post

Новак Джокович срещу Стефанос Циципас – Мадрид , финал

Днес, 12.05.2019 г. от 19.30 часа българско време, на финала на ATP – SINGLES: Madrid (Spain), clay ще се срещнат световния №1 🇷🇸 Новак Джокович ..... 

read more
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Internazionali BNL d’Italia 2019

Internazionali BNL d’Italia
Rome, Italy
May 12 – 19 2019

„Всички пътища водят към Рим“! Чудите се защо! Всички си мислим, че е метафора, че до ..... 

read more
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Mutua Madrid Open 2019

Mutua Madrid Open
Madrid, Spain
May 05 – 12 2019

Mutua Madrid Open e тенис турнир за жени и мъже на клей кортове. За мъжете той е вторият от трите турнира ..... 

read more
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

СВЕТЪТ Е ЗА ДВАМА

Наоми Осака и Новак Джокович

Тя доказа, че е специална, а той – безкомпромисен.
Казват, че от две еднакво хубави картини, ..... 

read more
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Новак Джокович срещу Рафаел Надал-АО19,финал

27.01.2019 г., неделя, от 10.30 ч. ще станем свидетели на поредния епизод от ..... 

read more
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

10 извода след Ролекс Шанхай Мастърс 2018

1) След Уимбълдън, Синсинати и Откритото първенство на САЩ Джокович показа, че не просто е в страхотна форма, а че и е непобедим. ..... 

read more
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

US Open 2018(Лудостта на боговете )

ЗЕВС – върховен бог

Богът на небето беше безмилостен. Спусна над Flushing Meadows–Corona Park жар, непоносима за земните хора. Подложи на изпитание воля и дух, тяло и мисъл.
И взе жертви.
Вездесъщият Федерер загуби от непретенциозния Милман. Физиката не издържа, кондицията се предаде. Най-твърдият характер в Тура, този на Надал, се огъна пред болката. Начовешката умора и изтощение победиха волята, която вдъхновява милиони.
Божествената ръка подложи на изпитание и нас, обикновените наблюдатели на големите битки. И ние трябваше да оценим това – ЗЕВС не може да допусне по-велики от него. И Надал, и Федерер са просто хора, с цялото си несъвършенство. Непобедими няма!
Хачанов и Тийм успяха с мотивация и стремеж за победа да се доближат на йота късмет от нея. А Дел По и Милман се включиха в играта с качества, възможности и характер. И успяха!
Всеки излиза на корта за победа, всички работят години наред за своя ден, когато НИКЕ ще бъде с тях.

НИКЕ – богиня на победата
Тя избра Канепи пред Халеп, Милман пред Федерер, Мухова вместо Мугуруса, Цибулкова, Цуренко и Колшрайбер пред Кербер, Вожняцки и Зверев.
Адриан Андреев и Матушевич бяха целунати от НИКЕ и спечелиха титлата при юношите на двойки от младежкия шампионат на US Open.
Лудата щедрост на богинята на победата се изсипа изцяло върху Новак Джокович. И той си я заслужи. След толкова изпитания през последната година, Новак показа, че физически е най-добре подготвен, че преследва целите си със завидна упоритост, че владее всичко от тениса и най-важното ненаситен глад за победи. Всички сме във възторг. Голям си, Ноле! Заслужи си любовта на НИКЕ.В тези луди дни Наоми Осака беше нейната любимка. Кой е очаквал толкова много лудост? НИКЕ оцени дързостта на двайсетгодишната японка. Тя завоюва своя първи трофей от ГШ с такава последователност, с достойнство, със самочувствие, с изключителни физически качества, с дисциплина и мисъл. НИКЕ няма да я забрави и в бъдеще.

+*0+* read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

За добрия и лошия късмет

Djokovic History

С дъжд и слънце, с много еуфория и малко сълзи Western & Southern Open, Cincinnati, OH, U.S.A. приключи. Папараците в Ню Йорк вече са накрак. Тенисистите се отправят към последния Grand Slam за годината.
Тази година турнирът в Синсинати стана исторически. За тениса и за сърбина Новак Джокович. Джокович станал първият, постигнал “Златен Мастърс”. Колекцията му от трофеи на АТР 1000 е пълна. Обра овациите и, след победа над неузнаваемия Федерер, засенчи всички. Синсинати сега се свързава само със „златния“ Ноле.
“Това е. Беше просто ужасно. Краката ми не се движеха. Разочароващо е, но предполагам за съжаление такива мачове просто се случват понякога. Дори не искам да мисля за причините защо се случи. Просто се случи.“ – казва Федерер след финалния мач. Може би Федерер ще отнесе тази среща в графата „лош късмет“. Да излезеш на пътя на Новак точно в този момент се оказа проблем. И не само за него. Григор Димитров също попадна в сектора „лош късмет“. И все пак – удобно е да се каже „Просто се случи. Гледам напред!“. Но, нито Федерер, нито Григор ще отминат с лека ръка това, което им се случи в Синсинати. Защото не може се счита, че „добър късмет“ е причина за триумфа на Джокович. Той беше дошъл да побеждава – всеки, който жребият му отреди. Една-две грешки обърнаха играта на Григор и дадоха предимство на Джокович, което той превърна в победа. Срещу Чилич Новак показа как се води битка за титла – със сила, с хъс, с пот, с нерви, с риск, с майсторство, със силното желание да постигнеш това, за което си дошъл на турнира. Поредната мъжка битка. А Чилич съвсем не беше най-добрия късмет. Едва ли, за да стигне до титлата, Джокович е мечтал да се изправи срещу Федерер. Енергията, която той излъчваше на корта, порази и Маестрото. Той беше като болен. Толкова грешки от ракетата му не бяхме виждали скоро. Физика, психика, мисъл и его бяха поразени от „вируса“ Джокович. И късметът е последното, на което разчитаха и двамата.

Grigor Dimitrov & Dani VallverduГригор Димитров вече е в Ню Йорк. И не само той – всички са тук
 ..... 

read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
post

Когато мъжете плачат, дори боговете мълчат

След последния шести ден от сътворението на света, Господ си отдъхнал и с облекчение решил да си почине. Погледнал стореното от него и това, което видял му харесало. Ясното синьо небе, слънцето, луната, звездите, кристалночистите води, сушата, която била покрита от буйни красиви растения, многобройните и разнообразни животински видове във въздуха, на земята и във водата. Накрая Бог създал човека. По собствено подобие и вид.

Минало известно време преди човешкият род да се разпространи надлъж и нашир по цялата Земя. Не след дълго обаче Създателят се погнусил от последното си творение. Завист, злоба, арогантност, лицемерие, лакомия и алчност се загнездили в сърцето на човека. Те изместили доблестта, честта, вярността, щедростта, чувството за отговорност и справедливост.

И това продължава до ден днешен. Само че в много по-глобални размери. Има обаче и малцина, които напомнят на света, че все още принципите върху които е основана човешката раса, са все още живи. Рано в понеделник сутринта станахме свидетели именно на това.

Новак Джокович и Хуан Мартин Дел Потро показаха на човечеството дух, който приляга само на най-чистите човешки същества.

Двамата тенис исполини пристигнаха в Рио в коренно различни роли. Световният №1 тъкмо бе триумфирал с рекордната си 30-а Мастърс титла, завоювана в Торонто. На другия бряг бе аржентинецът, който преди 6 месеца се завърна на корта, след като през последните 2 години претърпя 3 операции на китката. Тъй като той все още търси най-добрата си форма, общото мнение, което преобладаваше бе, че мачът ще протече под диктовката на Джокера в търсене на реванш за поражението нанесено му от противника на предишните олимпийски игри в спора за бронзовия медал. Но както много други неща на този свят, така и този път очакванията ни бяха разбити на пух и прах. И то с класа! Оказа се, че за да успееш в дадено начинание, не е нужно останалите да вярват в теб. Но е задължително ти да вярваш в себе си. Тази вяра в примес със светкавичните форхенди, изстреляни от ракетата на Дел Потро и свистящи със скоростта на светлината, принудиха съдбата да се отплати на „Кулата от Тандил” за всички мъки и жертви, през които той премина през последните повече от 24 месеца.

Джокович е не просто най-добрият тенисист на света в последните 2 години. Той е и изключителен родолюбец. Поради тази причина винаги се задължава, ако в ATP тура дава 100 % от себе си, то за страната си да се раздава минимум на квадрат.

И щом този човек с бетонна психика и пластелинова гъвкавост бе сломен, значи срещу себе си е имал цяло природно бедствие, превъплътено в един симпатичен гигант, който освен всичко друго има честта да бъде наричан приятел от Новак.

Олимпийските игри имат единствен по рода си заряд. Непонятен за милиони. Те са под егидата на мира, обединението, спортсменството, честта, любовта и отдадеността. Атмосферата на корта и по трибуните по време на всичките над 140 минути братоубийство зададе нова величина на хектопаскала. Доказателство за това е фактът, че двамата олимпийци отбелязаха нечувана тройка, захвърляйки иначе толкова сериозните си гримаси право в коша на баскетболната зала, която е на няколко стотин метра от тях. Вместо това на лицата им изгряваха усмивки след всяка изцеждаща живота точка, която караше феновете да обезумяват така сякаш бразилският национален отбор по футбол е станал световен шампион насред „Маракана”.

Има явления, на които човек може да стане свидетел няколко пъти в живота си стига да е късметлия. Северното сияние, слънчевите затъмнения, Персеидите. Но, за да усетиш от първо лице аурата на олимпийския дух, трябва да си орисан.

След последния акорд на двубоя, всеки който има нещо на 20 сантиметра под гърлото си с размера на юмрук, трябва да се е сблъскал със сърцераздирателната гледка на корта. Двама от най-големите мъже в играта се разплакаха. Джокович доказа първо с играта си, а след прегръдката си с Дел Потро и с емоциите си колко го боли за феновете му, колко страда за разрушената олимпийска мечта, и колко милее за родната си Сърбия.

Хуан на свой ред освободи емоциите си с невярваща усмивка, сълзи от щастие и благодарност на Бог, че отново имаше шанса да се съревновава и надделява над най-добрите в своя спорт.

Казват, че мъжете не плачат. Че са безчувствени – типични мъжкари. Но по-голямо мъжество от това да се разплачеш заради любовта към тези, които смяташ, че си разочаровал и заради щастието след като си прекосил 9-те кръга на Ада като победител, просто няма.

Може би Господ не е трябвало да почива на седмия ден. Вероятно тогава е можел да помисли дали след време човечеството няма да тръгне по пътя на самоунищожението, загърбвайки всяко добро. Но след ранната понеделнишка утрин трябва да сме благодарни, че не го е сторил. Дали е ирония, че в града покровителстван от статуята на Христос мачът се състоя в седмия ден от седмицата? Нека всеки да вярва в това, което иска. Но, когато очите на мъжете се разтичат, дори боговете са безмълвни.

И докато на този свят има хора, с ценности и устои, той ще пребъде.

Александър Aнтонов read more

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •