “нежният гигант”- човек с голямо сърце.
Да се върнем в Ню Йорк. Поставен под номер 23,той имаше два лесни първи мача, в които не загуби сет. Не загуби сет и срещу стабилно играещият Роберто Баутиста Агут. След това избухна.

Изоставайки с 0:2 сета срещу Доминик Тийм, той спечели мача.На пресконференцията по-късно заяви, че е мислил за отказване, но е почерпил сили от подкрепата на публиката. Елементарно умозаключение – манталитетът му е много различен от този на Бърнард Томич например, което е причината за многобройните му фенове по цял свят.

И макар че Тийм е член на ТОП 10 от година, истински се разгърна срещу шампиона от АО17 и Уимбълдън17 – Роджър Федерер или THE GOAT. Публиката отново бе фактор и макар че Роджър пропусна четири сетбола в третия сет( може да се каже обратното – ДелПотро СПАСИ тези сетболове), това не омаловажава победата му. Федерер има само три загуби този сезон – две от играчи извън ТОП100. В представянето му личеше борбеността на Кулата от Тандил, уважението към подкрепящите го и желанието за победа. Дори Брад Гилбърт беше оценил шансовете му за победа на 9,8%. Формула му за предвиждане не я знам, но може да се проверят думите му в Туитър.
За съжаление Надал си беше научил урока от 2009 година и след загубения първи сет го отстрани .
В заключение ше кажа, че едва ли има тенис фен, който да не уважава Хуан Мартин (пък може и да има,но аз не познавам такива)

Кирил Атанасов read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Страната на изгряващото слънце

Когато четем и разказваме древни митове и легенди, понякога се замисляме дали има доза истина в тях. Тези за Вавилон, Месопотамия, Персия, Древна Гърция. Япония не им отстъпва дори и страничка, защото също има с какво да се похвали в този ред на мисли. А именно честта да се нарича „Страната на изгряващото слънце”. Това прозвище за първи път е срещнато в стара китайска книга. Там Япония била описана от гледна точка на китайците. Когато те гледали на изток, където е Япония, те гледали в посоката, от която изгрява слънцето.

През изминалата седмица обаче тази фабула бе пратена по дяволите. Бе пратена по дяволите, защото на другия край на света – 12 часови зони на запад, Бразилия, в частност Рио де Жанейро, стана своеобразна сцена на новото начало. Повторният изгрев на някого, когото познаваме също толкова добре, колкото слънцето. И ако за обикновените хора нощта трае около 8 часа, то неговата нощ бе 4 пъти по-дълга от тези на полюсите през зимата.

Но нощта на Хуан Мартин дел Потро не се изразяваше просто в тъма и студ. Тя бе изпълнена с изтезания, болка, плач, лишения и труд. Той мина през тях, защото това беше единственият начин да заслужи светлата част на денонощието си. А неговото начало винаги е най-красиво. Най-запомнящо се.

То бе дадено срещу хегемона Новак Джокович и наистина се оказа най-запомнящо се. Или поне така си мислехме. Стартът винаги е най-труден. Независимо дали става дума за започване на турнир или издигане на небесно тяло над хоризонта. Но справиш ли се с него, центрогенните сили се отприщват и от последиците ти се насълзяват очите. Красота, чудо на природата, изящество, вдъхновение.

Те вървяха ръка за ръка с „Кулата от Тандил” в похода към Олимп. В неговото подножие бе разкован гладиатора Рафаел Надал. Апогеят заслепи дори звездите на небосвода.

Първенецът Анди Мъри дублира златото си, ставайки първият тенисист, завоювайки 2 поредни олимпийски титли. Но героят на турнира, шампионът на хората се казваше Хуан Мартин дел Потро. Той накара трибуните да пеят името му във всеки мач, по време на всяко стъпало до върха.

След награждаването заяви, че чувства сребърното отличие като златно. Но дали трябваше да се поздрави с него? Категорично не. Той заслужаваше много повече от това, а именно  късче от самото слънце с големината на сърцето си.

Родината му носи името на химичния елемент „аргентум”. Благородният метал около врата му е съставен именно от него. Аржентина може и да е кладенецът на среброто, но най-ценният метал от елемента с пореден номер 47 идва от съседна Бразилия.

Преди 4 лета Дел По се окичи с бронза. Сега на гърдите му най-гордо тежи среброто. След следващия олимпийски ..... 

read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Когато мъжете плачат, дори боговете мълчат

След последния шести ден от сътворението на света, Господ си отдъхнал и с облекчение решил да си почине. Погледнал стореното от него и това, което видял му харесало. Ясното синьо небе, слънцето, луната, звездите, кристалночистите води, сушата, която била покрита от буйни красиви растения, многобройните и разнообразни животински видове във въздуха, на земята и във водата. Накрая Бог създал човека. По собствено подобие и вид.

Минало известно време преди човешкият род да се разпространи надлъж и нашир по цялата Земя. Не след дълго обаче Създателят се погнусил от последното си творение. Завист, злоба, арогантност, лицемерие, лакомия и алчност се загнездили в сърцето на човека. Те изместили доблестта, честта, вярността, щедростта, чувството за отговорност и справедливост.

И това продължава до ден днешен. Само че в много по-глобални размери. Има обаче и малцина, които напомнят на света, че все още принципите върху които е основана човешката раса, са все още живи. Рано в понеделник сутринта станахме свидетели именно на това.

Новак Джокович и Хуан Мартин Дел Потро показаха на човечеството дух, който приляга само на най-чистите човешки същества.

Двамата тенис исполини пристигнаха в Рио в коренно различни роли. Световният №1 тъкмо бе триумфирал с рекордната си 30-а Мастърс титла, завоювана в Торонто. На другия бряг бе аржентинецът, който преди 6 месеца се завърна на корта, след като през последните 2 години претърпя 3 операции на китката. Тъй като той все още търси най-добрата си форма, общото мнение, което преобладаваше бе, че мачът ще протече под диктовката на Джокера в търсене на реванш за поражението нанесено му от противника на предишните олимпийски игри в спора за бронзовия медал. Но както много други неща на този свят, така и този път очакванията ни бяха разбити на пух и прах. И то с класа! Оказа се, че за да успееш в дадено начинание, не е нужно останалите да вярват в теб. Но е задължително ти да вярваш в себе си. Тази вяра в примес със светкавичните форхенди, изстреляни от ракетата на Дел Потро и свистящи със скоростта на светлината, принудиха съдбата да се отплати на „Кулата от Тандил” за всички мъки и жертви, през които той премина през последните повече от 24 месеца.

Джокович е не просто най-добрият тенисист на света в последните 2 години. Той е и изключителен родолюбец. Поради тази причина винаги се задължава, ако в ATP тура дава 100 % от себе си, то за страната си да се раздава минимум на квадрат.

И щом този човек с бетонна психика и пластелинова гъвкавост бе сломен, значи срещу себе си е имал цяло природно бедствие, превъплътено в един симпатичен гигант, който освен всичко друго има честта да бъде наричан приятел от Новак.

Олимпийските игри имат единствен по рода си заряд. Непонятен за милиони. Те са под егидата на мира, обединението, спортсменството, честта, любовта и отдадеността. Атмосферата на корта и по трибуните по време на всичките над 140 минути братоубийство зададе нова величина на хектопаскала. Доказателство за това е фактът, че двамата олимпийци отбелязаха нечувана тройка, захвърляйки иначе толкова сериозните си гримаси право в коша на баскетболната зала, която е на няколко стотин метра от тях. Вместо това на лицата им изгряваха усмивки след всяка изцеждаща живота точка, която караше феновете да обезумяват така сякаш бразилският национален отбор по футбол е станал световен шампион насред „Маракана”.

Има явления, на които човек може да стане свидетел няколко пъти в живота си стига да е късметлия. Северното сияние, слънчевите затъмнения, Персеидите. Но, за да усетиш от първо лице аурата на олимпийския дух, трябва да си орисан.

След последния акорд на двубоя, всеки който има нещо на 20 сантиметра под гърлото си с размера на юмрук, трябва да се е сблъскал със сърцераздирателната гледка на корта. Двама от най-големите мъже в играта се разплакаха. Джокович доказа първо с играта си, а след прегръдката си с Дел Потро и с емоциите си колко го боли за феновете му, колко страда за разрушената олимпийска мечта, и колко милее за родната си Сърбия.

Хуан на свой ред освободи емоциите си с невярваща усмивка, сълзи от щастие и благодарност на Бог, че отново имаше шанса да се съревновава и надделява над най-добрите в своя спорт.

Казват, че мъжете не плачат. Че са безчувствени – типични мъжкари. Но по-голямо мъжество от това да се разплачеш заради любовта към тези, които смяташ, че си разочаровал и заради щастието след като си прекосил 9-те кръга на Ада като победител, просто няма.

Може би Господ не е трябвало да почива на седмия ден. Вероятно тогава е можел да помисли дали след време човечеството няма да тръгне по пътя на самоунищожението, загърбвайки всяко добро. Но след ранната понеделнишка утрин трябва да сме благодарни, че не го е сторил. Дали е ирония, че в града покровителстван от статуята на Христос мачът се състоя в седмия ден от седмицата? Нека всеки да вярва в това, което иска. Но, когато очите на мъжете се разтичат, дори боговете са безмълвни.

И докато на този свят има хора, с ценности и устои, той ще пребъде.

Александър Aнтонов read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •